Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВНИЯТ ДЯЛ В ЕРП-ТАТА РАЗВЪЛНУВА ДЕПУТАТИТЕ

Цената ще е най-важното условие за крайното класиране на кандидатите за електроразпределителните предприятия, заяви в четвъртък (27 май) министърът на икономиката Лидия Шулева на съвместно заседание на парламентарните комисии по енергетика и икономическа политика. Целта на срещата, по нейните думи, бе да се информират народните представители за хода на три от най-големите приватизационни сделки в страната, когато те все още не са приключили и има много неизяснени въпроси. Финалната фаза на процедурата по продажбата на ЕРП-тата е започнала на 25 май. Окончателната документация вече е предоставена на петимата кандидат-купувачи, допуснати до заключителния етап - немската компания EoN, австрийската EVN, гръцката PPC, италианската Enel и чешката CEZ. Крайният срок за подаване на обвързващи финансови оферти за трите пула, в които са групирани електроразпределенията, е 25 юни.Купувачите са се интересували най-вече от собствеността на ЕРП-тата и по-точно каква част от нея е актувана като държавна. Според енергийния министър Милко Ковачев само 2% от активите на електроразпределителните компании все още не са актувани, а Лидия Шулева допълни, че с решение на Министерския съвет областните управители са били задължени да окажат съдействие за по-бързото приключване на този процес. Другият проблем за инвеститорите били евентуалните скрити задължения на предприятията, които биха могли да изплуват след закупуването им. Винаги съществува вероятност да има скрити данъци и задължения, затова предвиждаме да открием ескроу сметка, която да ги покрие, ако възникват, отбеляза Шулева. Срещу това държавата ще настоява новите собственици да дадат банкова гаранция, която да може да се усвои незабавно, ако не изпълняват поетите ангажименти. За депутатите обаче най-сериозният въпрос се оказа остатъчният дял от 33%, който държавата си запазва във всеки от трите пула. Както посочиха Ковачев и Лидия Шулева, след забранителния период за смяна на собствеността на акциите (от 3 до 5 години) този дял ще бъде продаден по Закона за приватизация. В хода на преговорите са били разработени два варианта. Първият предвиждал държавните акции да се пласират чрез фондовата борса, но инвеститорите са изразили опасения, че така в дружествата могат да влязат конкурентни фирми и да попречат на нормалната им работа. Алтернативният вариант е да се предостави възможност на купувачите за увеличаване на капитала на ЕРП-тата. В този случай те ще трябва да изкупят държавните книжа на цена, не по-ниска от тази, по която е придобит мажоритарният дял. Становището на депутата от ОДС Петър Жотев е, че по тази начин държавата ще загуби, тъй като в годините, в които акциите й няма да се продават, дружеството ще заработи по-добре, а и натрупаната инфлация ще намали допълнително фиксираната им сега цена. Румен Овчаров от БСП пък изтъкна, че така се защитава единствено интересът на купувачите. Министър Шулева обаче контрира, че това ще са първите приватизационни сделки с включена клауза за защита на държавния дял и че е неуместно да се иска от инвеститора двойна цена, след като е намалил загубите на ЕРП-то и го е направил по-печелившо. С кандидат-купувачите е постигната договореност и за разпределението на дивидента на енергийните дружества за 2004 година. Ако приватизационните сделки приключат до 30 април 2005-а, печалбата ще бъде разпределена според постановлението, което Министерският съвет издава всяка година за изпълнението на държавния бюджет. След тази дата решението за разпределение на дивидента ще се вземе на общо събрание от отделните дружества. Министрите се надяват продажбата на ЕРП-тата да приключи до края на ноември тази година. Междувременно енергийните федерации в КНСБ и КТ Подкрепа започнаха подписка с искането да се спре раздържавяването в сектора. Синдикатите настояват за нови преговори по социалната част на приватизационните договори за електроразпределителните компании. Преди два месеца те сключиха меморандум за разбирателство с енергийното ведомство и АП за тези сделки, но по-късно едностранно го денонсираха. Аргументът им бе, че Министерството на енергетиката е отказало да организира преки преговори с потенциалните инвеститори за социалните клаузи. След протестите от министерството уточниха, че в изпълнение на меморандума в приватизационните договори е включен пакет от защитни мерки, гарантиращи трудовата заетост, индексация на работните заплати, квалификация и обучение, безопасни условия на труд, социални плащания, пенсионно и здравно осигуряване. Всички те не подлежат на промяна от страна на купувачите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във