Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДС БИЛА ПРАБАБАТА НА КОСЬО САМОКОВЕЦА

Едно от най-ярките доказателства, че българският управленски елит няма и никога не е имал намерение да изпълни ангажиментите на държавата към собственото й население (и още повече към обединена Европа), е скандалът около чадърите над контрабандните канали, разпънати през социалистическо време и останали незатворени до ден днешен.По-паметливите си спомнят, че на 2 юли директорът на Националната полиция ген. Васил Василев ощастливи парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред с 60-страничен доклад. От неговото съдържание става ясно, че в периода 1993-2003 г. в България са извършени общо 144 000 контрабандни сделки (т.е. по 1200 на месец). Според генералското четиво обаче, въпреки тази смразяваща бройка, място за униние няма. Защото за същото това време МВР е установило извършителите на 93 000 икономически престъпления. Вярно е, че в четивото на ген. Василев не пише колко е точният брой на разкритите контрабандни сделки и какъв процент са те от икономическите. В същото време обаче е вярно и друго - в споменатия доклад няма как да има подобни данни. Между МВР, следствието и прокуратурата няма качествена обратна връзка и никой в полицията не знае колко от образуваните през годините дознания са преобразувани в следствия, колко от предварителните производства са спрени или прекратени и колко от тях продължават да се разхождат между инстанциите. Висшият меверейски оптимизъм изглежда малко пресилен и заради друго - все още осъдените икономически престъпници (в това число и нарушителите на митническия режим) се броят на пръсти. Още по-малко пък са разбойниците, влезли наистина зад решетките. Независимо дали е ставало дума за цистерна бензин или за танкер, натоварен с 20 000 т спирт.В този смисъл дебатът на демокрацията: градила ли е бившата Държавна сигурност контрабандни канали преди 10 ноември 1989 г. и защо днешното МВР не знае (или се прави, че не знае) за това, звучи твърде позакъснял. Дори заради факта, че в момента има далеч по-злободневни теми. Като тази: Какво толкова е разкрило вътрешното ведомство, след като няма нито един осъден, завлякъл държавата с повече от 500 долара? Всъщност същинската разправия гръмна още на 20 април 2003 г. (Цветница). Тогава главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обяви в ефира на все още държавното Българско национално радио (БНР), че МВР е приготвило доклад за връзките на бивши и настоящи управници и магистрати с организираната престъпност, който ще бъде връчен на президента Георги Първанов и на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Няколко дни по-късно (докато главсекът на МВР беше в Москва) министър Петканов наистина занесе на държавния глава и министър-председателя доклад, който обаче нямаше нищо общо с това, което Бойко Борисов обеща на цял народ да даде. По това време (сряда, 23 април) вече бе гръмнал яхтеният скандал с финансовия министър Милен Велчев, бившия транспортен министър Пламен Петров и депутата Мирослав Севлиевски, които били щракнати на яхта в Монако в компанията на оцелелия по чудо след бомбен атентат Иван Тодоров (Доктора). Само за месец, след великденските празници тази година, на депутатското килимче бяха привикани всички, които имат нещо общо с темата. На 14 май комисията изслуша министър Георги Петканов, главният секретар на МВР - ген. Бойко Борисов, и директорът на НСБОП - ген. Румен Миланов. Седмица по-късно (на 21 май) бяха привикани финансовият министър Милен Велчев, шефът на агенция Митници Асен Асенов и директорът на финансовото разузнаване Васил Киров. На 4 юни пред депутатите се изправи директорът на Гранична полиция полк. Валери Григоров, а на 18 юни - директорът на НСС ген. Иван Чобанов. Последен пред депутатите (на 2 юли) застана директорът на националната полиция ген. Васил Василев. Той обаче внесе в комисията свой доклад за контрабандата в България - от около 60 страници... При това, без никой да му го е искал.След заседанието на 2 юли председателят на комисията Владимир Дончев не пожела да коментира съдържанието на генералския доклад. само каза: Получихме достатъчно информация, която ще бъде обобщена от работна група. В срок от две седмици групата ще направи писмено заключенията за дейността на службите и ще формулира предложения за законодателни промени...На 24 юли - точно седмица след изтичане на 14-дневният срок, обещан от Владимир Дончев, друг един доклад хвърли заинтересованата публика в сеирджийски екстазЕкипът на Георги Петканов в случая няма нищо общо със сензацията, защото неин автор бе синият депутат и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Йордан Бакалов.