Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА НЕ МОЖЕ ДА ГАРАНТИРА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПРЕВОЗВАЧИТЕ

Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи, пред в. БАНКЕРЪГ-н Лалов, наистина ли са толкова сериозни проблемите пред превозвачите у нас?- Основният е, че липсва законова база, която да определи що е то бранш и браншова организация. Оттам произтичат и повечето от останалите проблеми и най-вече липсата на възможност за контрол на всякакви нива при издаването на нормативни и поднормативни документи, разрешителни и други. Логично е ние, като национално сдружение, да определяме кой има право на достъп до професията и кой не, защото е нелоялен и некоректен спрямо останалите участници на пазара. Но в момента това не се прави.Проблемите идват и от обстоятелството, че макар и да е изцяло частен, нашият бизнес 100% зависи от държавата. За всеки вид транспорт се ползват разрешителни, разпределяни от държавните чиновници, което не би трябвало да е тяхна задача. Идеята е да се създаде нормативна база за браншовите организации и част от несвойствената за държавата работа да се прехвърли на тях. С други думи, искате браншовите организации да раздават разрешителните за превоз на пътници и товари...- Не само че искаме да ги разпределяме, но и настояваме да се направят своеобразни училища за квалификация на шофьори. Намеренията ни са там хората да се подготвят на нормални камиони, каквито ще карат впоследствие, а не на някаква стара Ифа. Освен това там всеки ще придобива някакви минимални познания по чужд език, така че като пътува из Европа, да може да води най-елементарен разговор. Договорили сме се с вносителите да ни дадат теставтомобили, на които техни инструктори да обучават шофьорите как се използва съответната техника. Ще поемем и ангажимент хората, обучавани в тези училища, да намерят работа в нашите фирми. Много ни притеснява и, че все още никой не се нагърбва ясно и откровено да каже при какви условия са затворени редица преговорни глави с Европейския съюз. Преди няколко дни разбрахме, че България е поела ангажимент до 2007 г. да хармонизира такса собственост за превозните средства с тази в ЕС. Тогава за големите камиони тя ще стане около 1400 евро, а сега е едва около 300 лева. Проблемът обаче не е само финансов. В страните членки на Евросъюза превозвачите не плащат за абсолютно нищо - нито за национални разрешителни, нито за документи за международен превоз, камо ли пък за обслужване от администрацията. И стотинка не дават за това, за което ние даваме пари според изискванията на Наредба №5 на транспортното министерство. И ако се съберат всичките ни такси, ще се види, че по този показател не само сме влезли в Европейския съюз, но и сме се прехармонизирали. Доста интересен е и въпросът с винетната система у нас. Тя е за територията на цялата страна (б.а. - за камиони и автобуси), като единствено за планинските и общинските пътища не важи. В чужбина обаче нещата не стоят точно така. В Австрия действа т. нар. ТОЛ система, като се плаща за преминаване само през основните аутобани. За първокласните и второкласните пътища хората там не дават пари. Във Франция пък има частни аутобани, но по тези, които са държавни, и по националната транспортна мрежа се преминава свободно. В Унгария се събират такси за преминаването само по два аутобана, които са приватизирани - всички останали пътища са безплатни. А ние ще плащаме и по винетна, и по ТОЛ система, и един Господ знае още за какво. В това число и хармонизирания пътен данък.Напоследък не се говори много за задръствания по границите. Какво е положението сега?- Преди три седмици пътувах до Германия с автомобил и на границата опашката и за влизане, и за излизане беше около седем километра. Като се връщах седмица по-късно, опашката вече бе над десетина километра. Ако превозвачите спазват международните конвенции за работно време, един камион два дни няма да може да излезе от България. Ние имаме огромното желание да помогнем на държавата и да съдействаме за разрешаването на тези проблеми, но никой не се обръща към нас. Не знаем и какви средства от предприсъединителните фондове на ЕС са предвидени за транспорта. Как да съдействаме тогава? Очевидно, че администрацията няма достатъчно капацитет, тъй като досега от страна на правителството не е направено нищо. Ще споделя може би един дребен факт, но с доста голямо значение за бранша. След като шефът на международния отдел в Министерството на транспорта отиде да работи в Брюксел, на негово място бе назначено едно 24-годишно момиче, за което не е ясно доколко е запознато с материята. Отправяли ли сте някакви конкретни искания към Министерството на транспорта?