Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВНИЯТ ДЪЛГ СЕ ИЗВЕЖДА КАТО ПРИОРИТЕТ НАД ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ

Законопроектът за държавния дълг безпроблемно мина през парламентарната Икономическа комисия и ще чака реда си за първо четене в пленарната зала на Народното събрание. Лош номер обаче могат да му изиграят по-належащите закони, свързани с предстоящите избори и със статута на политическите партии. Както и спешните промени в Закона за МВР.
Внесеният от Министерския съвет законопроект за държавния дълг бе одобрен от Комисията за бюджет, финанси и финансов контрол още в средата на декември 2000 година. Той урежда по нов начин емитирането и обслужването на държавния дълг. Въвежда се и ограничение за съотношението му към прогнозирания за всяка година брутен вътрешен продукт (БВП). И то не бива да надвишава 60 на сто от отчетеното през предишната година.
Ако обаче има опасност съотношението държавен дълг към БВП да превиши 60%, МФ може да предложи в Закона за държавния бюджет да се намалят емисиите на общински дълг и на облигациите, емитирани от социално-инвестиционните фондове.
Според законопроекта, държавен дълг може да се емитира само за финансиране на бюджетния дефицит, на специфични програми и инвестиционни проекти, одобрени от парламента. Изключение от това правило се допуска единствено в случай, че се преструктурира държавният дълг, и то при положение че не става за сметка на увеличаването на номиналния размер на дълга. Всяка година министърът на финансите предлага в законопроекта за държавния бюджет лимит както за общия размер на новия държавен дълг (който може да бъде емитиран), така и лимит за размера на общия дълг към края на бюджетната година. Финансовото министерство е задължено да разработва и тригодишна стратегия за управлението на дълга, която да съдържа оценка на очакваните разходи по обслужването му и предложения за финансирането на бюджетния дефицит.
Емитирането на държавен дълг ще става по два начина - чрез държавни ценни книжа и сключването на кредитни споразумения. Когато кредитните споразумения предвиждат целево финансиране, Министерството на финансите може да предостави средствата на държавни, на финансови органи или на други юридически лица. При по-нататъшното разпределение на тези средства на трети лица е необходимо да се сключват споразумения между министъра на финансите и крайните получатели, които да отговарят на изискванията на кредиторите. За получените средства третите лица пък трябва да предоставят обезпечение в полза на финансовото ведомство.
Според новия закон правителството не гарантира дълговете на общините и социалноосигурителните фондове, освен в редките случаи, когато те са обезпечени с държавна гаранция. Няма да се гарантират и дълговете на Българската народна банка. Тя от своя страна обаче може да действа като агент по обслужването на държавния дълг. В закона е допусната и възможността финансовото ведомство да оторизира и други местни или чуждестранни лица да бъдат агенти по дълга. А обслужването му е изведено като приоритет спрямо останалите бюджетни разходи.
Държавногарантиран дълг са всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции, като при това условие тези задължения са равнопоставени, независимо от начина и формата на възникването им.
Наказанията за този, който извърши или допусне извършването на нарушение на закона, са глоба или имуществена санкция от 1000 до 10 000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във