Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЪЛГИЯТ ЗАЛЕЗ НА НЕФТЕНАТА ЕРА

ПИКЪТ В ДОБИВИТЕ МОЖЕ ДА НАСТЪПИ ОЩЕ ДОГОДИНА. ПОСЛЕ ИДВА НЕУМОЛИМИЯТ СПАДПо принцип нещото, което световните банкери най-малко биха искали да чуят, е, че следващата Голяма депресия вече чука на вратата. Въпреки това обаче преди седмица група ултраконсервативни швейцарски финансисти събраха кураж и се обърнаха към един от най-прочутите геолози, за да обсъдят тъкмо края на петролната ера. Те се спряха на Колин Кембъл, съоснователя на лондонския Център за анализ на изчерпването на петрола и бивш служител на Амоко, Фина, Бритиш петролиъм, Тексако, Шел и Ексон. Не бива да се тревожите за изчерпването на петролните запаси, защото то няма да стане факт в близките десетилетия - отбеляза той на специална конференция в Единбърг. - Проблемът е, че сме съвсем близо до пика в добива, след който ще започне един постоянен спад. А това ще промени света по радикални и непредсказуеми начини.Кембъл смята, че възможният връх в добивите ще бъде достигнат съвсем скороможе би дори идната година. Изчисленията му са основани върху данни за добива в миналото и днес, върху официално публикуваните резерви на нефтените компании, върху докладите на щатската Комисия за сигурност и петролните магнати, както и върху собствения му богат опит. Досега човечеството е добило около 944 млрд. барела. Остават 764 милиарда в разработени залежи и резерви, както и към 142 милиарда в нефтени полета, които тепърва предстои да бъдат открити или разработени. Ако тези калкулации са правилни, ние ще прехвърлим билото още през 2006-а, казва Кембъл. Ако е прав, още от догодина ще започне един методичен спад на добиваните количества с около 2-3 на сто годишно. Което автоматично ще вдигне разходите за пътувания, отопление, селскостопански продукти, търговия и за всичко, направено от пластмаса. Това обяснява и защо боричкането за контрола върху нефтените ресурси става все по-ожесточено. Един експерт към американския Конгрес направи по темата следния неофициален, но пък изразителен коментар: Просто се сбогувайте със сегашния си начин на живот. Разбира се, данните на Колин Кембъл значително се различават от далеч по-оптимистичните цифри в официалните докладиВ годишния отчет, изготвен за Конгреса на САЩ например, се подчертава, че петролните резерви към края на 2000 г. са се доближавали до три трилиона барела и че пикът в добива ще дойде най-рано след три десетилетия. Международната енергийна агенция (IEA) прогнозира, че върховите нива на продукция ще бъдат постигнати между 2013 и 2037 година. Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак и Иран - четирите ключови държави в петролната търговия - засега дори и не намекват за евентуално изчерпване на резервите. Големите петролни компании в един глас уверяват, че запасите са предостатъчни да обезпечат живота на сегашните поколения. Светът разполага с достатъчно петрол за 40 години напред и с газ за поне 60 години, обяви официално Бритиш Петролиъм. Действително почти не е имало година през последните 150, в която добивът да не е по-голям от предишната. Мрачните пророчества за изчерпването на залежите звучат отдавна, но винаги са се оказвали силно преувеличени. Днес петролната индустрия добива 83 млн. барела дневно, а тепърва предстои и разработването на обещаващи петролни полета в Азербайджан, Ангола, Алжир и Мексиканския залив. Всичко звучи убедително, само че въпросът с петролните резерви открай време е бил твърде наситен с политически нюанси, за да се приема всяка дума като чиста монета. Кембъл твърди - подкрепен и от някои сравнително пресни разкрития - че нефтените компании почти никога не обявяват точните данни за залежите и че правителствата също често послъгват по въпроса. Оценката на запасите е научен проблем, в него не е изключено да има и елемент на несигурност, но въпреки това само с чисто научни методи може да се придобие представа колко резерви съдържа едно нефтено поле - обяснява Кембъл. - Докато обявяването на тези резерви вече няма нищо общо с науката, то е чисто политически акт. Много други специалисти подкрепят мнението на Кембъл, че двете най-авторитетни системи за оценка на световните запаси - изготвяни от Би Пи Статистикъл Ревю и Ойл енд Газ Джърнъл - разчитат на официалните данни на правителствата и на нефтените компании, без изобщо да се замислят върху тяхната достоверност. Петролните гиганти често нарочно подценяват новоразкритите залежи, за да спазят строгите правила на щатската борса, но после за компенсация старателно ги раздуват, за да вдигнат цените на акциите си. В цялата си кариера не помня случай да съм обявил точните данни за някое петролно поле. Просто такава е играта. Щом се бориш да привлечеш капитал или да спечелиш правителствени контракти, допустимо