Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪРЖАВАТА АБДИКИРА ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА

Държавата се оттегля от енергетиката на страната - това е най-общият извод, който може да се направи от новата стратегия за развитие на отрасъла, одобрена от правителството в четвъртък. Абдикацията ще е на части, а стартът й бе даден с отказа на изпълнителната власт да определя енергийния баланс на страната. Колкото до ядрената енергетика, текстовете в документа са крайно обтекаеми и едва ли ще дадат успешен начален старт при предстоящите наесен преговори в Брюксел. Където ще се реши съдбата на козлодуйската централа. България има инфраструктурата, хората, има научните институти и образователната система, където в действителност е основната инвестиция в един високотехнологичен подотрасъл - това заяви министър Милко Ковачев малко след като министрите одобриха стратегията. Едва ли с подобни аргументи обаче можем да убедим еврочиновниците.Не е ясно и кои ще са мощностите, които ще задоволяват потребностите ни от ток, природен газ и въглища - по темата в документа няма нито ред. Решенията за изграждане на нови централи занапред ще взема свободният пазар. Ефективната и неизкривена конкуренция пък щяла да доведе до по-добро обслужване на населението, внушава документът. Докато обаче пазарът стане факт и се появи истинската конкуренция, висшите държавни чиновници ще продължават да определят цените на тока и парното. Това им задължение било наследство от предишните управници, които дълго запазиха тарифите непроменени. И то въпреки обещанията, дадени на МВФ. Затова сегашното правителството трябвало първо да изравни сумите, които плащаме за ток и парно, с разходите за тяхното производство. Това ще стане с три 10-процентни увеличения през всяка от годините до 2004-а. Тазгодишното ще е през август, прогнозира министър Ковачев. Сега за киловатчас българинът плаща средно по 7.4 стотинки (9.8 стотинки през деня и 5.3 стотинки нощем). Наесен цената ще е средно 8.1 стотинки за кВтч, през 2003 г. - 9 стотинки, а през 2004 г. - 9.9 стотинки (13.04 през деня и 7.018 нощем). За парното срокът на правителствената намеса ще е по-дълъг - до 2005 година. Таксата отопляем въздух ще остане непроменена - по 4.5 стотинки за всеки кубик месечно. Ще се увеличава само цената на топлинната енергия - с по 10% след всеки отоплителен сезон. Така вместо сегашните 40.051 лв. през 2005-а за всеки ще плащаме по 48.46 лева. Като допълнение към стратегията в четвъртък министрите одобриха и пакет от социални мерки, които ще облекчават битовите енергийни харчове до 2004 година. До 85 кВтч ел.енергия през деня и до 50 кВтч нощем ще се плаща по досегашните цени. Лимитът за парното пък е 450 кВтч месечно. Облекчението ще ползват обаче само абонатите, които нямат просрочени задължения. При колективно заплащане на сметките предвижданите отстъпки са 5 за ток и 10% за парно. Помощите за твърдо гориво ще се получават в началото на отоплителния сезон, а не месец за месец, както досега. Това ще става по системата за безналично плащане, като поетапно ще се въведат и ваучери, - обеща социалният министър Лидия Шулева.Енергийната стратегия ни обещава още свободни цени плюс веднага след като сметките ни за ток и парно покрият себестойността на произвежданата енергия. В горницата ще влязат всички инвестиционни разходи (рехабилитация, модернизация и строеж на нови мощности), както и разрешената норма на печалба за енергийното дружество. На колко да се закове тази горница ще казва Държавната комисия по енергийно регулиране. Реалните цени обаче ще се определят от пазара, който тогава вече ще е факт, обещава документът.Конкретните записи в поредния опит за енергийна стратегия на България свършват дотук. Всичко останало е некои съображения по това, което трябва да се прави. Като например:- да бъде преустановена порочната практика на дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Да бъдат привлечени нови инвестиции при ниска рискова премия (без ангажимент на държавата или нейни предприятия) и с диверсифициран риск. Единственото логично обяснение на идеята е, че авторите на стратегията предвиждат много скоро рязко покачване на кредитния рейтинг на страната и региона ни;- да се въведат нови мощности при по-ранното спиране на първите четири блока на АЕЦ. Дума обаче няма изписана за това, какви ще са заместващите мощности, кога ще започнат да се строят (респ. да влязат в експлоатация) и най-вече - с какви пари ще се правят;- да се установят ясни регулаторни и пазарни правила в електроенергетиката. След което ще приватизираме не само разпределителните предприятия, но и всички производствени централи, а и предприятията в останалите сектори - по документа 77 от всичките 104 дружества в отрасъла. НЕК пък го чака ново преструктуриране, което да раздели дейностите му като преносно предприятие, оператор на централи, търговец на едро и системен оператор;- да бъдат премахнати субсидиите за парното (подразбирай и крос-субсидирането при тока), за да може природният газ да бъде поставен на равни условия с конкурентните източници на енергия. Дали през страната ни ще преминава синьо гориво с различен от Газпром собственик, ще решават великите сили и още по-великите геоикономически интереси;- да се обнови топлофикационната система, да се подобри управлението на дружествата в сектора и да се преустанови субсидирането им, за да се избегне предизвестеното им декапитализиране (разбирай фалит). И да го има централното отопление като най-евтината и екологосъобразна възможност в гъстонаселените райони. Така впрочем твърдят от ЕБВР и Световната банка. Само дето никое от правителствата от 1992 година насам (включително и настоящото) не е наясно как да вдигне на крака топлофикационните дружества.- да се повиши ефективността на открития ни въгледобив, да се обнови машинният му парк, да се рехабилитира и модернизира тежкото му оборудване. Само така той ще продължи да осигурява гориво за 40% от производствените ни електроцентрали. И да поддържа оскъдната енергийна независимост на страната ни. Това, според стратегията, може да стане само чрез привличане на чуждестранни инвеститори - стабилни финансово и с опит. Какъв ли трябва да е този инвеститор, след като второ правителство протака преговорите с Рейнбраун (собственик на почти всички въглищни мини в обединена Германия, както на забоите в Полша и в Унгария). Подземният въгледобив пък вместо в реален фалит ще се обявява за приватизация. Въпросът тук не е дали бъдещите собственици ще добиват въглища, или ще използват остарелите метални съоръжения за скраб. Проблемът за авторите на поредната стратегия (както и за предшествениците им впрочем) е откъде да намерят пари за алтернативна заетост на миньорите. Защото ако те тръгнат към София и към тях се присъединят атомните енергетици от Козлодуй, на авторите на стратегията няма да им остане време да наредят творението си сред другите исторически шедьоври на съвремието.Всички останали ще се юрнат да купуват свещи, пернишко чудо и поне кубик-два дърва за студовете.

Facebook logo
Бъдете с нас и във