Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖИМ ДОБЪР ЖЕТОН В ПЕТРОЛНАТА РУЛЕТКА

Правителството на Турция забрани през декември 2003 г. преминаването на големотонажни танкери нощем през Босфора и Дарданелите. Въведени бяха ограничения и върху скоростта и движението на плавателните съдове. В началото на 2004-а пък турският енергиен министър Гюлми Гилер официално обяви, че предприетите мерки са постоянни. Впрочем правителството на Ердоган затегна режима през проливите, свързващи Черно със Средиземно море, още през лятото на 2002 година. Тогава бе забранено преминаването на съдове с дължина над 200 метра, на танкери без двойно дъно, а на собствениците на кораби с водоизместимост над 500 тона бяха наложени допълнителни застраховки. Над 90 млн. тона суров петрол ще потекат след малко повече от година към пристанищата по Източното Черноморие. Крайната цел на нефта от новоразработените каспийски находища обаче не са черноморските страни, а световните пазари. През Босфора и Дарданелите могат да минат най-много 50-60 млн. тона, и то ако Турция премахне ограниченията при преминаването на танкерите през проливите. За осигуряването на пътя за останалите поне 30 млн. тона се състезават Украйна, Румъния и България. В момента с едни гърди напред като че ли е нашата страна. Въпросът е дали ще успеем да използваме предимството си? Износът на суров петрол от ОПЕК е нараснал през януари значително, се отбелязва в доклад на консултантската агенция Петролоджистик. Единайсетте страни от петролната организация са изнасяли средно по 28,05 млн. барела на ден, а добивът на черното злато в Ирак само за месец се е увеличил от 1.9 млн. барела до 2.05 млн. барела за денонощие. Според експерти предстоящата извънредна конференция на световния нефтен картел, която ще се проведе на 9 и 10 февруари в Алжир, най-вероятно ще реши сегашните експортни нефтени доставки на отделните държави да бъдат одобрени като квоти.Петролното производство на страните, които не членуват в ОПЕК, изглежда, също ще се увеличи през 2004 г., но спадът в броя на новооткриващите се находища ще е истинско предизвикателство в бъдеще, прогнозира в средата на този месец Центърът за глобални енергийни изследвания в Лондон. Производството извън картела се очаква да нарасне с 1.5 млн. барела дневно, но при условие че руските нефтени компании продължат да инвестират активно в нови технологии за проучване. Въпреки цялата тази благодат обаче, състоянието на петролния пазар е твърде несигурно, а цените и търговските запаси предполагат недостиг, коментират от авторитетния лондонски институт. Колкото до цените на петрола, те са на равнищата, регистрирани по време на стачката във Венецуела през миналата зима, когато смущения в предлагането и заплахата от война в Залива лишиха пазара от 2 млн. барела дневно. Ситуацията в Западна Европа се усложнява допълнително и поради една друга причина. Лошото време и наложените от Турция строги ограничения върху корабоплаването наредиха опашка от над 70 танкера пред Дарданелите Това създаде сериозни проблеми на европейските рафинерии. Някои от тях (разположени главно в Испания, Италия, Франция и Германия) намалиха производството си в очакване доставките им да закъснеят с 20-25 дни. Затрудненията с транспортирането на руски петрол към Средиземноморието могат да доведат до рязко свиване на предлагането, подобно на това, както при войната в Персийския залив през 1991 г., пророкуваха аналитици на страниците на в. Файненшъл таймс. Известно е, че доста от западноевропейските рафинерии работят с руски нефт. До март 2003 г. те разчитаха и на сходния петрол от находищата край Киркук в Северен Ирак. Но след серията от терористични актове петролопроводът, свързващ тези находища с турското средиземноморско пристанище Джейхан, бе прекъснат. В началото на седмицата световните агенции съобщиха, че ремонтните дейности са завършени и доставките до Джейхан могат да бъдат възобновени. Само че това едва ли ще зарадва производителите на суров петрол от региона на Каспийско море, за които сега големият проблем са Босфорът и Дарданелите. Заради задръстванията пред проливите един от руските нефтопроводи до Черно море бе спрян, тъй като всички резервоари на терминала му са пълни. Товаренето на нови танкери се бави, а навлото на вече натоварените се утрои и от обичайните 20 000 - 25 000 щ. долара достигна 70 000 - 90 000 долара дневно. При сегашните цени на петрола, които са с около 50% по-високи от средногодишните нива през последните години, рафинериите трудно могат да си позволят този допълнителен разход. Загуби на стотици милиони долари се очертават и за транспортните компании.