Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪМПИНГЪТ Е КОПЕЛЕТО НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА

Нелоялната конкуренция в България е необятна тема, която кара едни да потръпват от гняв, а други доволно да потриват ръце. Тя има различни форми, но една обща цел - да бъде прецакан конкурентът. Вестник БАНКЕРЪ отваря дискусия по нея със съзнанието, че премълчаването й - на прага на Европейския съюз, би означавало дъмпингът да се окаже най-високата цена за българския бизнес. Ние обожаваме дъмпинга. А ако някой ни предложи стоки и услуги без пари - още по-добре. Думите са изречени не от друг, а от бивш финансов министър на Хонконг. Очевидно те изразяват интереса на огромната част от човечеството да получава по-добри стоки на по-ниски цени.Но ако някой си направи труда да порови в европейското или в американското законодателство, няма да открие такъв термин - независимо че дъмпингът е понятие, което отдавна се е наложило в световния бизнес като синоним за нелоялно подбиване на цени на стоки и услуги. Няма да го открие и в българските нормативни актове. Няколко кратки текста в Закона за защита на конкуренцията забраняват на дружествата да извършват действия, с които увреждат интересите на потребителите или на конкурентите. Забраняват се например продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производство и реализацията им с цел нелоялно привличане на клиенти. Толкова.Това означава, че поне на пръв поглед България не прави изключение от развитите пазарни страни, в които липсва законово определение на дъмпинг. От което обаче ни най-малко не следва, че нелоялната конкуренция у нас печелеща от дъмпингови цени, е сведена до минимум, както е в белите държави. Там отдавна не се говори за дъмпинг, а за недобросъвестна търговска практика. Най-просто казано, подобни действия там се смятат за анахронизъм, тъй като обратното само би означавало, че принципите на пазарната икономика все още не са разбрани от участниците - производители и търговци. Логично излиза, че явлението е нормално за България, понеже нашият бизнес все още се учи на пазарна икономика. Но го прави по най-лошия начин, така както момчетата първо научават лошите работи от улицата. А дъмпингът е едно от най-лошите неща за пазара и ако лошите момчета не разберат това, още доста време има да зубрим главата Конкуренция в преговорите с Европейския съюз. Без преувеличение може да се каже, че у нас дъмпингът е популярен - особено в областта на производството на бързооборотните стоки и услуги. Поне такова е мнението на много бизнесмени, които твърдо искат да спазват правилата на играта. Българският пазар е силно подчинен на дъмпинга, тъй като, според немалко производители, търговците го използват безогледно. Огромната битка за потребителя често се изражда в дъмпингово сваляне на цени - без оглед на каквато и да е бизнес етика.Най-драстичен е дъмпингът с цените на хляба, твърди шефът на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Бекяров. Ако една фирма успее за завладее по този начин определен дял от пазара, впоследствие за да го задържи, ще бъде принудена да поддържа ниските си цени за сметка на нещо друго, например неплащане на данъци или осигуровки. А от капана на ниската ценасе излиза трудно, категоричен е той. Естествено, има обективни обстоятелства, които налагат промени в цените - например нови данъчни или осигурителни тежести, промени в работната заплата и т.н. Дъмпингът обаче дестабилизира пазара и изважда от него доста играчи. На тяхно място се настаняват други, които вече са придобили по-голям дял. Но за да го запазят, те са принудени да използват незаконни похвати - крият данъци, режат заплати, икономисват осигуровки, съкращават служители. Така от дъмпинга губи и държавата, в която не влизат данъчни приходи, и пазарът, където броят на безработните се увеличава, а това неизбежно води до увеличаване на социалните разходи на бюджета. Ако махнем данъците, осигуровките, амортизационните отчисления, хлябът наистина става евтин, казва Георги Бекяров. - Цената му в София например е ниска, понеже някои производители като Симит обясняват, че могат да работят с един процент печалба. В същото време в Пловдив те работят на цена един лев за килограм, а в столицата - за 70 стотинки, защото са голям холдинг и могат да прехвърлят средства. Но това нанася съкрушителен удар на пазара, понеже изваждат от него по-малки играчи, които могат да осигурят допълнителни работни места, твърди бизнесменът. Във фармацевтичния бранш са известни фирмите, които работят на дъмпингови цени и по този начин привличат много по-голям кръг от клиенти, отбелязва магистър фармацевт Татяна Дракулова, председател на борда на директорите и основен акционер в аптечната верига Санита Трейдинг АД и Санита Франчайзинг АД. Ясно е, че когато една фирма продава на цената си на придобиване и дори много под нея, тя все пак отнякъде се издържа, а това най-често става чрез доставка на лекарствени средства без фактура. Така тя веднага си спестява 20 на сто от ДДС, които не внася в държавния бюджет и които й служат като допълнителен бонус за клиента. По този начин пазарът на медикаменти се съсипва - на гърба на държавата и на добросъвестните търговци. Целта на всеки дъмпинг е в краткосрочен план да елиминира конкуренцията, след което цените неусетно се вдигат. За съжаление по наши анализи около 35 на сто от търговията с лекарства е в сивия сектор и поради силно занижената покупателна способност на хората, както и недостатъчния бюджет на здравеопазването като цяло, пазарът е силно чувствителен към цените, убедена е Татяна Дракулова. Според нея дъмпингът е особено опасен за лекарствения пазар, защото при възникване на проблем с качеството на лекарството има международни стандарти, по които то трябва да бъде изтеглено от мрежата, за да не пострада населението. А при липса на официален документ за доставката му проследяването и изтеглянето на медикамента от пазара става изключително трудно.