Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА ВЛЕЗЕ В КРЕМИКОВЦИ, НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НЯМА ДА ИМА

Поредният екшън за българския гласоподавател бе излъчен подобно на тв сериал през миналата седмица. В сюжета за реабилитацията на мъртвеца - Кремиковци, участваха (къде по своя воля, къде от наивност) депутати, министри, синдикалисти и журналисти. Излъчването на патетично-сапунения сериал съвпадна по време с гласуването на вота на недоверие на правителството. За трезвомислещите причините са две. Едната е да се дискредитира бившето управление, което продаде Кремиковци на никому неизвестни лица (със сигурност срещу определена комисиона). Втората - да се отвлече вниманието от дебатите около вота и да се акцентира върху загрижеността на министрите за бъдещето на България. Ако се съди обаче по някои доказани корпоративно-министерски връзки, може би става дума най-вече за добре режисираната версия на лица, които не желаят да загубят стандарта си и при старата, и при новата власт. А ако това ще донесе и допълнителни приходи за Кремиковци, защо да не впрегне цялото синдикално-правителствено лоби? Хем ще се подчертае бързата реакция на хората от НДСВ. Фактът, че заместник-министърът на икономиката Никола Янков оглави работната група, която трябва да изчисти проблемите между държавата и Кремиковци АД, произтичащи от задълженията на някогашния държавен комбинат, ясно доказва споменатата версия. Освен заместник-министъра и шефовете на дружеството в новосъздадения орган ще участват представители на финансовото министерство, на НОИ, Булгаргаз, НЕК, Агенцията за приватизация и Главна данъчна дирекция. Задачата на работната група за Кремиковци всъщност няма да е само да договори изплащането на дълговете на комбината, но и да подготви анализ на икономическото му състояние. На тази база ще се решава какъв да бъде графикът на издължаване. Очевидно е, че колкото и да му се иска на правителството, Кремиковци АД не е в състояние да върне в рамките на тази година проблемните 540 млн. лв. борч, голяма част от които дължи на бюджетни организации и държавни фирми. Едва ли ще се тръгне и към национализация на дружеството. Достоверна информация сочи, че вицепремиерът Николай Василев също не е ентусиазиран от възможността за силова смяна на собствениците на Кремиковци АД.През юни 1999 г. АП подписа приватизационния договор за завода с Дару металс срещу цена от 1 щ. долар. Ако не беше споразумението с нея, в комбината трябваше да започне процедура за ликвидация. Вероятно хората от сферата на бизнеса си спомнят, че от края на 1998 г. фаворит на нашето правителство за Кремиковци бе известната турска компания Ердемир. Тя обаче искаше металургичния комплекс за 1 долар, но без да поема задължения на комбината. Срещу получаването на контрола върху дружеството турците обещаха да инвестират в него над 400 млн. щ. долара. Правителството не прие тяхната схема и офертата на дотогава неизвестната българска фирма - търговец на метали, дойде като спасение за Агенцията за приватизация. Първоначалната идея бе след сключването на сделката компанията на Валентин Захариев да създаде консорциум с италианската фирма за производство на стоманени тръби Марчегалия, но тя се отказа от съдружието непосредствено преди подписването на контракта. Така Дару металс, малко неочаквано, се оказа сама в борбата за приватизация на завода. Това бе единственият добър вариант за новия собственик, защото в противен случай той губеше един от най-важните си клиенти - Кремиковци. Агенцията избра купувача, впечатлена от обещанието му да изплати по-голямата част от задълженията на комбината. Въпреки това държавата направи сериозен реверанс към Дару металс, като пое дългове на Кремиковци към НЕК, Булгаргаз и бюджета за 183 млн. лв., при положение че всичките му задължения са 645 млн. лева. Новият собственик обеща да обслужва борчове на завода към държавата и към държавни фирми най-много за 93.688 млн. лева. Съгласи се да изплаща и дълговете на Кремиковци към австрийската Контролбанк (70 млн. щ. долара) и към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) - 35 млн. щ. долара. Дару металс трябваше да погаси и вземанията на частни кредитори към комбината. Така борчовете, с