Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ НА ГЕОРГИ НИКОЛОВ

Шефът на Сметната палата доц. д-р Георги Николов успя да изкара докрай най-дългия мандат на държавен пост в най-новата българска история. Законът за Върховната сметна палата на България е гласуван преди 124 години. Последните девет от тази дълга история са неизменно свързани с личността на Председателя, както обичайно помежду си го наричат неговите подчинени. На 13 октомври 1995 г. той бе избран на тази длъжност от Народното събрание и стана единственият високопоставен държавен служител, оцелял при трима министър-председатели, трима президенти, трима парламентарни шефове и двама главни прокурори. Противно на доста очаквания във вторник, 26 октомври, председателят на Сметната палата Георги Николов се прости без много шум с медиите, като на сбогуване им представи отчета на ведомството за 2003 година. Заедно с него напускат и деветимата досегашни членове на върховната одитна институция на България, които, може би за пръв път през деветгодишния си мандат, седнаха на обща маса в присъствието на журналисти.Отчетът на палатата съдържа 154 гъсто изписани страници с резултатите от 166 одита, извършени миналата година. Към тях следва да се добавят одити и заверки на финансовите отчети на 334 бюджетни организации - от Президентството и Министерския съвет до Здравната каса и БНТ, както и проверки на повече от 60 общини. Традиционно сухите числа и още по-сухите констатации в подобен род документи не привличат особено медийния интерес, но сякаш за да придаде малко блясък на току-що изтеклия си мандат, Георги Николов демонстрира завидно професионално самочувствие и изрече куп ненаписани слова. Нито един министър досега не е наказан за нарушаване на процедурите за възлагане на обществени поръчки, отсече шефът на Сметната палата, но изрази надежда това да стане скоро. По този доста неочакван начин той резюмира един от основните изводи в отчета: че през 2003-а в редица министерства не са били спазвани законовите процедури при възлагане на обществени поръчки. Проверки на палатата са разкрили нарушения в министерствата на земеделието и горите, на благоустройството и регионалното развитие и на образованието. А ревизии в транспортното министерство и във ведомството, оглавявано от Валентин Церовски, направо сочат данни за престъпления и палатата е сезирала прокуратурата за тях. От отчета става ясно, че криминалните деяния са свързани най-вече с построяването на жилища за ромското население в пловдивските квартали Столипиново и Шекер махала. Най-честите нарушения са липсата на процедури при възлагането на обществени поръчки, невписването на задължителната информация в регистъра на поръчките, неоснователното сключване на анекси, както и на договори преди изтичане на срока за обжалване, раздробяването на дейности, за да се избегне прилагането на закона за обществените поръчки, прякото договаряне без конкурс или търг и т. н. Въпреки увеличения брой на наложените санкции през последните години има трайна тенденция към нарастване на този род нарушения. За 2000 г. са съставени 33 акта, през 2001-а те са вече 235, през 2002 г. скачат на 509, а до края на юли 2003 г. са издадени цели 404 акта. Георги Николов защити още една доста революционна теза - да се създаде санкциониращ орган, който задължително да е извън изпълнителната власт и да контролира дейността не само по този, но и по други нормативни документи. В момента съставянето на актове за нарушения и издаването на наказателни постановления се извършва от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, която е орган на изпълнителната власт. Шефът на Сметната палата обяви, че тази година 21 човека от висшите ешелони на властта ще бъдат глобени с по 1000 лева, тъй като не са подали декларации за доходите и имуществото си. Той иронично обясни, че това е максималният размер на санкцията, предвидена в закона. В черния списък са двама заместник-министри - Неделчо Неделчев (на транспорта) и Нахит Зия (на финансите), петима депутати - четирима от НДСВ плюс Никола Николов от ОДС, съдии, кметове и др. Миналата година неизрядните политици у нас са били 80, а през 2002-а - над 100. Георги Николов добави, че само в Белгия публичният регистър е към Сметната палата. Той предложи всяка община поотделно, както и съдебната власт, да поддържат свой регистър, като само част от висшата администрация остане под наблюдението на одитната институция. По този начин всеки кмет ще може да се отчита пред своите избиратели, заключи Николов. Както се очакваше, председателят на одитната институция не пропусна и нашумялата напоследък тема за бюджетния излишък. Народното събрание трябва да наложи определено процентно ограничение - например с излишък от 2 до 5 процента да се разпорежда министърът на финансите, от 5 до 10 на сто - правителството, а парламентът да се ангажира с преразпределението на излишък над 10 процента, смята председателят на СП. Осем години след приемането на законите за държавната и за общинската собственост процесът на описването на тези имоти още не е приключил, припомни той един от изводите в отчета. Много имоти са без актове за собственост и не се водят по балансите на съответните бюджетни организации, което дава изкривена представа за имущественото им състояние. Немалко имоти се отдават под наем без търгове и конкурси на ниски цени или се дават за безвъзмездно ползване. Повечето от тях не са застраховани, както изисква законът, главно поради липса на пари. Недвижимите имоти - държавна собственост, предоставени за управление на управителите на област София и на Софийска област, не са оценени и не са заведени в счетоводните регистри. Нещо повече - оказва се, че не е наложена нито една глоба за каквото и да било узурпиране на държавен имот, за неизпълнение на заповед за освобождаване на такъв имот, пренаемане, съвместно ползване с трети лица и т. н. Изглежда направо изненадващо, че не друг, а Сметната палата е поставила в отчета си за 2003 г. особен акцент върху задълбочаващите се проблеми, свързани с разпространението, зависимостта, злоупотребата и незаконния трафик на наркотици. Те са толкова здраво захапани, че в сравнение с тях другите нерешени въпроси просто изглеждат незначителни. А сред тях са незадоволителното равнище на счетоводната отчетност в бюджетната сфера, липсата на разработени и утвърдени от министъра на финансите счетоводни стандарти на бюджетните предприятия, недоброто управление на бюджетите от отделните първостепенни разпоредители поради слабия вътрешен финансов контрол, големият размер на неразплатените разходи в общините към края на 2003 г., които са се увеличили с 5 млн. лева спрямо 2002-а. В края на 2003 г. в общините са останали 114 млн. лева неразплатени разходи. Одитът на бюджета на съдебната система показва, че тя не е била управлявана добре, обяви още Николов. Според члена на Сметната палата Димитър Чапанов в съдебната сфера няма единна система за финансово управление и контрол донякъде, защото не се прилага Законът за обществените поръчки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във