Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА Е ЛОШ СТОПАНИН НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ СИ ПРОЕКТИ

Надежда Сандолова, член на Сметната палата и на одиторския съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Сандолова, наскоро бяхте избрана в тричленния борд на одиторите на Банката за развитие на Съвета на Европа. Има ли основания да смятаме, че това е стъпка към интегрирането на българската страна в европейските структури?- По-скоро бих казала, че избирането ми e основано от самия устав на банката, според който в нейния одиторски борд влизат на ротационен принцип представители на държавите членки на банката. Тази година стартира български мандат. В случая за мен най-позитивното е, че кандидатурата ми бе подкрепена от цялата Сметна палата, за което съм благодарна на всички колеги.Важно е, че България има взаимоотношения с Банката свързани с кредитирането на сериозни проекти, които имат социално звучене. Неслучайно наричат Банката за развитие - социалната банка. Основна цел на нейния одиторски борд пък е да следи отвътре правилата за кредитиране и финансовото й състояние и отчетност. От професионална гледна точка ще ми бъде интересно да осъществявам двете си позиции: да проследявам взаимоотношенията в качеството ми на член на одиторския борд на Банката и на член на Сметната палата. Ръководеното от мен отделение вече девета година проверява държавния дълг и кредитите гарантирани от държавата. Току-що приключих работа по един от тях, свързан с изграждането на 284 ромски жилища в Пловдив, чиято цел е социалната интеграция на ромското население. Какви резултати показват проверките, свързани с усвояването на отпусканите външни кредити? И какви изводи могат да бъдат направени от тях?- През 1995 г. в Сметната палата започнахме да създаваме първия по рода си у нас регистър на външните кредити,ратифицирани по реда на Конституцията. Това беше доста труден период, защото се оказа, че те не бяха достатъчно информационно обезпечени и нямаше ефективен контрол върху тях. Така че трябваше да започнем от нула. Събрахме всички заеми (въз основа на информация от Народното събрание) и започнахме да правим регистъра.С какви проблеми се сблъскахте?- Някои от проблемите, с които се сблъскахме тогава, все още съществуват. Те са свързани както с управлението, така и с усвояването на външните кредити. Това са две съвсем различни неща. Във връзка с управлението, ние следим по регистъра за текущи неизпълнения в обслужването им и когато ги установим, създаваме конкретно досие на съответния кредит, който проверяваме изключително задълбочено. За съжаление не може да се каже, че държавата има стройна структура за наблюдаване и контрол на тези кредити. През периода 1993-1994 г. нараства броя на гарантираните заеми, докато за момента е типично, че се усвояват основно големи инвестиционни кредити. С гласуването на Закона за държавния дълг през 2002 г. бяха въведени дефиниции, които строго разграничиха гарантираните от държавата кредити от държавните инвестиционни кредити. Те се наблюдават и контролират по различен начин. Тяхното отразяване в държавния бюджет също е различно.Какво разкрихте по отношение на контрола върху тези два вида кредити?- При възникването им се наблюдават два общи негатива. Първо, при сключване на кредитните споразумения се приемат за даденост редица факти, които на практика не са налице, а представляват условия за стартиране на проектите. Например, изграждането на ромските жилища в Пловдив се забавя, поради неосигуреност на парцелите за строителство. И в много други случаи започват спорове около реституционни претенции (например при изграждането на магистралите), което забавя усвояването на отпуснатите кредити. Това е една от типичните причини, която струва на държавата допълнителни разходи и време. Второ, държавата се превърна в лош стопанин на инвестиционните си проекти. Твърдя категорично това, защото не можеш да следиш как се остойностява един огромен строителен обект, без да го видиш. А за да го видиш, трябва да обуеш ботушите, да влезеш в обекта и да извършиш същинския инвеститорски контрол. По закон това не е задължително вече, но всички заинтересовани инвеститори го правят. Във всички страни частникът всеки ден е на обекта и следи за съответствието между вложените материали и тяхното остойностяване. За съжаление у нас държавата не прави това, а става дума за големи суми взети на кредит. Бихте ли посочили примери?- Аз дори не мога да посоча пример, когато това се осъществява. Този начин на контрол липсва тотално, защото съгласно законодателството ни е отпаднал като задължение. Държавата следи по документи остойностяването на строителните си обекти, както е например при изграждането на порт Бургас. Не може с едно посещение на две години, и то от хора неспециалисти от дадено министерство, което е страна по инвестиционен проект, да се гарантира, че няма отклонения в остойностяването. Този проблем бързо трябва да се преодолее, защото в момента има оживление около изпълнението на доста инвестиционни проекти, които се забавиха през последните пет-шест години. Според вас, какви са последиците от липсата на инвеститорски контрол? Има ли злоупотреби със средства?