- В интерес на истината исканията ни се приемат и никога не ни е отказвано. Въпросът е, че до момента няма ясни отговори и развитие по доста от предложенията. Явно не стигат хората. Да вземем стратегията за развитие на автомобилния транспорт. Тя вероятно вече е готова и макар да касае най-много нас, даже не сме запознати с нея. Никой не е искал нашето мнение и ние сигурно отново ще научим последни и ще трябва да я изпълняваме. Пак ще кажа - за жалост браншът със 100% частна собственост е 100% зависим от държавата. Има доста неща, за които просто не мога да проумея как са били допуснати. Например, преди да бъдат пуснати в движение, новите ни камиони първо трябва да минат на преглед в КАТ, където се слагат номерата. После отиват в специализиран сервиз, където минават абсолютно същата проверка, за да се установи дали отговорят на международните екоизисквания. Накрая същият автомобил отива в ДАИ (Държавна автомобилна инспекция), за да му бъде издадено удостоверение за техническа годност и пак се прави същата проверка. И на трите места се плаща. В задачата се пита каква е целта? Не може един камион да се проверява от три различни инстанции за едно и също нещо. Само че това го има в наредбите и няма как да се избегне. Разбира се, странностите не се изчерпват с този пример. Истински куриоз е, че в Унгария ние плащаме данък за превозно средство - 270 евро на преминаване (в двете посоки 540 евро), защото не сме страна членка на ЕС. Унгарците и превозвачите от общността са освободени от този налог, но всички останали си плащат. Опитваме се да го отменим, може дори да стигнем и до Страсбург през Камарата на работодателите. Днес обаче това е факт и българското правителство не може да се пребори с този проблем. От друга страна, ние самите не сме в състояние да направим нищо, защото все още сме никои - не сме признати в самата си държава, така че като какви ще излезем навън?Не сте ли поставяли този въпрос на някакво по-високо ниво?- Повдигали сме и този, и още много други проблеми, но какво от това. Има още по-парадоксални случаи. Когато вкарваме нов камион, той влиза в страната с цолови (временни) номера и плащаме пътна такса за него като за чуждестранен, независимо че представяме фактура, че е българска собственост. На цоловия талон също пише чия собственост е - име на фирмата, адрес..., а се плаща като за чуждестранно превозно средство. Просто някой не е догледал при правенето на законите и сега, като си вкарват новите возила, вместо по десет лева, българските превозвачи плащат по 39 евро. И всичко това е в интерес на българските превозвачи.Съществуват изисквания промените в нормативната уредба да се съгласуват с фирмите от бранша...- Така е, но пак ще се върна в началото на разговора ни, че не е ясно какво е това бранш и с кой точно трябва да се съгласува. В момента има 13 браншови организации, голяма част от които са просто конюнктурни. Съществува една огромна браншова организация само с двама членове, но не искам да споменавам името й. Сега у нас всеки може да си направи такава организация и не бих се учудил, ако до края на годината в нашата сфера те станат над двадесет. Тогава с коя от тях ще работи транспортното министерство?Между другото се сещам и за още един красноречив пример как държавата отстоява интересите на българските превозвачи. Чужденците, които преминават през нашата страна, въобще не се проверяват. В рамките на няколко месеца направихме съвместно с хората от ДАИ две проверки на чуждестранни превозвачи и се оказа, че всяко второ превозно средство е с нередовни документи. Според нашето законодателство глобите за такива нарушения са до 50 лева. За подобно нещо в чужбина обаче нас ни глобяват от 3 хил. евро нагоре. Но по-големият проблем е, че в България няма кой да контролира чуждестранните превозвачи. В Европа митницата е задължена да следи за изрядността на документите. У нас тази функция е прехвърлена на дирекция Управление на пътни такси и разрешителни. Как хората там се справят с контрола не зная, но е факт, че само при една от проверките ни всеки втори камион беше в нарушение. Един от шофьорите дори нямаше книжка. И всичко това рефлектира върху нашия бизнес, защото товарни автомобили от трети страни изнасят стоката, която по принцип би трябвало да транспортираме ние. Това съвсем ясно показва, че държавата просто не може да гарантира интересите на българските превозвачи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във