Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА НЯМА ДА ПОСРЕДНИЧИ ПРИ ПРОДАЖБАТА НА КРЕМИКОВЦИ

Американската компания Америкън стийл индъстрис е изявила желание да поеме ръководството на металургичния комбинат Кремиковци. Нейните шефове са изпратили писмо до Министерството на икономиката с искане да заместят нашенската фирма Дару металс (преименувана по-късно във Финметалс холдинг) в приватизационната сделка за Кремиковци, сключена през 1999 г., съобщи за в. БАНКЕРЪ заместник-министърът на икономиката Никола Янков. Заводът бе продаден на символична цена - 1 щ. долар, а българският инвеститор се ангажира с 300 млн. щ. долара вложения. Офертата на американците е почти същата, само дето обещават през следващите осем години да хвърлят в пещите на комбината със 100 млн. щ. долара повече. Заместник-министърът Янков даде ясно да се разбере, че министерството няма да посредничи при продажбата на комбината. Още повече че, както твърди той, американците не са дали никакви гаранции за влагането на обещаните от тях 400 млн. щ. долара. Имаме интерес в комбината да влезе по-добре обезпечен финансово инвеститор, но това не зависи само от нас, каза Янков. - В държавата има закони, според които преговори за продажба се водят със собственика на дадено предприятие, допълни той. Тодор Христов, който отговаря за връзките с обществеността в Кремиковци, съобщи за в. БАНКЕРЪ, че представители на американската компания не са водили разговори с управителите на столичния комбинат.Има голяма вероятност държавата да обезщети собствениците на Кремиковци с около 130-140 млн. лева. Толкова са били неописаните в приватизационния договор задължения на дружеството към Националния осигурителен институт, към данъчната администрация и към митническите власти. Сега се правят доуточнения за размера на тази сума, тъй като има актове, които са ревизирали борчовете на металургичния комбинат за периода 1997-2000 година. Ще рече - не е ясно дали тези дългове са натрупани преди раздържавяването на дружеството, или след това. Ако схемата по изчистването на скритите държавни вземания се приложи успешно, задълженията на Кремиковци ще намалеят от сегашните 850 млн. лв. (според Никола Янков) до малко над 700 млн. лева. Голяма част от останалите дългове обаче са на свързани с комбината офшорни компании, така че те не са проблем за мениджърите на завода. Въвеждането на защитни мита върху вноса на изделия от стомана, което бе обсъждано през август, вероятно ще се решава на 19 септември, научи БАНКЕРЪ. Тази мярка, която ще бъде в сила шест месеца, не бе приложена веднага заради протести на потребителите на някои видове бяло тенеке, които почти не се произвеждат в България и се внасят. Основната цел на временните вносни налози ще бъде да се защити производството на горещо- и студеновалцувани рулони, които са основната продукция на Кремиковци. Така че комбинатът ще осигури местен пазар за металите си точно преди пускането на трета доменна пещ, което се очаква да стане на 5 ноември. Към влизането в сила на митата резерви има и председателят на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов. Той заяви, че ведомството му може да се самосезира, ако правителството въведе мярката, тъй като тя би превърнала Кремиковци в абсолютен монополист на пазара. Павлов намекна, че от Европейската комисия също не гледат благосклонно на поставянето на комбината в привилегировано положение. От Брюксел дори изразили отрицателно становище по този въпрос в конфиденциален обзорен доклад за състоянието на българската икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във