- Злоупотреби, свързани с инвестиционните проекти, има, но само по документи трудно се доказват. След проверката на проекта за ромските жилища в Пловдив Сметната палата взе решение да сезира прокуратурата за извършени нарушения. Но не бих искала да съобщавам подробности, тъй като законът забранява това. На какви други проблеми се натъквате?- Към всички проекти кредитирани от вън има изискване да бъдат съфинансирани от българска страна, което варира от 3 до 12-13 процента от общата стойност. Такъв ангажимент присъства винаги и гарантира заинтересоваността на страната. Естествено ангажиментът на България се явява бюджетен разход. При проект на стойност десетки милиони, дори и три процента вече правят сериозна сума. Тя трябва да се предвиди във времето, да се намери източникът, който ще я покрие. А българският парламент е ратифицирал тези споразумения. През последните две години пролонгирането (удължаването - бел. ред.) на доста от тези кредити се превърна в твърде голям финансов ангажимент за бюджета, т.е. допълнително натоварване за него. Пролонгирането води след себе си и други ефекти, включително и пропуснати социални ползи, както е в случая с ромските жилища. С други думи, ние се отказваме от тези ползи, като приключваме проекта вместо през 2002-ра през 2005 година. Съгласно най-модерните изисквания на одиторските стандарти - това се нарича одит на изпълнението. Ние се опитваме да оценяваме и тези допълнителни ефекти и тяхното влияние върху реализирането на инвестицията. Критикуват ли ни за това международните финансови институции?- Има един проблем, който си е чисто наш. Тъй като тези взаимоотношения са на равнище международни договори, поети от нашата държава, кредитите се отпускат от големи банки с традиции в тази дейност. В много случаи обаче получаваме сигнали от контролните органи на самите кредитори. Това не говори добре за управлението на тези заеми, защото, що се отнася до ефективното и навременно усвояване на средствата, не кредиторът, а кредитополучателят трябва да е заинтересованата страна. Това е банкерският начин на мислене в кредитирането. И дори когато контролните органи на външните ни кредитори сигнализират българските министерства (страна по съответните кредити), че нашите интереси са нарушени при неизпълнение на проектите, същите тези ведомства не реагират или просто предприемат неефективни управленски действия. В тези министерства и ведомства няма достатъчно специализирани звена за целта. А инвеститорският контрол и управлението на проекти изисква професионализъм. Това не е просто отчитане, а специфична дейност, за която са нужни специалисти.Какви негативи откривате при одитирането на приватизационния процес?- За съжаление откриваме твърде традиционни негативи. Един от тях е информационната недостатъчност на определени процеси. Означава ли това липса на прозрачност?- Това е повече от липса на прозрачност. У нас има една много интересна тенденция - не се уважава документирането, съхранението и архивирането на информация от държавните органи. Това е потокът, който постфактум може да бъде анализиран и, не дай Боже, ако има някакви злоупотреби, ще стане доказателствен материал, на базата на който съдът или прокуратурата могат да обосноват някаква санкция. Не са редки случаите, когато получаваме писма за събития и процеси отпреди 3-4 години, в които пише: Няма информация, това не е по наше време. Това е недопустимо, защото става дума за важни управленски решения на ръководители на държавни ведомства. Смятате ли, че обществото ни е достатъчно осведомено за проверките, извършвани от Сметната палата? Според вас какъв тип информация му е нужна? - Основна функция на контролен орган като Сметната палата, е съвсем ясно и достъпно да обясни на обществото как се харчат парите на данъкоплатците. Ние постепенно възприемаме европейската практика всеки гражданин да осъзнава своя обществен договор. И ако за един неплатен лев данък той може да получи санкция, то въпросът, на който трябва да отговори Сметната палата, е каква е санкцията, ако общественият договор не е изпълнен от другата страна. А в днешно време това е много трудно и затова ние се стремим да даваме ясни и разбираеми формулировки, но има сфери на контрол, където това не е лесно. Например при контрола на активното управление на държавния дълг има два противоположно действащи фактора. От една страна, това е държавната дейност, за която обществото трябва да знае. Но има една граница, където прозрачността се пресича от информацията, която би могла да навреди на пазара при активни операции с дълга. В някои европейски държави има специализирани органи, които са създадени между изпълнителната власт, Сметната палата, Централната банка и парламента, които се занимават с политиката за активно управление на дълга. Тя включва определени ограничителни условия. В рамките на този орган се обсъждат и се приемат конкретните параметри, свързани с проекта на бюджета, за да не се появи информация, която има пазарен характер. В Германия има колегиум, в който влизат представители на споменатите ведомства и парламента. Тази структура гарантира степента на прозрачност, необходима в обществото и за парламента, и разбира се, най-висока степен на професионализъм. Що се отнася до възможностите да има такъв специализиран орган и у нас, надявам се, че малкото време, което ни остава до 2007 г., ще ни подтикне да увеличим скоростта, защото тези изисквания ще бъдат поставени пред нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във