Една скоба: на 11 юни Георги Петканов трябваше да осведоми Комисията по вътрешна сигурност какво мисли за двайсетте въпроса, зададени му месец по-рано от жълтия депутат Мирослав Севлиевски. Казано в синтезиран вид, Севлиевски попита следното. Разполага ли МВР с информация за участие на бившата Държавна сигурност, държавни фирми и държавни служители в организирането на контрабандни канали преди 10 ноември 1989 г.; има ли връзка между действащите в момента контрабандни канали и тези отпреди десетоноемврийската революция; има ли служители на бившата ДС, които все още са на работа в МВР.Обиден от факта, че вътрешният министър не е пожелал да отговори на нито едно от депутатските питания, Йордан Бакалов сапуниса Петканов по възможно най-коварния начин: първо информира обществеността (чрез БиТиВи) за секретния доклад от септември 1991 г., а след това отиде да го занесе в Народното събрание. И докато в петък и в събота (25 и 26 юли) Георги Петканов все още се чудеше как да се измъкне от капана на Бакалов, аудиторията стана разногледа: оказа се, че секретните доклади за Държавна сигурност от есента на 1991 г. са... два. Единият е посветен персонално на дейността на бившата Държавна сигурност (от началото на 70-те години до наши дни), докато другото четиво е далеч по-мащабно и в него са описани почти всички механизми за източването на България в периода 1985-1990 година (части от тях публикуваме отделно). В понеделник (28 юли) ДС-драмата се развихри с нова сила. От Пловдив Йордан Бакалов обвини МВР, че от цели две години не работи срещу контрабандата. Този непочтителен депутатски акт преля чашата на министерското търпение и във вторник (29 юли) сутринта Георги Петканов цъфна на малкия БиТиВи екран. Какво точно върза той в ефир всеки може сам да си отговори, защото борец N1 срещу престъпността заяви в прав текст, че: - МВР не разполага с информация за съществуването на контрабандни канали със знанието на държавните органи преди 1990 г.;- МВР няма данни как Константин Димитров (Косьо Самоковеца) е попаднал в контрабандните канали, защото той не е свързан със структурите на бившата ДС;- за разбиването на контрабандните канали е необходимо изучаването на генезиса на престъпните организации;- борбата с незаконния внос и износ е приоритет на Агенция Митници, докато МВР се намесва по-късно;- средната възраст на контрабандистите е 25-30 години, което прави невъзможни техните връзки с бившата ДС.И още нещо съобщи министърът тогава. През 1991 г. дейността на бившата ДС е обследвана (каква чудна българска дума). Но в 127-страничния доклад пишело за тероризма, лагерите, изселванията, възродителния процес и дисидентите. И само на две странички - вметна Петканов - ставало дума, че скритата транзитна търговия е била официална политика на държавата. Според него, кабинетът на Димитър Попов върнал доклада на МВР, защото работната група не си свършила работата.На 30 юли в диспута се намесиха и двама бивши - Димитър Луджев - вицепремиер във временното правителство на Димитър Попов (1990-1991 г.) и военен министър в кабинета на Филип Димитров (1991-1992 г.), и Йордан Соколов - министър на вътрешните работи през 1991-1992 г. и председател на Народното събрание през 1997-2001 година.Познавам доклада за контрабандните канали, покровителствани от държавата преди 1990 г. - каза Соколов в кулоарите на Народното събрание. - Въз основа на този доклад беше уволнен тогавашният директор на ЦСБОП (днес НСБОП) Тихомир Стойчев, защото имаше връзки с контрабандисти...Йордан Соколов скри доклада за дейността на бившата ДС и създадените от нея задгранични дружества и контрабандни канали - обяви Луджев. - Този доклад потъна в неговия (на Соколов - бел. ред.) сейф и затова никога не бяха предприети никакви мерки срещу източването на пари през фирми на ДС...Оттук нататък ще прескочим по-голяма част от четириъгълните разправии по трасето Бакалов - Петканов - Соколов - Луджев, защото в късния следобед на 30 юли се случи едно наистина знаменателно събитие: парламентарната Комисия по вътрешна сигурност огласи дългоочакваните си решения по въпроса с докладната записка за контрабандата. Те са общо пет на брой. Колкото до съдържанието им, такова просто няма. И за да не бъдем обвинявани, че пак си смучем сензациите от пръстите, цитираме само първото депутатско решение:Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред препоръчва на Координационния център за противодействие на организираната престъпност при министър-председателя на Република България да задължи всички компетентни държавни органи да изготвят съгласувани помежду си ведомствени нормативни актове за регламентиране предоставянето на информация помежду им и взаимно подпомагане в действията в рамките на действащото законодателство...