Така въпросът с петролния байпас на Босфора отново излезе на дневен ред и на част от проектите за заобикаляне на черноморските проливи бе направена активна PR-кампания. Известните и широко лансирани трасета засега са шест: Одеса - Броди (към нефтопровода Дружба); Баку - Тбилиси - Джейхан; Бургас - Александруполис; Бургас - Скопие - Вльора (проект АМБО); Констанца - Омишвали (Триест) и Каиркьой - Ибриче (който пресича тракийската територия на Турция и излиза в Бяло море). През миналата година бе лансирана и възможността за свързване на нефтопроводите Дружба и Адрия, но идеята замря още в зародиша си. Срещу нея остро възрази Хърватска, според която проектът представлява риск за околната среда.В понеделник (26 януари) в петролната дискусия се намесии заместник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Азия Елизабет Джоунс. Тя подчерта, че екологичното състояние на Черно море има огромно значение не само за крайбрежните страни, но и за цяла Европа. Необходимо е нефтените компании, както и правителствата на Русия, Турция и Украйна да осъзнаят важността на възможните екологични проблеми в Черно море, заяви Елизабет Джоунс. Тя побърза да направи и уточнението, че официален Вашингтон настоява за ускорено изграждане на петролопровода Баку-Тбилиси - Джейхан, както и за използване на построената вече тръба Одеса - Броди в посока към централната част на Европа.Одеса-БродиВъпреки настояването на Вашингтон кабинетът в Киев за пореден път отложи - за февруари, решението за пускане в експлоатация на вече изградения нефтопровод. Това е единственото реализирано до момента трасе, чиято дължина е 674 км, а капацитетът на тръбата е 9 млн. тона годишно. То бе изградено още през 2001 г. за транзит на каспийски нефт от Одеса до Броди, а след това, по нефтопровода Дружба, към европейските страни. По него трябваше да се осигурят алтернативните доставки на каспийски петрол за Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Унгария, Австрия и Германия. В средата на 2003-а Евросъюзът отпусна 2 млн. евро за техническа донастройка. Досега обаче Киев не може да намери нефт да напълни тръбата. Днес работи само един участък от съоръжението и то в реверсивен режим (доставя руски нефт до Одеса). Скептиците са на мнение, че вътрешноконтиненталният петролопровод няма да бъде напълнен, защото е изграден, за да захранва с определен тип петрол само големите рафинерии по неговото протежение, а не да достига до големите консуматори в Западна Европа.През миналата година руско-британското смесено дружество Тюменска нефтена компания - Бритиш петролиум (ТНК-BP) предложи временно обръщане на посоката на доставки. Идеята бе подкрепена и от експерти на американската консултантска компания Енерджи Сълюшън (Energy Solutions) с уточнението за тригодишна работа в реверсивен режим. Но според екипа от одиторската компания ПрайсуотърхаусКупърс, разработил бизнес плана за проекта, временният реверс по трасето Одеса-Броди би блокирал първоначалното предназначение на тръбата.Баку-Тбилиси-ДжейханВ сряда (28 януари) азербайджанска делегация, водена от вицепремиера Абид Шарифов, обсъди в Анкара с турското правителство строителството на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Причина за спешната среща бе забавянето на строителството на гигантското съоръжение на турска територия от държавната компания БОТАШ. Турците се оправдаха с лошото време и обещаха да наваксат закъснението. Строителните дейности по трасето с дължина 1767 км започнаха през април 2003-а едновременно на територията на три държави - Азербайджан, Грузия и Турция. Плановете са проектът на обща стойност 3.6 млрд. щ. долара да приключи в края на тази година. Първият петрол по тръбопровода с годишен капацитет 50 млн. тона се очаква да стигне до пристанището в Джейхан през второто тримесечие на 2005-а. Бургас-АлександруполисЗагубите от престоя на петролните танкери пред проливите (б. ред. - Босфора и Дарданелите) са съизмерими с инвестициите, необходими за проекта Бургас - Александруполис, каза министърът на регионалното развитие Валентин Церовски при завръщането си от Казахстан на 25 януари. Според него политическият риск при този проект е най-нисък в сравнение с всички останали, защото през 2007 г. трасето ще бъде изцяло в еврозоната. От начинанието са заинтересовани както компаниите, добиващи петрол на територията на Русия и Казахстан, така и страните, през чиято територия ще мине петролопроводът, а и крайните потребители на европейския и американския пазар, отбеляза още Церовски. Не стана ясно дали държавната петролна казахстанска компания Казмунайгаз е поела ангажимент да осигури необходимия за тръбата нефт, но пък се разбра, че Казахстан следи и конкурентните трасета. Най-вече това през Румъния.