Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДВА БАЛОНА ЗА ТЕЛЕКОМА

В момента, в който продаваме националния телеком за около 400 млн. лв., обемът на инвестициите на БТК само за 2002 г. е 330 млн. лева. При това от собствени средства на компанията, която не само че не е задлъжняла, а изпитва свръхликвидност. Инвестиционната сума не е плод на журналистически сметки, а е извадена от официално писмо до в. БАНКЕРЪ, изпратено от шефовете на БТК (пълния му текст публикуваме отделно). Този очевидно неоспорим факт е крайно интересен на фона на финалния етап от приватизационната процедура за телекома и би трябвало да предизвика значително повишаване на предлаганите за него оферти. За 65% от акциите на компанията американският фонд Адвент предложи чрез дъщерната си австрийска фирма Вива Венчърс 200 млн. евро, а консорциумът между Коч холдинг и Тюрк Телеком - 185 млн. евро. Само че не е ли повече от абсурдно да се продаде БТК на цената на едногодишните й инвестиции? Подобна стъпка не би предприело никое правителство в света, пък било то и в онези екзотични страни, известни с взиманите там еднолични решения. Е, как тогава да не се поиска далеч по-висока цена, както и много по-сериозни инвестиционни ангажименти за следващите пет години, от обещаните сега 400 млн. евро (т.е. по 80 млн. евро или 160 млн. лева на година)? Едва ли кабинетът не е наясно с риска, който ще поеме, ако не се постигнат подобни параметри и сделката се осъществи при сегашните условия. Или поне онези негови членове, отговорни за приватизацията на БТК.Колкото до десетките хиляди служители на компанията, за тях днес е по-актуален простичкият въпрос: След като при това си прекрасно финансово здраве тя ще се продава за смешни пари, не е ли по-добре купувачът да е някое нашенско РМД? Така и скандалите няма да излязат извън националните ни граници. Впрочем към скандалите не са безразлични и самите управници. Съвсем неслучайно през седмицата те доста подробно обясниха, че се водят разговори с Международната финансова корпорация (част от Световната банка) и ЕБВР за конвертируем в акции заем за БТК в размер на 100-200 млн. евро. Според отлично информиран източник отвъд Океана, засега искането и на двете финансови институции е стойността на акциите при замяната да бъде определена чрез пускането им на международните борси. Междувременно мнозинството в парламента вкара в проекта за промени на приватизационния закон специални текстове, разчистващи пътя на резервния вариант за БТК. С тях към методите за раздържавяване се прибавя опцията отдаване за управление с клауза за изкупуване. Това ще е възможно само в случай, че акциите или дяловете са предлагани за продажба поне два пъти чрез някои от другите методи. Каквото и развитие да вземе сделката за националния телеком оттук нататък, въпросите около нея лавинно ще нарастват. Извън обичайния популизъм обаче излиза въпросът с проектите, в които БТК инвестира стотици милиони левове. Само за територията на София до края на годината ще бъдат доставени нови цифрови телефонни централи с общ капацитет от 150 хил. телефонни линии. Но над 100 хил. от тях още дълго време ще си останат глухи и неми, досущ като музеен експонат. Причината е повече от елементарна: до новите телефонни постове в централите просто няма телефонен чифт (т.е. кабел, който да ги свързва с крайния абонат). Такъв тепърва трябва да се прокарва. И по най-груби сметки ще струва поне толкова, колкото и самата телекомутационна техника. Отделно е времето, което ще отнеме цялата операция. И което съвсем няма да е броени месеци. Така близо година след 31 декември 2002-ра, когато монополът на БТК би трябвало да падне, компанията няма да е приключила с онези инвестиционни проекти, които в писмото си до БАНКЕРЪ нейните шефове определят като жизненонеобходими с оглед на подготовката й за либерализиран пазар .А че такава подготовка е необходима, никой не се съмнява. Тази необходимост направи през 2001 г. сговорчива Европейската комисия, когато чиновниците от Брюксел отстъпиха от пазарните изисквания и отпуснаха удължаване на монопол на БТК. Поради това и проектът на новия телекомуникационен закон през следващите три години е подчинен по-скоро на рестрикците, отколкото на либерализацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във