Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДРУМИ ДРУМЕВ БИЛ ФАВОРИТЪТ НА ПАВЛОВ

Сред многобройните изявления, предположения и догадки около убийството на Илия Павлов едно от най-сензационните е това на депутата от НДСВ Димитър Ламбовски. Пред журналисти в Стара Загора той заяви, че кандидатът на Илия Павлов за енергиен министър не е министър или депутат, но не е и без връзка с кабинета. Според проучване на в. БАНКЕРЪ, избраникът на убития бизнесмен е бил сегашният шеф на Изпълнителната агенция за енергийна ефективност Друми Друмев. Той бе назначен на този пост в края на август 2000-а със заповед на енергийния министър Милко Ковачев. Дотогава агенцията, на практика, бе без ръководство. Месеци по-късно - на 15 декември 2002 г., Друми Друмев е избран за член на съвета на директорите на Ем Джи България. Друми Друмев влиза във властта през август 1997 г. като заместник-председател на Комитета по енергетика (сиреч на Иван Шиляшки). През ноември 1997 г. той е става член на директорския борд на Топлофикация София ЕАД, на 12 август 1998 г. пък влиза в управата на Минстрой холдинг като представител на държавния дял. Друмев остава в управата на холдинга и след като Мултигруп стана мажоритарен собственик на Минстрой холдинг на 16 юни 2000 година. Впрочем един от най-привлекателните активи на приватизираното дружество в София бе сградата на Драган Цанков 172, пред която бе застрелян Илия Павлов. Но частната корпорация и без друго я бе завладяла години преди да стане собственик на държавното тогава дружество.За процесите на преразпределение в енергетиката където според Димитър Ламбовски могат да се открият поръчителите на показния разстрел, в. БАНКЕРЪ е писал нееднократно. През годините подробно са коментирани двете цесии Мултигруп-Булгаргаз, сключени през 1994 г. и отменени година по-късно от Върховния административен съд като накърняващи интересите на държавата, обществото и газовото дружество.Описвани са и набезите на Мулти в газовия сектор, легитимирани с първия договор (от септември 1994 г.) за доставка на синьо гориво за страната ни. Този контракт всъщност е първият документ, фиксиращ вкарването на посредници по пътя на руския природен газ (т.нар. черни касички). На 8 януари 1996 г. пък Мултигруп България холдинг влиза в смесеното българо-руско дружество Топенерджи, придобивайки пакет от 8.25% от акциите. Според осведомени, първоначалните договорки за по-голям дял на Мулти в газовото дружество (между тогавашния вицепрезидент на корпорацията Димитър Иванов - бивш шеф на Шесто главно на Държавна сигурност, и руската страна), са осуетени от Андрей Луканов. Сблъсъкът между него и корпорацията на Павлов обаче стават явни чак през септември 1996 г. в Москва, на общото събрание на Топенерджи. Около месец след скандала Андрей Луканов е застрелян в София.Освен с Луканов, Илия Павлов воюва и с кабинета на Жан Виденов. Броени дни след като подаде оставка обаче, младият соцлидер се подчини на волята на Мулти. На 29 декември 1996 г. правителството в оставка взема две важни решения. С едното изважда от активите на Булгаргаз всички магистрални газопроводи, с второто - обявява процедура за концесионирането им. Костов отмени и двете решения още в първите дни на управлението си. В късната есен на 1997 г. започна дългото излизане на Мулти от Топенерджи, а оттам - и от газовия бизнес. Битката на Илия Павлов с правителството на ОДС е емблематична, но и обречена, коментираха тогава източници, близки до кабинета Костов. Емблематична за времето на преход, при което първоначалното натрупване на капитали е в пряка зависимост от опитите на частни корпорации да налагат свои решения на правителствата. Обречена, тъй като не е по-силите на коя да е частна фирма, независимо от мащабите и финансовия й потенциал, да играе в комбина с изпълнителната власт, ако тя не е готова за подобен род сделки. В късната пролет на 1998 г. Мулти бе извадена от газовия бизнес, и то не без участието на руската страна и на Газпром. Според осведомени, Илия Павлов е отстъпил дела си в Топенерджи срещу 15 млн. щ. долара, платени от руснаците. До края на мандата на ОДС от множеството проекти на корпорацията се сбъдна само препатилата приватизация на Минстрой холдинг.