Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА ЩЕДРО ГУБИ ОТ МИНОРИТАРНИТЕ СИ УЧАСТИЯ

Шаманите на българската приватизация от известно време тръбят, че основната й цел вече няма да е бързината, а максималните приходи. Както обаче често се случва в нашата действителност, думите и показността са едно, а реалните действия съвсем друго. Това най-ясно личи от забавената продажба на миноритарни държавни пакети от бивши и сегашни публични дружества. Както е известно, допреди година в регистъра на публичните компании фигурираха имената на близо хиляда знайни и незнайни предприятия. За голямата част от тях това означаваше само излишни разходи, свързани с отношенията им с Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). Освен това техният капитал беше толкова малък, че те надали биха могли да финансират дейността си чрез капиталовите пазари. Затова миналата година, с приемането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, депутатите дадоха право на тези дружества (с капитал до 200 хил. лева) да се отпишат от регистъра на публичните емитенти.


Това обаче не беше в съгласие с интересите на малките акционери в тези предприятия. Изваждането от регистъра означава, че промените в капитала на тези дружества трябва да се съобразяват само на разпоредбите на Търговския закон, което означава, че общите им събрания имат право да гласуват за емитирането на нови акции, базирайки се на текста на чл. 195 от нормативния акт. А той гласи, че капиталът може да бъде увеличен под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена. Новият Закон за ценните книжа, който вече се прилага само за публичните дружества, не допуска такава възможност. Така мажоритарният собственик на всяко предприятие, неподвластно на ДКЦК, може да вдига капитала му колкото и на каквато цена си поиска. Очевидно е, че в такъв случай акциите на такова дружество ще се обезценяват и интересът към него ще намалява.


Нормалните действия на държавата, както и на всеки друг дребен собственик в дадено дружество в такава обстановка са да продаде възможно най-бързо дяловете си във фирмите, които отпадат от регистъра. Те можеха да го направят до средата на годината, когато тези дружества с капитал до 200 хил. лв. бяха публични и техните акции се търгуваха на фондовата борса. За този период обаче отрасловите министерства продадоха десетина пакета от такива компании. Отличник е Министерството на транспорта, което освен че продаде дялове от Трансстрой-Варна и някои по-малки дружества, пусна редица предприятия на търговете от масовата приватизация. Като цяло обаче държавата запази собственост в повечето от около 700-те доскоро публични дружества с капитал под 200 хил. лева.


Мнението на голямата част от търгуващите на капиталовия пазар е, че държавата не реагира адекватно и когато се увеличи капиталът на големите български компании. Съвсем пресен е случаят с емитирането на нови акции от Балканфарма-Дупница и Балканфарма-Троян. Цените на книжата на двата фармацевтични завода спаднаха рязко след датата, до която закупилите акции от дружествата можеха да участват в увеличението. И вместо държавата (в случая Агенцията за приватизация) да се опита да продаде набързо своите книжа във фармациите, тя реши да пусне дяловете на централизираните търгове от масовата приватизация. А както знаем, процесът по подаване на заявки за боновите аукциони, класирането им и заплащането по тях продължава повече от два месеца. През това време цените на акциите на заводите в Дупница и Троян логично намаляха до 20-25 инвестиционни бона едната. Ако същите тези книжа бяха предложени на фондовата борса, те щяха да бъдат изкупени по около 10 лв. в брой. И тъй като стойността на боновете е равна на около 10% от техния номинал, излиза, че държавата е изгубила по 8 лв. от всяка своя акция от фармациите, или 720 хил. лв. за общо 90 хил. книги в двата завода.


Подобен е проблемът и във всички останали дружества, чийто капитал се увеличава и емисионната стойност на една книга е по-ниска от пазарната. Правилният ход в такива случаи е да се участва в подписката или акциите да се продадат. Иначе те се обезценяват и след време ще се окаже, че държавните дялове в такива предприятия не струват нищо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във