Дъмпингът във фармацевтичния бизнес е в основата и на друга аномалия, твърди Дракулова. В България има над 400 дистрибутори и над 4000 аптеки. В други европейски страни със същата площ и население обаче дистрибуторите са не повече от три-четири, а аптеките са до 1500. Ако нелоялната търговия не се прекрати, не можем изобщо да говорим за бизнес. Голяма част от всеизвестните в бранша фирми, които работят на дъмпингови цени, обикновено не отчитат почти никаква печалба. На всеки обаче е ясно, че една фирма може да съществува само ако има печалба. Законът за защита на конкуренцията просто не е достатъчен, за да защити легалния бизнес в България, категорична е Дракулова. Според нея дъмпингът в лекарствения бранш нанася вреди основно на честния бизнес, който изисква много инвестиции. От него особено страдат малките самостоятелни аптеки, както и по-дребните дистрибутори. Ощетена е и държавната хазна, в която не влизат данъчни постъпления. Особено застрашен е пациентът, който привидно е облагодетелстван от по-ниската цена, но впоследствие може да понесе много по-големи вреди от нелегално разпространяваните (без документи и сертификат за качество) лекарства. А след време, когато конкуренцията бъде отстранена, цените задължително се вдигат.Когато производителите се обединят в браншови организации, когато се познават и си партнират помежду си, нелоялната конкуренция и дъмпингът сами ще отпаднат, убеден е Георги Бекяров. Тогава бизнесмените в даден бранш образуват едно общество и започват да се уважават, като при това спазват общи правила. Но когато са разединени в различни пазарни ниши, това не става. Нелоялната конкуренция идва от липсата на уважение към партньора. Нима изобщо можем да говорим за лоялна конкуренция в България! - възкликва ядосано бизнесмен, пожелал анонимност. Над 95 на сто от фирмите не са коректни. Не се знае какво сипват в чувалите, какво продават и на всичко отгоре никой не ги проверява. Човекът е търговски директор на дружество, занимаващо се с производство на строителни материали.Има ли дъмпинг в строителния бизнес?У нас той винаги е бил на мода, убеден е шефът на дружество Балкански ООД Калин Крумов, член на управителния съвет на Българска строителна камара. - Не мога да се конкурирам с фирмите от сивата икономика, които не плащат данъци и осигуровки и това им позволява да подбиват цените - категоричен е Крумов. - В България има над 10 хиляди фирми, поне половината от тях в сивия сектор. Непрозрачните търгове също са форма на дъмпинг - имаш уговорка с някого, обявяваш нереално ниска цена и печелиш търга. Затова една от основните цели на БСК, в която членуват около 1300 дружества, е да въведем равен старт за всички, отсича Крумов.Но шефът на Бокар ООД Егмонт Якимов е на друго мнение. В момента в строителния бранш дори се наблюдава процес, обратен на дъмпинга - цените нереално се вдигат, казва той. Заради поскъпването на терените се стига до абсурди, провалят се сделки. А само допреди две-три години цените бяха достигнали мъртва точка. Нелоялната конкуренция при нас идва от други фактори - става дума за хора, свързани със Столичната община и парламента, твърди Якимов.В спедиторския бизнес има колеги, прочути с дъмпинговите си цени, отбелязва Мариета Григорова, изпълнителен директор на Карголог Вайс. Върху нашия пазар има огромен натиск от страна на клиентите за сваляне на цените на транспортните и логистичните услуги. Не бих казала обаче, че при нас дъмпингът е толкова силно изразен, но и не крия, че взаимно си подливаме вода. Клиентите са навити и на 5 стотинки отстъпка, а по правило клиентът обожава дъмпинга, е мнението на Григорова. От 1991-ва съм в бизнеса и забелязвам, че и производителите, и търговците генерират ядра, които вършат нелоялна конкуренция, казва Георги Бекяров. Може би самочувствието им на големи ги кара да се държат по този начин с по-малките. При нас нелоялната конкуренция е най-силно изразена, защото в момента цената на хляба и на баничката са се доближилиТова е все едно, пояснява Бекяров, джапанката и обувката да имат една и съща цена. Според него хората в Комисията за защита на конкуренцията вече имат по-модерно мислене. Те не се възприемат като стражари, а като арбитри на пазара, казва той. И подчертава: дъмпингът е раково образувание и ако не бъде изчистено, не можем да вървим напред. В България има около пет хиляди хлебопроизводители, но в асоциацията членуват едва десетина процента от тях. Образно казано, дъмпингът бързо продава, а потребителите не се замислят, защо цените са толкова ниски. Цената е уловката, която позволява дъмпингът да се шири безнаказано.В някои случаи зад дъмпинга може да се крие пране на пари. Източник на нелоялна конкуренция може да бъде и Държавният резерв, а той се управлява от чиновници, които лесно могат да бъдат корумпирани. Не може при ежеседмично поскъпване на брашното цената на хляба да се държи на нива отпреди шест месеца, твърди Георги Бекяров. Бруталният дъмпинг е характерен за първоначалното натрупване на капитала. Много фирми обаче, заченати на сянка, вече са излезли на светло и осъзнават нуждата от ясни правила на играта. Има ли например дъмпинг при производителите и търговците на спиртни напитки, облекла и обувки, месни и млечни продукти, в рекламата и шоубизнеса, във високите технологии, в други сектори?... Кой страда повече от него - бизнесът или потребителите? Дъмпинг ли са евтините турски и китайски стоки, които заливат пазара? Как да бъде премахната нелоялната конкуренция? Откъде ще дойде катарзисът? Рано или късно отговор ще има. Във всеки случай той трябва да дойде преди 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във