Строителната компания на Мулти - Минстрой, е и в основата на претенциите на корпорацията към проекта за петролопровода Бургас-Александруполис. Съдбата на нефтените претенции заявени впрочем още през 1994 г., доста напомня тази на газовите проекти на групировката. Кулминацията им пък бе през миналата пролет, когато с благословията на заместник-министъра на строежите Хасан Хасан Минстрой холдинг почти успя да лапне лъвския пай от българския дял в петролопровода. Приватизацията на националния интерес преди година не успя не поради някаква висша правителствена намеса, а заради ЛУКойл България, чието ръководство публично се противопостави на апетитите на Ем Джи. След оставката на вицепремиера Костадин Паскалев през есента на 2002 г. Хасан побърза да реанимира нефтената доминанта на Мулти-групировката. Човекът на Доган обаче отново не успя. Новият строителен министър Валентин Церовски пък категорично закова на 25% максималния дял, който може да притежава всеки от българските участници в проекта.Както БАНКЕРЪ вече писа, корпорацията на Илия Павлов се опита да влезе и в българската електроенергетика. И да си гарантира трансбалканския транзит на руски ток През 1996 г. Мултигруп и руският монополист Обединени енергийни системи създадоха смесено дружество Балкански енергийни системи с предмет на дейност производство, транзит и продажба на електрическа енергия за Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Албания. Смесеното дружество нееднократно декларира амбициите си да участва в евентуален строеж на АЕЦ Белене. Основната му цел обаче е реализирането на проекта Черноморски енергиен пръстен, включващ в обща система единадесет страни от региона на Черно море. Освен Илия Павлов в управителното тяло на регистрираното у нас дружество влиза тогавашният шеф на руския енергиен монополист Юрий Горичев - приятел на българския бизнесмен и кръстник на сина му Калоян-Илия. С помощта на руските си партньори от Обединени енергийни системи още през 1996 г. Мултигруп реализира сделка за износ на електроенергия за Турция срещу доставки на свежо гориво за АЕЦ Козлодуй. Токовият износ обаче преждевременно бе преустановен след атентата в Истанбул, при който в Мерцедес със софийска регистрация са взривени български енергетици, сред които тогавашният шеф на Централното диспечерско управление на НЕК Николай Петев. Допреди месеци българо-руският проект за транзит на електроенергия пък срещаше сериозна съпротива от властите в София и Букурещ. Опасенията бяха, че реализацията му би поставила страните от региона в поробваща зависимост от Русия. Изключително евтината, но несинхронизирана електроенергия от Русия и Украйна застрашава българските и румънските производствени централи и може да предизвика лавинообразни фалити в енергетиката, предупреждават експерти. Освен това реализирането на Черноморския енергиен пръстен ще възпрепятства включването на мрежите на двете кандидат-членки за ЕС (България и Румъния) към западноевропейската енергийна система. В началото на тази година препятствията пред токовия транзит сякаш бяха вдигнати. Поне от властите в София. При посещението си в Санкт Петербург преди месец вицепремиерът Николай Василев подписа съвместен меморандум, обещаващ проучване на възможностите за доставка на руски ток за региона на Балканите. Ангажиментът на кабинета Сакскобургготски официално бе препотвърден при неотдавнашното посещение на Владимир Путин в страната ни.Пак тогава България обеща на Кремъл руски експерти и фирми да участват не само в модернизацията на АЕЦ Козлодуй, но и при строежа на втора атомна в Белене. Място за Ем Джи обаче и тук едва ли ще се намери, заявиха тогава отлично информирани източници. Причината, според тях, не е в руската страна, а в разместените пластове край българската ядрена централа. Където, както в. БАНКЕРЪ подробно писа, всички позиции вече са заети. И то не без благословията на сегашното ръководство на отрасъла Може би затова в деня, преди да бъде убит, Павлов е лобирал за смяната на министър Ковачев.