които се натовари купувачът на Кремиковци, се оказаха около 462 млн. лева. Впоследствие одиторски проверки на компаниите Ърнст енд Янг и Делойт и Туш установиха скрита задлъжнялост, която според различни информации от мениджърите на завода варира между 80 и 300 млн. лева. Пак по тяхна информация от приватизацията на Кремиковци насам дълговете му са намалели от 676 млн. на 570 млн. лева. По-важната част от приватизационния договор обаче бе, че между 2000 и 2005 г. Дару металс се ангажира да вложи в комбината в периода сумата от 300 млн. щ. долара. Гаранции, че инвестиционната програма ще бъде изпълнена, даде Марчегалия, която по-късно стана основен търговски партньор на Кремиковци. Тя изкупува голяма част от добиваната в завода стомана и произвежданите стоманени тръби. Затова и балансът на страната ни в стокообмена с Италия е силно положителен. Присъствието на Марчегалия в приватизационния контракт бе основният аргумент за продажбата на Кремиковци без пари на никому неизвестна дотогава фирма. Друг е въпросът, че юридически италианците не са обвързани по никакъв начин с приватизационната сделка. Безспорно някои депутати от управляващото мнозинство ще приемат запазването на договора с огромно съжаление. Със сигурност обаче тяхното лоби, издигнало ги след приватизацията на комбината, няма да спи. През миналата седмица депутатката от НДСВ Румяна Георгиева обвини ръководството на Кремиковци, че го източва през офшорни фирми. Това твърдение бе наречено абсурдно от изпълнителния директор на дружеството Валентин Захариев, тъй като разплащанията на завода с чуждестранните му партньори минават основно през швейцарската банка Ю Би Ес, кредитор на Кремиковци. Освен това комбинатът погасява периодично борчовете си към бюджета и не получава обратно данъчен кредит по ДДС при износ на продукция. Според члена на управителния съвет на Кремиковци Божко Бонев всички досегашни схеми за издължаване губят значението си. И оттук нататък изплащането на борча ще върви според договореното с работната група. Предполага се, че вноските ще бъдат разсрочени поне за три години, а сроковете ще се удължават в зависимост от обезпечеността на завода с поръчки и от изменението на международните цени на произвежданите от него продукти, намекна заместник финансовият министър Атанас Кацарчев. Което пък означава, че Финметалс холдинг (бившата Дару металс) сигурно ще получи по-изгодни условия, отколкото договорените през 1999 година. Тогава максималният срок за изплащане на дълговете към държавата бе пет години, сиреч до 2004 година. АВ интерес на истината международната конюнктура не е много благоприятна за металургичния завод. През миналата година цените на горещовалцуваните рулони, които са основният продукт на Кремиковци, спаднаха до най-ниското си ниво от 20 години насам - 180-190 щ. долара за тон. Заради това комбинатът намали и производството си и според предварителните прогнози загубата му за 2001 г. ще е за 30-40 млн. лева. На 4 март американският президент Джордж Буш ще внесе в Конгреса законопроект за защита на местните производители, който ще ограничи вноса на стомана в САЩ. Въпреки че ЕВРОФЕР (Европейската организация на производителите на стомана, на която Кремиковци е асоцииран член) не е доволна от тази мярка, тя вероятно ще бъде въведена. Въпреки това има индикации, че от март-април цените на изделията, произвеждани от Кремиковци, ще отбележат ръст на световните пазари. Така че способността на комбината да изплаща старите си задължения би трябвало да се подобри. И това в съчетание с по-строгия държавен контрол върху финансовите дела на Кремиковци сигурно ще успокои страстите около него. Другата договорка между министрите Николай Василев и Милен Велчев и шефовете на столичния гигант е икономическото и финансовото министерство да имат по един представител в надзорния и в управителния съвет на Кремиковци АД. Това означава, че държавата на практика ще влезе в управлението на комбината с четирима свои хора. С този ход (поне за пред електората) правителството постигна целта си - да упражнява по-сериозен контрол върху оперативните дела на мениджърите на дружеството. Финметалс холдинг пък отсрочи атаките срещу собствеността си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във