Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРПАТ ФИРМЕНИЯ РЕГИСТЪР ОТ СЪДА?

Прословутата реформа в съдебната система може да започне с... изваждането на фирмените регистри от съда. Министерството на правосъдието и финансовото ведомство са започнали консултации за намирането на пари, с които да бъде осигурено прилагането на нов Закон за търговския регистър, научи в. БАНКЕРЪ. Новината бе съобщена от заместник-министъра на правосъдието Севдалин Божиков в средата на май, по време на среща с представители на бизнеса.Макар и всичко да е все още в сферата на намеренията, може би в недалечното бъдеще прашните папки с фирмените дела ще напуснат окръжните съдилищаза да попаднат в правосъдното министерство. Още по-точно е да се каже, че те ще се озоват в специално звено, което ще поеме не само фирмените регистрации. Най-вероятно то ще се нарича Централен регистър и ще обедини данните за фирмите, юридическите лица с нестопанска цел, имотите, особените залози. И дори данъчните регистрации и тези на колите. Последното ще се случи на по-късен етап (ако изобщо Главна данъчна дирекция и КАТ склонят някой да им се бърка в работата).За да стане възможно това обаче, всеки един от действащите регистри следва да бъде централизиран, тъй като информацията е разпръсната. Впоследствие всичко събрано на едно място ще бъде архивирано по електронен път.Това може и да звучи като приказка, но намеренията на властта изглеждат сериозни. Проектът всъщност е на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). В работната група по неговото изработване са включени шефката на правната програма на неправителствената организация Мария Йорданова, председателят на арбитражния съд към БТПП Слави Чернев и върховният съдия Борислав Белазелков. Любопитен момент е присъствието на Стефан Кючуков от кантората Джингов, Гугински, Кючюков и Величков, която нашумя покрай неуспешния опит за приватизация на Булгартабак. Другата радикална идея в проекта на ЦИД, който най-вероятно ще стане база за бъдещия нормативен акт, е замяната на съдебната регистрация на търговските дружества с административна. На практика това означава магистратите да не водят дела по вписванията на новосъздаващи се дружества. Предимствата, според авторите на идеята, са в това, че електронният регистър ще улесни бизнеса. Нужните справки ще се получават буквално за минути. Освен това съдиите щели да имат време да правораздават по реални спорове, вместо да се занимават с вписвания. Предложението новата администрация да бъде на подчинение на правосъдния министър се обосновава с доброто функциониране на водените от служители на Антон Станков регистри на особените залози и на неправителствените организации. Работната група е ползвала опита на Норвегия. Централният регистър там се намира в градче, което е твърде отдалечено от столицата Осло. Въпреки това бизнесмените в скандинавската страна нямат проблеми с набавянето на необходимата им фирмена информация. Подобна практика са възприели и редица държави от Централна и Източна Европа - Полша, Македония и прибалтийските републики. Мария Йорданова коментира пред в. БАНКЕРЪ, че отнемането на фирмените дела от съда би ограничило порочната практика фирмите да си плащат на ръка за ускоряване на процедурата. Тя твърди, че ако вписванията преминат в ръцете на изпълнителната власт, чиновниците ще бъдат в състояние да провеждат т. нар. охранително производство. При него се проверяват подлежащите на вписване факти. (Както БАНКЕРЪ наскоро разкри, подобна проверка е била пропусната при регистрация на фантастичния капитал на МТБ Еврокапитал.)Не може да се отрече, че революционната идея е извикана от сериозни проблеми в практиката. Всеки, на който поне веднъж му се е наложило да потърси услугите на съдебните деловодства, където се съхраняват търговските регистри, знае що за хаос цари там. Делата съдържат всякакви документи, които нито са подредени, нито номерирани. Не дай Боже на човек да му се наложи да прави справка за актуалното състояние на свой партньор в другия край на страната. Тогава пътуването става задължително. Причината е прозаична - 28-те окръжни съдилища не могат да обменят информация помежду си. Част от съдебния фолклор са няколко трагикомични случая, свързани с проблеми около вписванията. В началото на 90-те години на миналия век адвокатите на ОББ така и не могат да регистрират продажбата на своя дял в компанията Млечен път. Пречка се оказала загубата на фирменото дело на кредитната институция в съда. Не по-малко любопитен е случаят, когато председателят на окръжния съд в Сливен, който по-късно бе и депутат в 38-ото Народно събрание, неволно скрил папките от едно фирмено дело. Престараването на софийски магистрат пък довело до това, че промените, засягащи фирма на Мултигруп, били вписани още преди да бъде проведено общото събрание на въпросното дружество. Както всяка революционна идея, така и тази за изваждането на фирмените регистри от съда не се приема еднозначно. Реакциите са противоречиви както сред представителите на бизнеса, така и сред магистратите. Едва ли намесата на съда във фирмените дела може да бъде избегната. Така например според чл.74 от Търговския закон всеки акционер има право да оспори в четиринадесетдневен срок решенията на общото събрание. Как регистърът, който ще се намира в министерството, ще следи за съдбата на тези искове? Открит остава и въпросът защо след като съдът назначава ликвидаторите и синдиците, друг ще ги вписва.Всичко това крие рискове от допълнителни затруднения по трасето от съдебната зала до министерството на правосъдието.Главоболия ще създаде и чисто техническото прехвърляне на архивите. По предварителни прогнози само за Софийския градски съд това би отнело минимум половин година. Против промяната официално се обявиха и от Асоциацията на чуждестранните инвеститори (БИБА). В становище на организацията се посочва, че традициите на българското търговско право са тясно свързани със съда. Според юристите на БИБА, предлаганият от Центъра за изследване на демокрацията модел е характерен за държави като Великобритания, Северна Ирландия и САЩ, чиито правни системи се различават от нашата. Инвеститорите настояват вместо това да бъде пресечена порочната практика да се регистрират дружества под едно и също име в различни съдебни окръзи. За това обаче има нужда от компютри и високи технологии, а те, както се знае, са кът в българския съд. Големият проблем безспорно си остава финансовото осигуряване на проекта. Според Мария Йорданова обаче средствата могат да бъдат осигурени по линия на предприсъединителните фондове на ЕС. Засега е рано да се каже дали проектът на Центъра за изследване на демокрацията ще бъде реализиран. Но трябва да се направи нещо, ако искаме да не продължат критиките на Европейската комисия, МВФ и Световната банка за трудния достъп на фирмите до пазара и мудните съдебни процедури.Стоимен ЧакаловНе е по-цветущо положението с имотния регистър, който се поддържа на хартия от 112 служби по вписванията към районните съдилища. В началото на 2001 г. влезе в сила нов Закон за кадастъра и имотния регистър. С пари на Световната банка пък тръгна проект, който предвижда до 2005 г. да бъде изработен регистър на по-голяма част от имотите у нас. Според запознати обаче, не са рядкост случаите, когато като собственици на някой терен или сграда се водят едновременно държавата и частници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във