Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА КАНИ ОФШОРКИ ЗА РИСКОВИЯ ФОНД

Компаниите, инвестирали средства в държавния рисков фонд за малки и средни предприятия, ще могат да се регистрират данъчно в офшорни зони, заяви за в. БАНКЕРЪ Николай Мирчев, съветник на вицепремиера Николай Василев. Според Мирчев, подобна преференция би насърчила по-голям брой инвеститори да се включат в учредяването на новата структура, още повече че това било нормална световна практика за рисковите фондове. Твърде вероятно е обаче идеята за офшорна регистрация отново да разбуни политическите дебати около една от деветте мерки за икономическо оживление, предложени от министър Василев в речта му пред парламента от октомври 2002 година. Официалното решение за създаване на държавен рисков фонд бе взето от кабинета в средата на ноември миналата година. То стана факт, въпреки че от МВФ нееднократно изразяваха резервите си към идеята. От опозицията пък тогава контрираха, че е недопустимо новото време да рискува парите на данъкоплатците в подобни начинания, при положение че сигурността е основен принцип в публичните финанси.По волята на кабинета участието на държавата във Фонда не може да надхвърля 100 млн. лв., като парите ще бъдат осигурени от фискалния резерв. Същото решение ограничи дела на правителството най-много до 50 на сто от капитала, с който ще бъде учредена новата структура.В момента в Министерството на икономиката тече процедура по избор на компания мениджър на фонда. Обявата за конкурса бе публикувана в края на миналата година в авторитетното издание Файненшъл таймс (Financial Times) и няколко български всекидневника. През седмицата тя се появи двукратно и на страниците на Уол Стрийт Джърнъл - Юръп (Wall Street Journal - Europe) В краткия анонс, в който се описват и критериите за подбора на управител, е записано, че фондът ще бъде регистриран в България и ще влага средства в дружества, които са вписани в търговските регистри на нашите съдилища. Николай Мирчев съобщи също, че до края на януари всички заинтересовани ще могат да получат информационни проспекти, в които ще бъде описано подробно как българската страна си представя бъдещата структура на фонда. Вторият етап на конкурса ще обхваща периода от края на този месец до 20 февруари 2003 г., когато изтича срокът за подаването на молба за участие. Към своята заявка компаниите ще е необходимо да приложат и доказателства, че имат достатъчно налични средства, които да инвестират, както и че ще могат да се справят успешно с нелеката задача за привличането на още инвеститори. Оптимистичният сценарий на екипа на Николай Василев е фондът да тръгне с капитал от 300 млн. лева. На практика това означава, че оптималният дял, който държавата иска да запази за себе си, е една трета. Кандидат-мениджърите биха увеличили шансовете си за успех, ако съумеят да представят категорични свидетелства за високата репутация, с която се ползват на пазара. Бъдещият управител на фонда ще трябва да посочи в офертата си и какъв е размерът на комисионата, която иска да получи, както и каква част от печалбата възнамерява да прибира за себе си. Едва след това министър Василев ще назначи специална комисия от експерти, която да проведе разговори с одобрените кандидати. Заключителният етап предвижда изготвянето на т.нар шорт-листа. Късметлиите, попаднали в нея, ще бъдат поканени да направят повторна презентация на своите предложения, придружена с обвързваща оферта за сключване на договор.По предварителна информация интерес към участие в надпреварата до този момент са проявили близо 40 фирми. По-голямата част от тях са чуждестранни и са били потърсени директно от наша страна. Според източници от икономическото ведомство, появилите се информации за евентуално наддаване от големи инвестиционни банки, сред които Ситибанк и Джей Пи Морган, не отговарят на истината. Сред пожелалите да получат повече информация за условията на конкурса фигурират и имената на няколко български дружества. Шансовете наша компания да спечели търга за управление на фонда обаче изглеждат почти минимални. Причината е, че едно от изискванията е кандидатите да докажат солиден опит в този вид дейност.Рисковите фондове са един от най-често предпочитаните алтернативи на банковото кредитиране при започването на нов бизнес. Предимството е, че те не инвестират с намерението да получат веднага дивидент, а позволяват на фирмата да се развие, с което увеличават и стойността на своята инвестиция. Въпреки наложилото се схващане, че държавата по правило стои далеч от подобни структури, практиката показва, че държавни рискови фондове все пак не са абсолютно непознати за страните от Европейския съюз. Във Великобритания например през втората половина на 90-те години с държавна подкрепа са учредени три нови фонда за подпомагане на иновационни дейности. Във Финландия също действа такава компания, като правителството в Хелзинки участва с две трети от капитала на дружеството. В Испания пък има Национална иновационна компания, която е публично дружество. Междувременно вече са ясни и някои от правилата, към които ще се придържа българският рисков фонд. Той ще инвестира предимно в малки и средни предприятия с персонал не повече от 1000 души. Предвижда се най-малката инвестиция в дялово участие да е в размер на 1 000 000 лева. Най-големите вложения ще бъдат ограничени до 15 000 000 лева. Единствените индустрии, за които ще има забрана за влагане на средства, ще са производството на оръжие и на алкохолни напитки. По неофициална информация твърде вероятно е при сключването на договора за управление с бъдещия мениджър българската страна да наложи и клауза, която ще ограничи покупката на акции от монополи като Булгартабак и БТК, ако част от тях бъде пусната за приватизация чрез фондовата борса.Съдейки от работния вариант за структурата на фонда, той ще е с двустепенна форма на управление. В т.нар. Комитет за управление, който ще играе ролята на управителен съвет, ще участват мениджърът и другите инвеститори, които той успее да привлече. Този орган ще има решаващата дума по финансирането на проектите, предложени от управителя. Тежестта на гласовете, с която ще участват в комитета отделните инвеститори, ще се договаря помежду им. Голяма е вероятността обаче тя да бъде пропорционална на вложените суми. Любопитна подробност е, че ако в крайна сметка държавата се окаже мажоритарен акционер, тя ще се откаже от правото си на вето при вземането на решения. Тази мярка би трябвало да разсее до известна степен опасенията за политическа намеса при управлението на парите от фискалния резерв, вложени във фонда.Надзорен съвет пък ще следи дали компанията мениджър спазва поетите с договора за управление ангажименти. На този етап все още не е уточнена формата, по която ще бъде излъчван контролният орган. Икономическото министерство се е отказало от идеята фондът да емитира дългови инструменти на един по-късен етап. Ако се наложи увеличение на капитала, ще бъдат канени нови инвеститори.Както личи от казаното дотук, независимо от многото си недоброжелатели, държавният фонд бавно и полека набира скорост. Прекаленият оптимизъм обаче едва ли е оправдан. Отдавна е доказано, че държавата е лош стопанин. Остава надеждата да дойдат сериозни инвеститори, стига някоя нова съдебна клопка да не ги спре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във