Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ВИНАРИЯ 2004

Триста и шейсет фирми от 27 страни се представят на Международната изложба за лозарство и винарство Винария 2004. В нея участват и производители на вино от ЮАР, Австралия, Чили, Португалия, Франция, Испания и Италия. Най-много са италианските, френските и германските компании, а дебютанти на изложението са винари и лозари от Ирландия, Молдова, Норвегия, Словения, Финландия и др. За пръв път тази година дойдоха и земеделските министри от балканските страни.Ако панаирът е в известен смисъл огледало на българската икономика, то определено може да се каже, че лозарството и винарството у нас са във възход. Веднага се набиват на очи смелите архитектурни и дизайнерски решения на щандовете и огромните изложбени площи, наети от производители като Винпром - Пещера, Домейн бойяр, Феста уайн къмпани, изба Тодоров, Вини - Сливен, и Винпром - Карнобат. Винаги съм смятал, че Винария разчита повече на показност и по-малко на практичност - каза пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Вини АД Красимир Маринов. - В цял свят подобни изложения са по-скромни, но значително по-удобни за делови срещи и дегустации. Невинаги помпозните и пъстри щандове са показателни за обема на реализираните продажби. Според шефа на Феста уайн къмпъни Йордан Панайотов пък няма нищо странно престижните производители на качествени спиртни напитки и вина да представят продукцията си на атрактивни щандове: Експериментите във винопроизводството приключиха, въпреки че все още има некоректни фирми, нелоялна конкуренция, фалшифициране на марки и удари под кръста. Феста холдинг е голямо име във винения бизнес и трябва да защитава своя престиж, включително и със щанда си.В действителност перспективите пред винопроизводителите далеч не са толкова розови. В рамките на Винария 2004 компаниите от бранша обсъдиха бъдещето си, свързано с предстоящото членство в Европейския съюз, и новите изисквания, залегнали в проектозакона за виното и спиртните напитки. По думите на председателя на Регионалната лозаро-винарска камара в Пловдив Константин Маджаров направените досега инвестиции за модернизация на производството и повишаване на качеството са едва 2% от необходимите. Освен това бъдещите вложения трябвало да бъдат насочени предимно към създаване на нови лозови насаждения, за да може България да влезе в Евросъюза с квота от 1.3 млн. дка. Сега площите ни са 1.1 млн. дка, но 30 на сто от тях са трийсетгодишни и не дават плод, отбеляза Маджаров. Като цяло отношението към текстовете в законопроекта за виното (минал на първо четене в парламента на 16 октомври 2003-а) е негативно. Предлаганото отделяне на мощностите за производство на вино от тези за спиртни напитки на практика няма да засегне единствено Винпром - Карнобат и Винпром - Пещера, които изцяло подновиха съоръженията си миналата година с пари от програма САПАРД. По-големите и стари заводи обаче са строени за производство едновременно на вино и спирт. За отделянето на винопроизводството от дестилериите за спирт трябват над един милион евро. Това означава да ликвидираме старите мощности, да търсим площадка за изграждане на новите съоръжения, които включват и парова централа, тъй като дестилериите се захранват с топлоенергия. За всичко това и за обучение на персонала ще отидат поне три години, смята Йордан Панайотов. По всяка вероятност - допълва той - Феста уйн къмпъни ще обособи двете производства в заводите си в Бургас и Поморие и поне няма да се наложи да купува нов терен. При подготовката на проектозакона е следвана практиката в европейските страни, където в годините на свръхпроизводство специална държавна агенция изкупува излишъците от вино и джибри за дестилация. Само че у нас все още няма изградена такава система за намеса на пазара, изтъкват големите винопроизводители. В България наследяваме една традиция, докато в европейските държави всички тези мощности са били разделени още при тяхното създаване, посочва шефът на Вини Красимир Маринов. Неговото мнение е, че подобряването на контрола, събираемостта на акциза и качеството на спиртните напитки може да се постигне и при сегашното положение,тъй