Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА ДА СИ ПЛАТИ ЗА ГРЕХОВЕТЕ С ПEНСИИТЕ

Покрай хвалбите, че данъците догодина ще бъдат намалени, правителството, разбира се, не призна липсата на каквато и да било концепция за намаляване на осигурителното бреме в страната.С обща ставка от 42.7% българските осигуровки са първенци сред всички останали държавни вземания. Те са по-високи от ДДС (20%), превишават и данъка върху доходите (12-29%), както и данъка върху печалбата (19.5%). От осигуровки хазната прибира около 4 млрд. лв. годишно. Това е най-големият бюджетен приход и съответно най-тежкото плащане от страна на гражданите и фирмите. Според експертите именно високите осигуровки изкривяват значително пазарната среда, тъй като представляват т.нар. мъртво данъчно бреме, изчислявана на около 3% от БВП. Те са и силен стимул за укриване на доходи, за спад на предприемачеството, за отказ от поемане на риск, за въздържане от инвестиции, спестявания...Вярно е, че тъкмо благодарение на високите вноски продължава да действа общественият договор, според който работещите днес плащат пенсиите на хората в третата възраст. Дали обаче не е време държавата също да поеме своя дял от отговорността за хроничните проблеми в осигурителната система? Повече от две години в публичното пространство тече дебат за възможностите за намаляване на вноските, но до решение така и не се е стигнало.Пенсионни алтернативиПрез есента представителите на Българската стопанска камара предложиха първоначално дефицитът на държавното обществено осигуряване (ДОО) да се финансира със средства от бюджетния излишък (според данните на БНБ за 2004 г. хазната ще е на плюс с около 1.5 млрд. лв.). Имаше и екстравагантни идеи - при намаляване на осигурителните вноски дупките в обществения пенсионен фонд да бъдат попълнени с пари от фискалния резерв. Бяха отправени предложения и за създаване на резервен фонд със средства от приватизацията. През следващата година се очакват големи сделки в енергетиката за ТЕЦ-оветея, в транспорта - за България Ер, в речния и морския флот, както и концесионирането на летища и пристанища. Предстои приватизация и на оръжейни фирми, сред които са Терем, Тератон и Кинтекс, както и на дружества от Булгартабак. Твърде съмнително е обаче, че раздържавяването ще върви като по ноти. А дори и да е така, ресурсите от раздържавените активи ще са еднократни. Макар на пръв поглед постановката, че намаляването на вноската ще увеличи приходите в ДОО да е вярна от икономическа гледна точка, ще е необходим известен период от време, докато това се случи, твърди управителят на НОИ Йордан Христосков. Освен това винаги съществува рискът да се влоши общата икономическа конюнктура. Което на свой ред винаги може да постави осигурителната система в капана да няма с какво да изплаща пенсиите.Всъщност основният въпрос е дали предложенията за реформа на реформираната пенсионна система водят до промяна на осигурителния модел в страната, или не?Предложенията за намаляване на вноските, които се правят от работодателите, почиват на известна икономическа логика. Нормално е да се очаква, че след като те намалеят, разполагаемите ресурси на работодателите ще се увеличат. Така свободните пари могат да бъдат насочени към инвестиции, за разкриване на нови работни места или да послужат за увеличаване на заплатите.Според експертите, подобно решение предполага и увеличаване на заетостта, както и разширяване на осигурителната основа, т.е. повече пари, които ще постъпват във фондовете на ДОО от вноски. Най-прекият ефект обаче е свиването на сивата икономика, което пък ще помогне да се запълнят дупките във фондовете на ДОО, предизвикани от по-ниските приходи.Възможно ли е всичко това да се окаже бермудски триъгълник?Финансистите са категорични, че всяка еднократна или солова акция по намаляване на осигурителната тежест крие огромни рискове за стабилността на системата. Изчисленията на актюерите в НОИ показват, че за да падне вноската за фонд Пенсии до 10%, са необходими допълнително над 2 млрд. лева. Около 1.6 млрд. лв. ще струва намалението на вноската до 15 процента. А, ако се приеме предложението за вноска от 20%, ще трябват 940-950 млн. лева. Проблемът е, че и сега обществената осигурителна система страда от хронични дефицити. За 2004-а бюджетът на ДОО ще е на минус с около 450-470 млн. лв., въпреки че очакванията бяха за дефицит от 573 млн. лева. През следващата година правителствената инжекция пък ще е 623 млн. лева. Приходите на ДОО ще намалеят заради намалението на осигурителната вноска за безработица - с 40 млн. лв. и с още 40 милиона заради решението работодателите да не плащат вноски във фонд Пенсии върху обезщетенията за майчинство и безработица. Около 10-15 млн. лв. се губят и от увеличаването на броя на участниците във универсалните пенсионни фондове, за които се отклоняват 3 на сто от вноската за държавния пенсионен фонд.Синьото предложение за осигурителните вноскиИдеята на сините предвижда държавата да стане пряк участник в плащането на вноските. Първоначално те ще запазят сегашните си размери, но съотношението ще се промени, както следва: 40 на сто - за работодателя, 40 на сто - за държавата, и 20 на сто - за работника. (Сега то е 75:25 съответно за работодателя и работника, а през 2005 г. ще е 70:30.) Изчисленията показват, че участието на държавата в тази схема ще струва около 1 млрд. лв., но предимството е, че постъпленията ще са сигурни и няма да предизвикват риск за осигурителната система. Действието на подобен модел ще изчисти дефицита на ДОО за две-три години, след което може да се премине към намаляване на осигурителните вноски до 20%, смятат актюерите на НОИ. Сините са убедени, че по този начин в ръцете на работодателите ще останат близо 800 млн. лв. за инвестиции и откриване на нови работни места, работниците ще си спестят от вноски 110-120 млн. лв., а осъществяващите самостоятелен бизнес - 60 млн. лева. Другата необходима стъпка е да се увеличи по-бързо делът на капиталовите фондове - за 2004 г. и 2005 г. вноската за универсалните фондове е 3%, като се предвижда през 2006 г. тя да нарасне до 4%, а през 2007 г. - до 5 процента.Колкото и революционно да е предложението на синята опозиция, всъщност то не подменя осигурителния модел в страната. И по същество е елегантен начин държавата да реши проблема, който сама е създала - с емиграцията, безработицата и демографския срив. А иначе проблемите с дефицитите на пенсионните системи не са чисто български. В Полша например държавният бюджет компенсира всички загуби на осигурителния институт. В Люксембург, Гърция и Финландия държавата поема 1/3 от осигурителната тежест заедно с работниците и работодателите. В Германия 25% от вноската за пенсия също се поемат от бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във