е и да преувеличиш малко. Само че преувеличението обикновено далеч не е малко, признава Кембъл. Най-сериозните проблеми, подчертава той, са в съмнителните вероятностни модели, които се използват в САЩ за оценка на глобалните запаси, както и значително преувеличените декларирани резерви на страните от ОПЕК. Оценките за държавите от ОПЕК бяха системно раздувани в края на 80-те. Примерно петролните запаси в Близкия изток за три години изведнъж скочиха с 43%, без за това време да е открито и едно ново поле, припомнят експерти. На прогнозите за задавщия се пик на петрола дълго време не се гледаше особено сериозно, защото суровината бе евтина и в изобилие. Но Войната в залива, китайският икономически бум, глобалното затопляне и сегашните рекордни цени изведнъж накараха мнозина в бранша да заменят думата ако с когато. Вече никой не се прави, че не разбира за какво става думаВ миналогодишния доклад на американското правителство за петролните залежи се посочва, че те се изчерпват три пъти по-бързо, отколкото се разкриват нови. Един от авторите му, геологът Лес Магуун, очаква евентуалният пик в производството да настъпи между 2003 и 2020 година... с тенденция към скъсяване на срока. Според Бил Пауърс, редактор на канадското списание Енерджи вюпойнт, вече мнозинството специалисти поддържат мнението на Кембъл. Те все по-често си спомнят за своя предшественик Кинг Хюбърт. Главен геолог на Шел през 50-те, Хюбърт бе изчислил, че разработването на всяко петролно поле следва строгия модел на камбаната - добивът нараства бавно в началото, след това устремно, следва кратък застой на върха и също толкова устремен спад. Теорията на Хюбърт бе пренебрегвана, докато не се оказа, че той с изумителна точност е предрекъл пика на добивите в САЩ през 70-те, точно четири десетилетия след периода на най-големите открития. На базата на неговия модел в уолстрийтската група Херолд предвидиха, че добивите на седемте най-големи петролни компании в света ще започнат да намаляват още през следващите четири години. По думите на Крис Скребовски, издател на английското Петролиъм ревю, конвенционалните петролни запаси в момента намаляват с по 4-6% годишно. Според него 18 от големите производителки на петрол вече са прехвърлили билото, а съвсем скоро същото ще сторят Мексико, Дания, Китай и Малайзия. Времето ни изтича, а ние дори още не сме събрали куража да си признаем, че имаме проблем - подчертава Скребовски. - Но правителствата винаги са се отличавали с изумителен оптимизъм. Естествено, има и държави, в които тепърва предстои бум в петролното производство - Екваториална Гвинея, Сао Томе, Чад, Ангола. Те обаче не могат да изменят общата тенденция. Единственият факт, около който всички в петролния бранш се обединяват, е, че потреблението нараства. Международната енергийна агенция изчислява, че благодарение на развиващите се страни нуждите от петрол ще скочат с 47 на сто(до 121 млн. барела дневно) в следващите 25 години. За да вървят в крак с тези темпове, големите производители ще трябва да инвестират по 100 млрд. долара годишно за разработване на нови източници. Някои специалисти уверяват, че мисията е просто неизпълнима. В консултантската компания Ай Ейч Ес Енерджи (IHS Energy) са на мнение, че в момента се разработват над 90 на сто от световните находища и следователно не бива да се очакват големи открития в бъдеще. В потвърждение на това от Шел обявиха, че резервите им са паднали през миналата година, защото откритите от компанията нови залежи са в състояние да компенсират едва 15-25 на сто от добитото през 2004-а. А от Бритиш Петролиъм признаха, че са успели да възобновят само 89% от производството си през годината. Нещо повече, днешният добив зависи предимно от няколкото гигантски петролни полета, открити още преди 1970-а. Геолозите са категорични, че шансът някъде на планетата да е останало неразкрито находище от ранга на саудитското Гауар (оценявано на 125 млрд. барела) е съвсем минимален. Всички големи находища бяха открити през 60-те години - припомня Колин Кембъл. - Геологията се разви много в последните години и вече е немислимо да се смята, че някъде е останало неразкрито гигантско петролно поле. Може и да има няколко добри находища - в Русия и Африка примерно - но те няма как да променят общия ход на събитията. Според Кембъл изводът от всичко това е съвсем ясен: първата половина на петролната ера вече е приключила. Тя продължи 150 години, като предизвика експлозивно развитие на индустрията, транспорта, търговията, селското стопанство и финансовата система. Населението на планетата нарасна шест пъти. Сега идва втората й половина, която ще е епоха на упадък за всичко, свързано с петрола. Включително и на финансовата система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във