Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА КАТО КРУПИЕ В ИГРАТА ЗА ЛЕКАРСТВАТА

Волтер казвал, че основната функция на лекарството е да отвлича пациента, докато природата излекува болестта му. В началото на ХХI век тази функция се изпълнява вече толкова добре, че фармацевтиката се е превърнала в най-доходния легален бизнес и е на път да засенчи дори нелегалните. Годишният обем на търговията с лекарства надхвърля половин трилион долара и нараства с по 10% всяка година. При тези показатели не е чудно, че традиционните малки и независими аптеки все по-бързо отстъпват място на големите вериги и дори на супермаркетите от типа на Уол-Март и Теско. Същата тенденция към уедряване се наблюдава и на пазара у нас. Само че с някои строго български особености. Ако на Запад навлизането на веригите става предимно чрез сериозно намалени цени и е в изгода на потребителя, в България тенденцията е обратна - големите играчи не само поддържат високите цени, но и задушават по-дребните си конкуренти, които биха се опитали да привлекат клиентелата им с различни отстъпки. А държавата, вместо да дърпа юздите на едрите производители и дистрибутори, ги следва като куче каляска. Фармацевтичният пазар в България е сред най-обещаващите в Европа - ниската платежоспособност на населението се компенсира напълно от застаряването му и от влошаването на медицинското обслужване. Само за последната година продажбите на медикаменти са нараснали с 200 млн. лв. по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Според изчисленията на международната организация IMS Health през 2004-а продажбите в аптечната мрежа в страната са се увеличили с 20.9% и достигат 974 млн. лева. В болничния сектор ръстът е 8.5%, като оборотът достига 261 млн. лева. И това са само официалните данни, които не отразяват сделките на тъмно. Хора от бранша твърдят, че реалните годишни обеми надхвърлят 2 млрд. левакато съотношението между чуждестранни и български медикаменти е две към едно. Най-съществената особеност на този пазар е надвисналата над него сянка на Националната здраноосигурителна каса. Около 70% от лекарствата за домашно лечение и животоспасяващите лекарства в болниците се плащат от обществените фондове. При предварително гарантирани цени и количества на продажбите този сектор логично става най-атрактивен и за производителите, и за дистрибуторите на едро, и за аптекарите. Като основен купувач държавата, чрез НЗОК, държи всички лостове за преразпределение на лекарствения пазар. И, както отбелязват експертите, ги използва доста хитроумно. Първоначално касата преговаряше за цените само с производителите на медикаменти. След това притисна аптеките да дадат 8% отстъпка, за да сключват договори с нея. Сега ръководството й реши да се намеси и в бизнеса на дистрибуторите. На 3 март управителният съвет на НЗОК взе решение да започне преговори с търговците на едро за намаляване на надценките, които слагат. В резултат на подобна мярка касата ще спести около 10-15 млн. лв., а още толкова ще останат и в джобовете на пациентите, увери директорът й Иван Букарев. Все още обаче разговорите не са започнали. В момента производителите сами определят кои дистрибутори ще доставят лекарствата им до аптеките. Търговците на едро могат да слагат надценка от 7 до 12% в зависимост от стойността на медикамента. В бъдеще обаче касата ще сключва договори само с тези, които са склонни на най-ниска надценка - т.е. с най-големите търговци, защото единствено те могат да си позволят да работят на по-малка печалба. Хора от бранша коментират, че всички мерки, предприети уж за намаляване на разходите на здравното ведомство, на практика са насочени към пренареждане на пазара. Целта е в него да останат само най-едрите дистрибутори. По-просто казано, битката е през кои фирми да минат 245 млн. лв. от НЗОКСъмненията, че действията на касата се диктуват от големите играчи, се потвърждават от факта, че те приемат светкавично и безропотно всички нови изисквания, докато дребните се съпротивляват със зъби и нокти. Настояването например за 8% отстъпка от цените на лекарствата бе прието първо от Софийски аптеки и Образцови аптеки - свързани със Софарма и Търговска лига - Национален аптечен център. В същото време от Асоциацията на аптекарите обявиха, че условията на НЗОК са неприемливи и обричат на фалит всички малки квартални аптеки.