Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВНАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ НА ЗЪРНЕНИЯ ПАЗАР Е ПРЕД ПРОВАЛ

Вторият търг за житото, извадено от Държавния резерв, за да се успокои пазарът и да се стабилизират цените, нагледно показа, че акцията не оправдава очакванията. Въпреки действащите строги и немислими за нормална борсова търговия ограничения - кой да купува, колко да купува, за какво да използва закупеното количество - цената и при двете предложени оферти хвръкна нагоре. Фуражната пшеница - 5000 тона - се продаде през тази седмица за 231 лв. на тон, при 220 лв. на 17 септември. А хлебната - 15 000 тона - за 256 лв. при 240 лв. седем дни по-рано. Като се прибавят парите за натоварване и транспорт, излиза, че реалната стойност е около 250 лв. за фуражната и 278 лв. за хлебната пшеница. Причините за това са, че предложените количества са смешно малки при съществуващия глад на пазара. От две седмици цената на свободния пазар твърдо е над 280 лв., а и на тези нива собствениците не бързат да продават.Противно на намеренията, имитацията на интервенция, предприета от държавния резерв, е на път да докара висока цена на зърното още през следващия месец, прогнозираха пред БАНКЕРЪ присъствали на търга мелничари. Вече не изглеждат нереални дори стойности от 300 лв. за тон, особено ако туткането на чиновниците продължи. В момента конюнктурата на световния пазар е неблагоприятна и продължава да се влошава. Цените вървят нагоре и колкото повече закъснява вносът на зърното, толкова по-скъп ще е той. Ако към тази мярка се пристъпи през декември - януари, то и 320 лв. може да се окажат малко като вътрешна цена. Досега обаче няма никаква конкретна информация за този прословут внос, като изключим бомбастичните и абсолютно нереалистични твърдения на държавни служители отпреди месец, че той е възможен при 105 щ. долара на тон с транспортирането до морско пристанище. Приказките и на земеделския министър Мехмед Дикме за преговори с трима евентуални вносители се оказаха като че ли пушилка, предназначена да сплаши търговците.Вина в случая има и икономическото министерство, под чието наблюдение се намира Държавният резерв. Очевидно в ръководството му няма експерти, които да се ориентират достатъчно добре в ситуацията с цените на зърното. Пък и ситуацията днес подсказва две неща. Или в складовете на резерва няма достатъчно държавна пшеница с приемливи хлебопекарни качества, която може да бъде предложена, или умишлено се търси вдигане на цената близо до международната, за да се съберат средства за обявения от правителството внос на 100 хил. тона. Така или иначе други пари за тази цел няма.Всъщност срещу работещите в резерва има и други сериозни оплаквания - договорите за закупеното на 17 септември зърно са подписани едва на 24 септември и спечелилите можеха да платят и да направят постъпки за изтеглянето му чак след тази дата, т.е. със закъснение от цяла седмица. В договорите, подписани от резерва, има и една абсурдна за нормална търговска сделка клауза - Без право на рекламация. С други думи, купувачите ще трябва да вземат това, което им се даде, та дори и житото да е прораснало или с повече от допустимите примеси. По този начин всичко опира до благоразположението на шефовете на съответните бази, защото зърното не е еднакво - има по-добро, има и по-лошо. Ако още през следващата седмица не стане известно колко ще се внася, на каква цена и колко ще е равностойността му на вътрешния пазар, пшеницата ще поскъпне драстично, коментират експерти. Включително и при т.нар. държавна интервенция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във