като по-голяма част от дестилериите са обособени като отделни цехове, макар и на същата площадка. Създаването на фонд Българско вино, чрез отчисления от пет стотинки за всеки произведен литър вино, също е тема на много коментари. Този текст в проектозакона залегна и в стратегията за развитие на лозарството и винарството до 2006-а. Вноска няма да плащат само лицата, които правят вино за собствена консумация. Сумата ще се определя до 1 февруари всяка година въз основа на произведените от фирмата количества през предишната година и ще се внася до 31 юли. Набраните средства ще се използват за рекламни кампании, участия в панаири и изложения, организиране на промоции и други дейности за популяризиране на българското вино в страната и чужбина. Начинът на структуриране и управление на фонда, условията и редът за събиране и изразходване на парите, както и контролът върху дейността му ще бъдат уредени с наредба на Министерския съвет. Много винопроизводители обаче отсега не одобряват идеята. Фондът не може да се формира с такива големи отчисления. Много е важно кой и по какъв начин ще управлява този финансов ресурс, защото ако Вини - Сливен, има интерес към един пазар и настоява фондът да го рекламира там, едва ли това ще е в унисон с интересите на останалите винарски изби, категоричен е Маринов.Пред в. БАНКЕРЪ секретарят на Лозаро-винарската камара Лилия Стоилова заяви, че след последните корекции от текстовете на проектодокумента ще отпадне изискването на отделянето на дестилериите за спирт. В парламентарната комисия по земеделие и гори се обсъждала и възможността фонд Българско вино да се формира от доброволни вноски на винопроизводителите, с вноски на камарата и реципрочна на тях субсидия от Държавния фонд Земеделие. Законопроектът ще влезе за второ четене в пленарната зала изключително променен. Добавките предвиждат и засилен контрол и драстични санкции за нелегалните производители, увери Стоилова. - Феста холдинг АД, чрез дъщерното си дружество Южна лоза, планира да създаде още тази пролет нови 1000 дка лозови масиви. Инвестицията е за 3 млн. лв., а програмата се осъществява от четири години. До края на 2006 г. холдингът смята да създаде около 15 хил. дка лозя и да добива 25 хил. т суровина, колкото е капацитетът на двата му завода в Бургас и Поморие. През следващата година компанията ще модернизира изцяло базата си за производство на бели вина в Каблешково. Над 80% от продукцията й е за износ в страните от Западна Европа и в Русия. - Винпром - Карнобат има инвестиционна програма за нови лозови насаждения. Избата разполага с 2000 дка лозя и предвижда те да станат 10 хил. до 2007 година. - Вини - Сливен, възнамерява да създаде 10 хил. дка лозови масиви до 2007-а. Продукцията от тях ще осигури половината от необходимата на фирмата суровина. Сега тя има 900 дка собствени лозя. - Винпром - Пещера стопанисва 1500 дка и предвижда през следващите три години да засади още 8500 дка. Миналата година компанията изкупи 30 хил. т грозде и откри модерна винарска изба в гр. Съединение с пари по програма САПАРД. Инвестицията е за 14.5 млн. лева. Изнася качествени вина за Япония, САЩ, Великобритания, Дания, Финландия, Беларус, Украйна и Монголия.България е загубила 21 млн. щ. долара от неусвоените квоти за износ в страните от Европейския съюз. За миналата година са били определени 195 хил. хектолитра за наливни вина, 485 хил. хектолитра - за бутилирани и 180 хил. хектолитра - за пенливи вина. Най-голяма е загубата (13.7 млн. щ. долара) от бутилираните вина, където квотата е изпълнена едва 42.32 процента.По данни на Лозаро-винарската камара износът за държавите от ЕС и Централна Европа запазва през последните години постоянни нива. Има лек ръст при експорта за Русия. До септември 2003-а там са продадени 20 млн. бутилки, при 14 млн. за цялата 2002-ра.Според специалистите, голямото предизвикателство за нашите винопроизводители ще дойде след май, когато първите десет страни от Централна и Източна Европа се присъединят към Европейския съюз. Има реална опасност да загубим големия полски пазар, където изнасяме около 12 млн. бутилки годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във