Изречението е дългичко и неразбираемо, но не в това е работата. А в един прост факт: споменатият координационен съвет не може да задължава никого, защото е консултативен орган и няма никакви правомощия... ... Та на 31 юли (четвъртък) нервите на Георги Петканов най-после не издържаха. След заседанието на Министерския съвет той слезе при журналистите и им дръпна една показна пресконференция.В МВР няма доклад за контрабандата преди 1990 г., когато тази контрабанда се е осъществявала от държавни органи. Бакалов и Соколов добре знаят, че такъв доклад няма. Касае се за общ доклад, свързан с дейността на Държавна сигурност, изготвен от специално създадена за целта правителствена комисия с решение на Министерския съвет, който впоследствие МС не приема и отчита, че комисията не се е справила с поставената й задача - размаха сабята още с уводните си думи министърът. Интересен е въпросът защо този доклад не го огласиха тогава, защо Йордан Соколов не го огласи. Той го държа една година и три месеца при себе си. Интересен е въпросът и защо го държа толкова време при себе си, защо не го огласи, след като има данни за осъществяване на контрабанда с помощта на държавни органи. Дали някой не е искал да ползва такива канали, ако те са съществували, дали няма данни за лица от неговото обкръжение?, попита с апломб проф. Петканов и като не дочака отговор, след драматична пауза продължи:Аз за себе си имам отговор на този въпрос. Интересен е фактът, че Соколов е министър до 29 или 30 декември 1992 г., а е върнал доклада на 12 януари 1993 година. Практиката е - когато един министър напуска кабинета, всичко да се отчита до лист и да се остави празна каса. Тогава къде е бил докладът две седмици и на кого го е върнал? - хвърли още една питанка министърът, след което за първи път обясни подробно хронологията на събитията с исканата от него информация: На 22 май 2003 г. е получил писмо от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с искане да даде информация съществували ли са контрабандни канали със знанието на държавни органи преди 1990 г. и, ако отговорът е положителен, какви канали са били известни, откога съществуват те, кои лица са ги организирали, какъв е бил основният предмет на контрабандата и т.н. (Именно това са част от въпросите на Мирослав Севлиевски, за които стана дума в началото на повествованието.) Вътрешният министър е резюлирал писмото и го е изпратил за изпълнение до НСБОП и НСС. Отговорът на НСБОП е бил, че се пита за неща отпреди 1990 г., а службата е създадена през 1991 година. От НСС отговорили, че при тях няма такива разработки за контрабандни канали, организирани по такъв начин. После вътрешният министър е изпратил известния вече отговор на комисията...На 24 юли обаче той получил второ депутатско писмо, този път с ново искане: да изпрати Доклад N1 на Централната група на МВР за изпълнение решението на Министерския съвет от 27 януари 1991 година. (Това е секретното четиво, огласено от Йордан Бакалов по-рано същия ден в ефира на БиТиВи).Тук вече има конкретика и аз разпоредих на нашите служби да ми намерят този доклад и да видя за какво става дума. Това, което ми е позволено да кажа, е следното: На 27 януари 1991 г. Министерският съвет взима решение и създава една правителствена комисия за обследване дейността на Държавна сигурност с цел разкриване на истината и установяване на престъпления и нарушения на законите в страната в годините на тоталитарното управление. Тоест - това е доклад, даващ обща оценка на дейността на Държавна сигурност, уточни, без да го питат, Петканов и поясни, че за подобна оценка би трябвало да се изпишат стотици томове, а не само 127 страници. После описа съдържанието на скандалното четиво, похвали се за докладните записки, изпратени на финансовото министерство, на данъчните, на митниците и на Главна прокуратура, и... си тръгна. Какво ще последва оттук нататък вече няма никакво значение. По простата причина, че за първи път от много години насам съвсем спокойно може да се каже: в този спор всички са виновни. Защото е неоспорим факт (при това документиран най-надлежно), че Държавна сигурност се е ЗАНИМАВАЛА С ОРГАНИЗИРАНА КОНТРАБАНДА, като за целта е ползвала услугите на десетки близкоизточни, европейски и турски престъпници. И ако трябва сега да се зададе някакъв въпрос, то той ще звучи така: А какво стана след 1989-а? А?

Facebook logo
Бъдете с нас и във