Горе-долу така ще се развият събитията и около новите планове за намаляване на дистрибуторската надценка. От аптекарския съюз уверяват, че това обрича повечето търговци да работят на загуба. Но най-едрите дистрибутори, като Търговска лига, ни най-малко не се разтревожиха и спокойно обясниха, че орязването ще е за сметка на печалбата на аптеките. Обяснението за разминаването на позициите е съвсем просто - големите играчи отдавна се стремят да сложат ръка на пазара, като завземат цялата верига производител - дистрибутор - аптеки. Нещо, което категорично противоречи на Закона за лекарствата. Според него фабрикантите и търговците на едро нямат право нито да отварят собствени аптеки, нито да участват в дружества, които притежават такива. Изискването на пръв поглед е странно, тъй като затварянето на цялата верига би трябвало да елиминира посредническите отстъпки и да намали значително цената на лекарстватаСамо че у нас компаниите, които са си изградили вече подобна структура, продължават да си слагат надценки на всяко стъпало и нямат видимо намерение да спират. Всъщност разделение между производители, разпространители и аптекари съществува почти навсякъде по света, защото това е единствената форма на контрол върху цените в този бизнес, в който обикновеният потребителски бойкот по определени причини е невъзможен. И на Запад този контрол действа сравнително ефикасно. Съвсем неотдавна 19 независими аптеки в Калифорния заведоха съдебно дело срещу осемте най-големи фармацевтични компании, обвинявайки ги в заговор за надуването на цените на лекарствата в САЩ. Подобни дела се водят и в други щати; само миналата година Шеринг-Плоу (Schering-Plough Corp.) трябваше да плати 346 млн. долара по извънсъдебни споразумения за оттеглянето на сходни искове; Байер и ГлаксоСмитКлайн пък платиха съответно 257 млн. и 86.7 млн. долара. При това тези фирми могат да извадят някакво оправдание за опитите си да повишат цените - те имат доказуеми разходи за изследователска дейност, каквато в българските фармацевтични гиганти е почти забравена. У нас от десетилетия не са разработвани нови медикаменти - произвеждаме главно лекарства с изтекли патентни права. Колкото до изградените вериги на българския пазар, някои от тях отдавна са публична тайна. Например производителят Чайкафарма и дистрибуторската компания Търговска лига са с един и същи главен акционер - Тихомир Каменов, и с един директор - Тони Веков. Те упорито твърдят, че връзката им с основния им партньор Образцови аптеки е само косвена - дружеството било създадено от бивши служители на лигата. Преди време обаче основен акционер в Образцови аптеки бе архитект Елена Каменова, съпруга на Тихомир Каменов. Изглежда, че подобна империя се опитва да изградии фармацевтичното предприятие Софарма. Не от вчера се говори за връзките му със Софийски аптеки (Огнян Донев, управляващ в Софарма, е и председател на надзорния съвет на аптечното дружество). А от началото на тази година предприятието разширява обхвата си и в други посоки. На 25 януари Софарма реши да купи 9.99% от капитала на Санита трейдинг и да продаде 9.99% от Сейба - Аптеки и дрогерии АД - София. Санита Трейдинг е третият най-голям търговец на едро в България, с мажоритарен собственик Татяна Дракулова. Дружеството е част от групата Санита, в която влизат още Аптеки Санита и Санита Фрайчайзинг. Именно с тази покупка, според някои експерти, Софарма индиректно ще се сдобие и с аптеки. Освен това Софарма купи и 9.99% от капитала на втория дистрибутор на лекарства у нас - Калиман РТ, а също и девет дружествени дяла от капитала на Глобъл Медикал ООД. Обвързването между дистрибуторите и аптеките е провокирано и от друг фактор - междуфирмената задлъжнялост в бранша. В края на 2004-а, казват търговци, тя е надхвърляла 500 млн. лева. В основата й са болниците, които не плащат навреме. Повечето от аптеките също не се издължават веднага на доставчиците си, които от своя страна отлагат плащанията към производителите. Единственото спасение от тази верижна реакция е обвързването на тези три елемента от пазара, настояват от Софарма. По техни изчисления 200 аптеки ще са достатъчни, за да гарантират финансовата стабилност на компанията. Дистрибуторите имат и друг аргумент - че аптеките в страната са неестествено много. В Съединените щати една аптека се пада 5000 души, а в България съотношението е една на 1800. Но докато средният годишен оборот на американските дрогерии е 2.5 млн. долара, огромната част у нас едва вегетират.Впрочем, както се казва, всякакви сравнения между Америка и България в тази сфера са напълно неуместни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във