По думите на Церовски посещението му в Казахстан е една от последните стъпки преди старта на финансовата част на проекта, за реализацията на който той вече бил разговарял с представители на Лукойл, Шеврон, Ексон-Мобил и Бритиш петролиъм, както и с групата Лацис. Проектът Бургас-Александруполис се разработва в два варианта - с капацитет 35 млн. тона и 50 млн. тона суров петрол годишно. През миналата година България и Гърция подписаха меморандума за изграждането на петролопровода, но по различни причини Русия още не го е парафирала. Според предпроектно проучване на немската консултантска фирма И Ел Еф (ILF) за строителството ще са необходими 681 млн. евро. Всяка страна участник трябва да осигури по 1/3 от сумата. През 2003-а за изграждането на българската част от трасето беше учредено акционерното дружество Трансболкан ойл пайплайн-България. В него с равни дялове от по 14.285% участват седем фирми: MG енергетика и природни ресурси, Трансстрой ойл пайплайн, Магнум 07, Индустриален холдинг-България, софийската КЗУ - Контролно-заваръчни устройства, Монолит 3 и ЛУКойл-България. Държавата е съучредител със златна акция. Началният уставен капитал на Трансболкан ойл пайплайн-България е 3.001 млн. лв., като всяка от фирмите трябва да внесе по 428 572 лева. Интересното е, че докато посещението на министър Церовски в Казахстан бе шумно отразено от българските медии, информация за една официална визита в София се появи главно в чуждестранната преса. При срещата на председателя на Върховната Рада на Украйна Владимир Литвин с премиера Симеон Сакскобургготски пратеникът на Киев е заявил готовност неговата страна да доставя оборудване и тръби за нефтопроводите Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора.Бургас - Скопие - Вльора (АМБО)Проектът за нефтопровод от Бургас до албанското пристанище Вльора, чиято разработка американската компания АМБО (Albanian Macedonian Bulgarian Oil pipeline corporation) започна още от 1994 година, по последни данни е на стойност 1.130 млрд. долара. Тръбопроводът с дължина 913 км ще е с годишен капацитет 35 млн. тона петрол. Според информация на в. БАНКЕРЪ всички подготвителни дейности са приключили, ясна е и финансовата схема на проекта. Американски и европейски инвестиционни банки и международни финансови институции ще осигурят средства в размер на 900 млн. щ. долара. Договорени са и полици за проектния риск. Частни петролни и финансови компании пък ще предоставят останалите 220 млн. щ. долара. Сред поддръжниците на проекта са големи петролни корпорации като британската Бритиш петролиум (BP), италианската Аджип (Аgip) и американските Шеврон Тексако и Ексън Мобил. Разговорите с американците са в най-напреднала фаза. В момента се уточняват детайлните разчети за осигуряването на нефта, заявиха от АМБО. Според експерти на компанията трасето на тръбата вече е очертано на територията на трите държави, през които ще премине - България, Македония и Албания. Пред подписване е и четиристранен меморандум за разбирателство - между правителствата на трите страни и представители на АМБО. Проектът на документа е разработен през лятото на 2003 г. и съгласуван в края на ноември на тристранна междуправителствена среща в Скопие. Той е одобрен от властите на Македония и Албания. Очаква се становището на София. Независимо, че кабинетът на Симеон Сакскобургготски е уведомен за развитието на проекта, официална реакция все още няма. Не е ясно и кога специалната работна група, формирана от експерти на строителното министерство, ще бъде готова с окончателното си становище по проекта за меморандума. Констанца - ОмишвалиСърбия, Румъния и Хърватска, които през ноември 2002 г. подписаха споразумение за изграждането на петролопровода по това трасе, засега мълчат. Той ще е на стойност 800 млн. щ. долара, ще минава край сръбските рафинерии в Нови сад и Панчево на Дунав и ще свършва при порт Омишвали на адриатическия бряг на Хърватска. Вариант на проекта предвижда отклоняване на тръбата до италианското пристанище Триест. Проблемът е, че и въпросният петролопровод ще е по-скоро вътрешноконтинентален за захранването най-вече на шестте рафинерии по протежението му, обясняват експерти. Каиркьой - ИбричеНай-краткият и най-евтиният байпас на Босфора е именно Каиркьой-Ибриче, но за него продължава да не се говори.Трасето пресича тракийската територия на Турция и излиза на Бяло море. Дължината му е около 200 км, а теренът, през който преминава, е удобен за строителство. Едва ли обаче такъв петролопровод някога ще бъде реализиран. И причината за това е доста прозаична - с него всички основни пътища на каспийския нефт ще са под контрола на Анкара (другите два са проливите Босфора и Дарданелите и нефтопроводът Баку - Тбилиси - Джейхан, по-голямата част от който е през турска територия). Единствената възможност за реализацията на проекта Каиркьой-Ибриче е повече от хипотетична - ако стане сериозна катастрофа в черноморските проливи и няма алтернативен тръбопровод за излаз на нефта от басейна на Черно море.

Facebook logo
Бъдете с нас и във