Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА ЩЕ ЗАКЪСА СЕРИОЗНО, АКО НЕ СТИМУЛИРА ИЗНОСА

Цветан Василев, изпълнителен директор на Корпоративна банка, пред в. БАНКЕРЪГ-н Василев, след пет години Валутен борд единственият видим резултат от него е стабилността на националната ни валута и на банковата ни система. Какви, според вас, са причините производството да е в колапс?- По същество Валутният борд е само крайна мярка за овладяване на хиперинфлационните процеси, която няма за задача да гарантира икономически растеж. Той се осигурява с комплекс от мерки, които включват данъчна и инвестиционна политика, както и политика на субсидии. Липсва ни и стратегия за стимулиране на експортноориентираното производство в България. За това говорим още от 1997 г., но до момента нищо не е направено.Според вас, кои отрасли трябва да са приоритетни за държавата?- Необходимо е да се стимулира развитието на туристическия сектор, защото той е основният източник на валутни приходи за страната. Трябва да се предприемат мерки и за възстановяването на изгубените пазари в чужбина на хранително-вкусовата, текстилна и химическата промишленост. Много важно е да започне осъществяването на големите инфраструктурни и енергийни проекти, които ще отворят много работни места и ще осигурят поръчки за българските фирми. Освен това чрез тези проекти могат да бъдат привлечени големи чуждестранни инвестиции. Но за да стане това, са необходими промени в Закона за концесиите.Как си обяснявате факта, че макар левът да е вързан за германската марка и еврото (от 2002 г.), годишната инфлация в България е два-три пъти по-голяма, отколкото в страните от ЕС?- По-голямата част от инфлацията се дължи на намаляване на вътрешното производство, което води до покачване на цените. Друга причина е големият внос в България, както и увеличаването на производствените разходи за горива и енергоносители. Те нараснаха, първо, заради покачването на цените на горивата на международните пазари, и второ, заради високите стойности на долара към еврото, респективно и към лева. И как, според вас, ще се отрази на икономиката тази неблагоприятна ситуация?- Тревожното е, че през изминалите три-четири години търговският дефицит на страната ни се движи между милиард - милиард и половина долара. Наистина той частично се покрива от чистите приходи от туризма, но във всички случаи България изяжда годишно по 700-800 млн. щ. долара. Пари, които не можем да покрием с приходите от приватизация и с чуждестранните инвестиции на зелено.Но нали валутният резерв не намалява със 700-800 млн. щ. долара годишно, а с много по-малко? Според статистиката на БНБ - с около 100 млн. щ. долара?- Хубаво е, че върху платежния баланс на България влияят и други фактори, защото благодарение на тях ние покриваме търговския дефицит. Но не забравяйте, че част от валутните постъпления в страната са заеми от международните финансови институции. И това не би трябвало да ни успокоява, защото един ден тези кредити ще трябва да се връщат. Правителството просто трябва да предприеме мерки, които да стимулират сериозния ръст на износа както на стоки, така и на услуги. Иначе ще дойде момент, в който държавата ни ще закъса много сериозно.Експертите от Централната банка твърдят, че делът на инвестиционните стоки във вноса на България е много голям. Такива ли са и вашите наблюдения? - Ако това е вярно, значи в страната се внасят модерни машини, технологии и съоръжения, които ще подобрят качеството на продукцията, ще увеличат конкурентоспособността ни и в крайна сметка ще доведат до увеличаване на износа. Но като гледам колко бавно се обновяват производствените фондове, не съм сигурен, че вносът на машини, съоръжения и технологии е толкова голям. Иначе няма обяснение за намаляването на производството в страната.Стана дума за това, че хората не разполагат с достатъчно доходи, а производството намалява. Откъде тогава идва постоянното увеличаване на балансовите числа на банките?- Общият ръст на активите на търговските банки се дължи най-вече на вливането на голяма част от средствата, които или са били извадени от обращение, или са се ползвали за плащания във финансовия сектор. И в двата случая обаче тези средства не са минавали през банките.След като говорите за стагнация в икономиката, как една малка кредитна институция като Корпоративна банка успя за близо две години да увеличи активите си от 12 млн. на 136 млн. лева? - Рецептата на нашия мениджмънт е проста - професионализъм, високо качество на услугите, лоялност към клиентите, бързина и гъвкавост при вземане на решенията. Ние нямаме възможност да се намесим на пазара на потребителските или жилищните кредити. Но можем да предложим на корпоративните клиенти всички видове финансови услуги, от които те се нуждаят. Корпоративна банка например се е насочила към все още слабо разработения пазар на услуги за заможни граждани и за фирми със свободни средства. Ние им предлагаме правни и финансови консултации, откриване на фирми в чужбина (включително и в офшорни зони), управление на активите им. Чрез Корпоративна банка състоятелните хора и фирми могат да инвестират в различни финансови инструменти, които ще им носят по-висок доход - в ценни книжа на различни държави, в акции и облигации на чуждестранни банки, застрахователни дружества, фирми, взаимни фондове и фондове за рисков капитал. Това е т. нар. прайвит банкинг, с който се занимават много кредитни институции по света, и ние смятаме да създадем в Корпоративна банка специална структура, която да отговаря за този тип услуги. Част от тях е новият депозит Ънбрела (от англ. чадър - бел. ред.), който е обезпечен с наши инвестиции в облигации на чуждестранни банки с възможно най-високия кредитен рейтинг.Преди време купихте от РОСЕКСИМБАНК част от вземанията, които тя наследи от фалиралата БАЛКАНБАНК. Операциите по покупко-продажбата на дългове, които по принцип са доста рисковани, също ли влизат в приоритетите на Корпоративна банка?- Ние сме привърженици на добре пресметнатия риск, защото той носи добър доход. Наистина купихме преди време от РОСЕКСИМБАНК вземанията й от фирмите ЗММ-София, Руен, Нистра (бившия трикотажен завод Пролетарий), оранжериите в Петрич и тъй нататък. Номиналният размер на всички тези вземания е 32 млн. лева. В момента, по определени съображения, не бива да ви казвам за колко сме купили тези вземания, нито колко пари сме събрали от длъжниците си, но от сделките с тях вече сме на печалба. Според вас, каква е причината капиталът на много от българските банки да е собственост предимно на офшорни акционери?- Причините са много, но предполагам, че основно са свързани с данъчното облагане у нас. Парламента прие на първо четене изменения в Закона за банките, насочени срещу анонимността на офшорните акционери в банките. Очаквате ли след приемането им някои банки да променят структурата на акционерния си капитал?- Почти сигурно е, че ще наблюдаваме подобни процеси. А онези офшорни компании, които запазят акционерните си дялове в нашите банки, ще трябва да доказват източниците си на доходи и да дават информация за своите собственици. Според мен тези изисквания в крайна сметка ще доведат до драстично намаляване на офшорните компании, които притежават акции в български банки.Нали офшорни фирми притежават значителен дял и от капитала на Корпоративна банка? Ще промените ли това статукво?- Разбира се. На първо място ще вдигнем акционерния капитал от 10 млн. на 15 млн. лева. Увеличението от 5 млн. лв. ще бъде внесено от Джеймс Хауи. След като получи разрешение от БНБ, той ще притежава 33.34% от акциите в Корпоративна банка. Освен това имаме и двама нови акционери. Това са българските фирми Бромак и Тръст контрол (бел. ред. - това е новото наименование на адвокатската фирма Добрев, Кинкин, Люцканов и партньори ООД. Един от съдружниците в нея - Румен Люцканов, е член на надзорния съвет на Корпоративна банка). Всеки от двамата нови акционери притежава малко под 10% от акциите на банката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във