Основните играчи около АЕЦ Козлодуй са групата фирми Риск инженеринг (софийските Риск инженеринг Ф, Риск инженеринг Д, Джи Си Ар, Риск Пауър, Нова Софт Технолоджи, Деком БГ, Риел и пернишката Терс - Мошино). Някои от съдружниците в изброените компании са доста любопитни - бившият шеф на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе (участвал в съвместни дружества с Мултигруп) и ексенергийният министър от тоталитарно време Никола Тодориев например. Основният акционер в почти всяка от фирмите (притежаващ контролна или блокираща квота) е Богомил Манчев. Той е бил сътрудник и бивш колега на Румен Овчаров в Енергопроект.Още от създаването си през 1992 г. риск-фирмите неизменно присъстват при повечето от инженеринговите поръчки на централата, независимо от промените в ръководството й. Прощъпалникът обаче мина не без благословията на тогавашните шефове на АЕЦ И КИАЕМЦ Кузман Кузманов, Иван Иванов, Владимир Христов... Десет години по-късно ексшефовете са отново на ключови постове: Иван Иванов е в борда на АЕЦ, а Владимир Христов - в ръководството на НЕК. В енергийните среди свързват фирмите на Богомил Манчев с министър Милко Ковачев. Представители на едрия бизнес пък споменават за контакти със сегашния шеф на елитния клуб Възраждане Васил Божков.Общите енергийни проекти между Риск-фирмите на Богомил Манчев и Трансимпекс (зад която стои най-известният хазартен бос Бошков) печелят огромната част от търговете за обществени поръчки в мини Марица-изток и ТЕЦ Марица-изток 2 през последната година (за сведение на депутата Ламбовски). Апетитите на Илия Павлов и Ем Джи в този бизнес бяха не толкова към електропроизводствената централа, колкото към най-голямото у нас находище на лигнитни въглища в Маришкия басейн. До 1997 г. бившата Мултигруп напълно бе монополизирала вноса на въглища за всички големи тецове. Опитите на предишното правителство и лично на Иван Костов да извади Мулти от въглищарския бизнес принудиха Илия Павлов временно да укроти топката. Това обаче не му попречи да запази позициите си във вноса чрез фирми, близки до управляващите. Същевременно паузата му позволи да стане собственик на въглищни мини в съседна Македония и... да разработи новата си фирмена политика, гарантираща доминиращо положение в българския въгледобив. Избраната стратегия се оказа печеливша при кабинета на Симеон Сакскобургготски. През декември 2001 г. Минстрой холдинг стана собственик на 79% от мина Станянци (разполагаща с 13.7 млн. т лигнитни въглища, чийто пазар е осигурен през следващите 30 години заради използването им в ТЕЦ Бобов дол и за битово отопление). С групировката се свързват и новите собственици на 80% от мина Чукурово (с пазар и въглищни запаси за 15 години), както и на мина Христо Ботев (гарантирано печеливша поне през следващите четири-пет години). Според запознати, фирмите около Илия Павлов имат контрол и в други два открити рудника - мина Бели брег от Софийския въглищен басейн и мина Витрен от Пернишкия регион. Освен присъствието на Мулти в приватизацията на посочените мини има още един специфичен елемент, повтарящ се при нейните сделки - методът на самото плащане. Той е 10% в брой и 90 на сто - чрез други непарични платежни средства, т. е. с компенсаторки, което автоматично намалява платената от новия собственик цена поне със 70 процента. По-важното е, че споменатите по-горе мини, придобити от Ем Джи Корпорация, разполагат с малко над 10 млн. т въглищни запаси. Любопитен детайл от въглищарският бизнес на Илия Павлов е свързан с ТЕЦ Варна. Председател на управителния съвет на теца (който впрочем е една от базовите централи, осигуряващи енергийния баланс на страната) е Славейко Хаджимитов. Той участва и в управителното тяло на една от фирмите на Ем Джи корпорация - Климати-София ООД. Не е ясно до каква степен мултифирмата продължава да осигурява вносни въглища за бункерите на ТЕЦ Варна. Необходимият им годишен обем обаче надхвърля 400 хил. тона (средната цена на вносните въглища е между 35 и 37 щ. долара за тон). И това е само част от бизнеса на тръста Павлови, за който тепърва ще се пише.

Facebook logo
Бъдете с нас и във