Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪНДИ С АМБИЦИОЗНИ ПЛАНОВЕ ЗА ЧЕЛОПЕЧ

Канадската компания Дънди прешъс метълс приключва работата си по цялостната технико-икономическа оценка на бъдещото развитие на минно-металургични мощности в Челопеч. Канадците очевидно са амбицирани да преоценят и коригират редица технически решение на предишния собственик - ирландската фирма Наван ризорсис, фалирала, след като не само не успя да увеличи съществено добива на златосъдържаща руда от подземния рудник, но и да се справи с елиминирането на вредния арсен. Експортът на концентрата за металургична преработка по море на десетки хиляди километра разстояние, съпроводен от немалки отбиви в цената заради вредния примес, предопредели фиаското на ирландците. Само за 2003-а загубите им бяха около 3 млн. долара. Твърди се, че за фалита на Наван, която закупи мина Челопеч по време на правителството на Иван Костов за около 5 млн. долара, са допринесли и грешки в инвестиционната й политика в друга нейна мина - в Испания. Челопеч е най-големият подземен рудник за добив на златосъдържаща руда в Европа, като стойността на суровината се повишава от съдържанието на мед, сребро и други ценни компоненти. В началото на 90-те години рудникът беше спрян за около три години поради екологични проблеми, отново свързани с арсена. Дънди вече получи сертификат за първокласен инвеститор у нас и след продължителни преговори успя да получи облекчени условия за концесията на находището, което ще позволи на компанията да вложи значителни инвестиции в Челопеч. Общите инвестиции, които канадците възнамеряват да направят до края на 2007 г., възлизат на около 100 млн. долара.В рудодобивния сектор се предвижда промяна на подземните работи, като вместо носещата големи загуби система на подетажно обрушаване ще се прилага добив в камери и запълване на иззетите пространства с отпадъчни материали от производството, цимент и вода. За доставката на тези материали в рудника ще се използват тръбопроводи и сондажна апаратура. Предишният собственик на мината многократно беше обвиняван за провеждането на хищнически добив, но това не бе официално потвърдено от компетентните органи. Впрочем равнището на държавния контрол върху изпълнението на концесионните задължения у нас е твърде далече от високите критерии на международната практика. Но това е друга тема... Дънди вече започна подземна минна изработка под наклон от 14 градуса със сечение от 27 квадратни метра. Такова голямо сечение е напълно непознато за дългогодишната практика на минната промишленост в България. Тази инвестиция обаче бе съпроводена с напрежение поради временното й спиране от страна на контролните органи. Възниква и спор доколко разпоредбите на Закона за устройството на територията (ЗУТ) обхващат подземните минни обекти. По-късно строителството беше възобновено, но е очевидно, че е наложително прилагането на споменатия закон в подземните мини до бъде изчистено от възможностите за различни тълкувания. Това, разбира се, далече не засяга само рудник Челопеч, но и още около 25 други наши подземни рудника за добив на руди, въглища и индустриални минерали.Амбициите на канадците са свързани с проектираното значително увеличаване на добива на медно-пиритна златосъдържаща руда. Още тази година ще бъдат добити рекордните 750 хил. тона. След това добивът ще нараства на два етапа: първо да 1.5 млн. т, а след това до 3 милиона.Тези намерения заслужават коментар. Един и половина милиона тона е без съмнение и необходим, и постижим добив. Неговото удвояване обаче е сложна производствена задача, при това свързана с цялостни изменения в инфраструктурата и преработващите мощности на обекта. Ето защо можем да приемем, че втората фаза ще е изместена във времето. Ако изобщо се състои.За да се насочи към увеличаване на добива, Дънди прешъс метълс се е сдобила с допълнителна информация за наличните запаси на ценни компоненти в находището. По някои данни там лежат около 170 тона злато, 700 тона сребро, както и 50 хил. тона мед. Но още в първия етап ще се наложат промени в обогатителния комплекс, който не е подготвен да приеме 1.5 млн. тона руда. Това предполага рехабилитация или обновяване на мощности, филтри, флотационни машини...Най-важната промяна обаче предстои в крайния продукт. Канадците са се насочили към затваряне на производствения цикъл руда-концентрат-метал. Логично, като се имат предвид досегашните огромни (и непрекъснато нарастващи) разходи за продажба на полупродукта и затваряне на цикъла до крайния продукт зад граница. Към такова решение подтиква не само вредният арсен и отбивите в цената, но и постоянното поскъпване на транспорта.Проектът предвижда металургична преработка на концентратите до крайни продукти катодна мед и злато. Последното ще се реализира лесно като златно-сребърна сплав Доре. Дънди ще предложи окисляване на полупродукта в автоклав - една технология, която не е прилагана в нашата страна. Справка в ИНТЕРНЕТ показва, че втората по големина компания сред производителите на мед Флепс додж строи подобна инсталация в щата Аризона с производителност 16 хил. тона катодна мед годишно. Опит в тази технология имат в Бразилия, Нова Зеландия и други държави. Нейните преимущества са при преработката на по-бедни медни концентрати, към които спада и челопешкият. Друго преимущество е минималното газоотделяне в хидрометалургията на медта и златото. Някои експерти обаче са на мнение, че проектираното извличане на златото в границите на 50-55% е неприемливо ниско. Това като че ли се осъзнава и от собственика на мината, който обмисля варианти за увеличаване на извличането чрез добив на пиритен концентрат и сярна киселина. Голяма част от златото е съсредоточено в пирита и то се губи и при досегашната схема на преработка. Само че извличането чрез преработка на самата сярна киселина само по себе си е сериозен проблем и вероятно анализите в това отношение ще продължат.Дънди вече са извършили проби по новата металургична технология и могат да покажат листове катодна мед. Изчислено е, че за един 25-годишен период българската държава ще получи около 17 млн. долара от концесионни такси, а също така десетки милиони от данъци. Въпросът е както ще стане с коварния арсен? Канадците изтъкват, че са намерили екологично безопасно решение - свързването му до неразтворимо желязно-арсеново съединение и отлагането му в хвостохранилището. Самото хвостохранилище пък ще се надгражда, а в един следващ етап ще се изгради и второ. Тези обекти също ще глътнат немалко инвестиции. А иначе от компетенцията на Министерството на околната среда и водите е да прецени валидността на тази схема.Може да се изтъкне един чисто икономически плюс на технико-икономическата оценка на Дънди прешъс метълс. За база в изчисленията си канадците са взели цена на златото 320 долара на тройунция и на медта - 1700 долара на тон. Сегашната цена на медта е около два пъти по-висока. Златото също има международна цена, значително над приетата за базова. Това дава една висока степен на сигурност за бъдещите периоди. От друга страна, няма нужда да се връщаме далече в миналото, когато тези базови цени бяха реалните на Лондонската метална борса.И още нещо - има една теория в приватизацията, че след смяната на два-три или дори четири собственици обектът като че ли намира най-подходящия. След държавата, след Наван и след Дойче Банк, която временно контролираше мощностите в Челопеч, след фалита на ирландците, Дънди прешъс метълс е вече четвъртият собственик. Дали ще се окаже най-удачен? Може би...

Facebook logo
Бъдете с нас и във