Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Държавата пак ще помага на енергийната борса

Две години след създаването на Българската независима енергийна борса държавата отново ще се намесва законово в работата ѝ. Целта е организацията да се превърне в истинска платформа за търговия. Очакванията са това да стане чрез промени в Закона за енергетиката, които да задължат всички производители на ток да продават електроенергията си на тържището. Всички, без тези с преференциални цени, каквито са ВЕИ централите и американските ТЕЦ-ове в района на комплекса "Марица-изток", както и топлофикационните дружества. На борсата няма да се продават и количествата, отредени за регулирания пазар – тоест за битовите потребители.

Корекциите може да се случат до края на годината, твърди председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той уточни, че те се отнасят за производителите, чиито генериращи мощности са над 5 мегавата. Всъщност проектът е все още на етап обсъждане между КЕВР и парламентарната енергийна комисия. По думите на Иванов и двете страни са настроени позитивно към промените, но приемането им все пак зависи от волята на Народното събрание.

Каквото и да се говори, на практика няма да има сериозно раздвижване на българската енергийна борса и догодина. В момента доставчици на ток са само държавните НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". А след промените към тях ще се включат по-малки мощности като ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Бобов Дол", ТЕЦ "Марица 3" – Димитровград. Това са остарели мощности, които миналата зима "замръзнаха" и не успяха да доставят електроенергия дори по договорите си за студен резерв с ЕСО. С новите фирми доставчици едва ли ще се реши основният проблем на борсата – ликвидността. Причината е, че тези три ТЕЦ-а не могат да предложат големи количества ток, а и той не е на много конкурентни цени. Отделно, остава и въпросът дали те ще могат да произведат обещаните количества през зимния сезон…

Друг сериозен проблем за Българската независима енергийна борса е малкият обем търгувани количества електроенергия – между 10 и 12% от общото потребление според заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков. С подготвяните промени количествата наистина може да се увеличат, но това повишение едва ли ще е съществено.

И отново "тръните" ВЕИ и американски ТЕЦ-ове

Препъникамък за развитието на борсовата търговия продължава да са и преференциалните цени от централите на възобновяема енергия, както и дългосрочните договори за изкупуване на тока от двата американски ТЕЦ-а - "Контур Глобал Марица-изток 3" и “AES Гълъбово“. Държавата на този етап няма идея как тези два вида доставчици на електроенергия могат да бъдат включени в търговията на тържището. И заради това те отново ще продължат да продават цялото си количество електроенергия на държавната НЕК. Реално погледнато, този процес едва ли ще се промени съществено в следващите години, защото енергийният регулатор и министерството на Теменужка Петкова нямат много механизми, с които да стимулират ВЕИ-тата и американските централи да продават на борсата. Стимулът може да е само един и той е сериозно увеличение на цената на тока за всички потребители – нещо, което вече е сваляло правителство от власт.

Така или иначе, тези производители на електроенергия са в правото си да искат да си възстановят направените инвестиции, независимо че са "трън в очите" на редица енергийни експерти и счетоводители от българската енергетика.

Търговия в рамките на деня

Не от вчера е желанието на независимата енергийна борса да се създаде отделен пазарен сегмент "интрадей“ (в рамките на деня), чрез който допълнително да се увеличи търговията. Зам. министърът Станков смята, че именно интрадей пазарът ще реши проблемите и на търговците, и на доставчиците на електроенергия, а и ще помогне за балансиране на разходите на търговците. Проблемът с малките доставяни количества не позволяваше досега създаването на такъв сегмент, но от КЕВР увериха, че през декември ще бъдат приети необходимите промени в Правилата за търговия с електрическа енергия, за да започне той работа. Точно този елемент е много важен, за да се превърне енергийната борса в реално функционираща, способна да се съревновава с останалите такива структури в съседните държави.

Досегашната практика показва, че в началото на работата на нов елемент от борсата винаги се получават изкривявания в цените. Остава да се надяваме експертите да успеят да предвидят и този момент с подготвяните промени, за да не се наложи отново търговците или пък НЕК да се сблъскат със сериозни финансови сътресения от тази търговия.

Никола Габровски, който е член на Съвета на директорите на Българската независима енергийна борса, е на мнение, че освен стартирането на сегмента "в рамките на деня“, в плановете за 2018-а влиза и реализирането на проект за пазарно обединение на поне една граница. Най-реалистичните варианти за такова обединение е на границите със Сърбия и с Румъния, поясни Габровски. 

Обещанията за газов пазар си остават мираж

Специалистите неведнъж са заявявали и намеренията си на енергийното тържище да се търгува не само ток, но и природен газ. Което обаче също няма как да се случи в близките години поради факта, че доставките на синьо гориво идват от едно място – Русия. И докато не бъде изграден интерконекторът между Стара Загора и Комотини, няма как да получаваме алтернативни доставки. От енергийното ведомство уверяват, че първите такива количества ще започнат в края на 2019-а. България има и подписано споразумение с Азербайджан за 1 млрд. куб. м. азерски газ, който ще идва до нас през Турция по споменатия интерконектор.

За съжаление през последните години практиката на страната ни в строителството на нови газопроводи не е много впечатляваща. Изграждането на 2 км газопровод под р. Дунав между Русе и Гюргево се проточи с повече от две години над предвиденото. От тази гледна точка сроковете за завършване на трасето от Комотини до Стара Загора (краят на 2019-а) изглеждат повече от оптимистични. Все пак държавата вече е издала част от документите за градежа на 176-километровата връзка през Източните Родопи. Но на този фон е малко вероятно у нас да има реална свободна търговия с природен газ през следващите пет години.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във