Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДВЕ УСЛОВНИ И ЕДНА ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДИ ПО ДЕЛОТО ТЕРЕМ

ПРОЦЕСЪТ ЗА НАШУМЯЛАТА СДЕЛКА НА ВОЕННИЯ ЗАВОД В ТЪРГОВИЩЕ ПОТЕГЛИ ПРИ ВТОРИЯ ОПИТУсловни присъди от четири месеца с тригодишен изпитателен срок получиха в сряда, 28 май, двама от обвиняемите по делото Терем - бившият шеф на военноремонтния завод Хан Крум в Търговище Валентин Тахчиев и членът на управителния съвет на пловдивската фирма Полдис ООД Стоян Найденов. Двамата бяха признати за виновни за износа на стоки с възможна двойна употреба. Става въпрос за 50 двигателя и толкова скоростни кутии за танкове Т 55 АМБ. Външнотърговската сделка е извършена между 15 март и 17 май 2001 г., като Тахчиев и Найденов действали като съучастници, твърди обвинението. Ексшефът на Терем бил помагач, а Найденов - реалният извършител на деянието. Състав на Варненския военноокръжен съд, с председател Петър Стоянов, присъди на обвиняемите и по 500 лв. глоба. Освен това те ще трябва да платят солидарно на държавата 375 738 щ. долара. На толкова възлиза стойността на изнесените преди две години части с възможна двойна употреба. Левовата равностойност на щатската валута е изчислена по фиксинга на БНБ към датата на експорта на стоката. Иначе казано, по 2.1848 лв. за долар, което прави общо 820 912.38 лева. Отделно Тахчиев и Найденов ще трябва да покрият и разноските по процеса в размер на 244.60 лева. Съдът не прие, че престъплението представлява особено тежък случай и по това обвинение и двамата бяха признати за невинни. Единствената оправдателна присъда по делото за нашумялата през есента на миналата година сделка на военния завод в Търговище получи запасният офицер Иван Грозев. Той е бивш командир на поделение 34050 в гр. Борово. Военният съд призна Грозев за невинен по обвинението за длъжностно престъпление и за помагачество при износа на танковите части. Тахчиев, Найденов и Грозев бяха обвинени за нарушаване на правилника за извършване на външнотърговска дейност с оръжие, изделия и технологии с възможна двойна употреба. Теремският скандал, гръмнал през ноември миналата година и довел до смяната на заместник-министрите на отбраната Мехмед Джафер и Георги Пасков, има своя предистория. Тя започва през 2000 година. Тогава шефът на поделението в Борово Иван Грозев дал танковите части на търговищкия завод Хан Крум. Грозев сторил това, защото заводът имал сключен договор с частната фирма Булгримекс за продажба на въпросните части, от които армията нямала нужда. Предприятието обаче нямало пари да ги плати и затова те били предоставени на Хан Крум с протокол за временно ползване за шест месеца. По-късно срокът бил удължаван на два пъти. Целта била агрегатите да се ремонтират и реализират, а с получените средства военноремонтният завод хем да се разплати с поделението в Борово, хем да осигури заплатите на работниците и пари за изпълнение на нови поръчки. За беда, след като вече били отремонтирани 50-те скоростни кутии и 27 от двигателите, станало ясно, че Булгримекс отказва да ги получи и плати. В крайна сметка сделката била анулирана, а Хан Крум излязъл на червено с около 2 млн. лева. Загубата се дължала основно на вложените в ремонтите средства. По същото време шефът на завода Спиридонов бил сменен и на мястото му седнал дотогавашният заместник-директор по производствената част Валентин Тахчиев. Тъкмо при него се появил нов клиент за танковите части - спомената вече фирма Полдис. Тъй като рискът от корозирането на редукторите и скоростните кутии бил значителен, което означавало увеличение на щетите, понесени от завода, било решено те да бъдат продадени. Това поясни по време на съдебно-наказателния процес заместник-началникът на Главния щаб на Сухопътните сили ген. Кольо Бъчваров, който по времето на сключването на сделката отговарял за материално-техническото осигуряване на армията. Решението било принципно. През 2002 г. то било взето от централата Терем и от тогавашния военен министър Бойко Ноев в присъствието на представител на Генщаба. Но в същото принципно решение никъде не било упоменато нито името на фирмата купувач, нито параметрите на сделката. Когато през 2002 г. новосъздадената Агенция за управление на частната държавна собственост в Българската армия поискала данни за състоянието на двигателите и скоростните кутии, се оказало, че те вече са продадени в Сирия чрез фирмата Полдис, чийто шеф Петър Синапов сега се издирва от Интерпол. Случаят предизвикал ревизия в 14 поделения, в които се съхранява специална военна продукция. Резултатите от одита са в прокуратурата, но от наша гледна точка няма нарушения, отбеляза на процеса ген. Бъчваров.Присъдата срещу Найденов и Тахчиев, издадена на 28 май 2003 г. от Варненския военноокръжен съд, може да бъде обжалвана в 30-дневен срок пред Военноапелативния съд в София. Адвокатите на Тахчиев - Васил Василев, и на Найденов - Марин Марковски, бяха категорични, че ще направят това. Те определиха решението за плащането на 375 738 щ. долара като абсурдно. Самият Тахчиев каза след процеса, че няма пари да плати на държавата. По време на пледоариите защитата му обяви, че след като стоката е била предадена на Полдис, фирмата е станала неин собственик и Тахчиев не носи никаква отговорност за съдбата на редукторите и последвалата им продажба на сирийската Сеси Интернешънъл. Колкото до Стоян Найденов, по образование той е икономист и не е знаел, че става въпрос за стоки с възможна двойна употреба, твърдеше адвокатът му Марковски. Късно в сряда, 28 май, от Върховната касационна прокуратура съобщиха, че главният прокурор Никола Филчев е наредил на военния апелативен прокурор полк. Ганчев да протестира изцяло присъдата на Варненския военен съд. Прокуратурата смята, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимите са оправдани, а наложените им наказания са твърде леки. (Интересното е, че по време на процеса от Варненската военноокръжна прокуратура поискаха условни присъди с мотива, че обвиняемите са с чисто съдебно минало и добри характеристики.) Според обвинението безспорно е установено, че именно със своите действия Валентин Тахчиев е създал възможност да бъдат подменени опаковъчните листи на двигателите и скоростните кутии и те да бъдат описани в документацията на фирма Полдис за легализиране пред митническите власти като гражданска продукция. Членът на управителния съвет на фирмата Стоян Найденов пък е подписвал декларация, че не изнася стоки с възможна двойна употреба. Първото заседание по делото беше насрочено за 31 март 2003 година. Тогава не му бе даден ход, тъй като преди процеса Стоян Найденов депозира в деловодството на съда болничен лист и молба за отлагане. Според Васил Василев - адвоката на Тахчиев, има допуснати сериозни процесуални нарушения. Това било достатъчно основателна причина делото да бъде върнато за ново разследване. Аргументът на Василев е, че срещу Валентин Тахчиев има заведено дело и в Националната следствена служба. То е за друго престъпление, но обвинението е пак по чл.233 от Наказателния кодекс. Това означавало, че варненското и софийското дело трябвало да се обединят в едно и чак тогава то да се гледа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във