Банкеръ Daily

Управление и бизнес

ДПС рейд срещу сделката за активите на ЧЕЗ

"Ние смятаме, че тази сделка се осъществява в тежка корупционна тишина. Продажбата на най-големия електроенергиен разпределител, от което зависи цената на тока за българските граждани и бизнеса, а също така и националната сигурност, не може да се осъществява по такъв начин."

Това изказване на Йордан Цонев от ДПС бе първият боен залп срещу сделката за българския бизнес на ЧЕЗ, по която вече има сключен договор за 335 млн. евро с българския финансов холдинг "Еврохолд". Позицията, изразена от депутата, сякаш бе сигнал за гравитиращи около движението медии, които продължиха кръстосания огън и опитваха да свържат кандидат-купувача с компрометирани политици и бизнесмени. Лепяха му се етикети като "втора Гинка" и се развиваха тези за връзки на "Еврохолд" дори с КГБ и Държавна сигурност. 

Подобно поведение от ДПС не е новост. Разликата този път е, че няма ясни мотиви за атаката. Факт е, че формацията има ясно заявени интереси в енергетиката. Достатъчно е да споменем, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган е мажоритарен собственик на ТЕЦ "Варна". Актив, който бе закупен на стойност 48 млн. евро от семейната фирма на бившия транспортен министър Данаил Папазов именно от ЧЕЗ, а след това Доган придоби мажоритарен дял в нея за сумата от 1.4 млн. лв. (по думи на самия Папазов). Дали става дума за интерес към някой друг актив от кошницата на ЧЕЗ или просто се отправя предупреждение към кандидат купувача, тепърва ще се изяснява.

Любопитна е и пасивността на ГЕРБ, които се стремят да се дистанцират максимално от сделката. И премиерът Бойко Борисов, и енергийният министър Теменужка Петкова защитават тезата, че правителството няма отношение към продажбата на активите на ЧЕЗ. А в изявленията си Борисов и Петкова основно се обръщат към т.нар. независими регулатори. 

В абсолютен синхрон последва раздвижване на регулаторния фронт. Преди дни Комисията за финансов надзор изпрати междинен доклад до ДАНС, НАП и прокуратурата. В него са обобщени резултатите от извършената към момента финансова проверка на купувача на българските активи на чешката енергийна компания ЧЕЗ – "Еврохолд". Трите държавни институции трябва да преценят има ли необходимост от действия по техните компетентности. В съобщението на КФН не се посочва какви са досегашните резултати от проверката на застрахователния холдинг. Комисията е събрала факти и обстоятелства от проверките на "Еврохолд България“ АД и свързаните с него дружества, относно тяхното финансовото състояние  и цялостната дейност на холдинга.

Регулатор от втори ред по тази сделка се явява Комисията за защита на конкуренцията. Точно тя спря предишния опит за закупуването на активите на ЧЕЗ от страна на "Инерком" на Гинка Върбакова. При това с доста спорни мотиви.

Ако "Еврохолд" премине успешно през двете проверки, сделката ще бъде разгледа  и от Комисията за енергийно и водно регулиране. Интересното в случая е, че КЕВР няма ясни критерии за оценката на подобно придобиване. Това призна и шефът на регулатора Иван Иванов. Преди дни пък стана ясно, че комисията сама ще разработва въпросните критерии и ще ги запише в подзаконовата нормативна рамка. Работа, която за бъде максимално прозрачна, би следвало да бъде свършена от Народното събрание. 

Как "Еврохолд" ще плати за активите

Председателят на Надзорния съвет на холдинга Асен Христов обяви, че за да завърши сделката "Еврохолд" ще увеличи капитала си с 80 млн. евро. Останала част от средствата ще са под формата на банков заем от две големи международни институции. Те ще предоставят на "Еврохолд" над 300 млн. евро през фондовите борси у нас, във Варшава и Дъблин. Бе разяснено също така, че първоначално пет кредитни институции са имали интерес към заема - "Дойче банк", "Номура", "Уникредит", "Джей пи морган" и "Митсубиши". Неофициалната информация е, че "Еврохолд" ще получи синдикиран заем от  "Дойче банк" и "Номура".

"Холдингът има над 1 млрд. лева приходи за миналата година. Тоест сделката е по силите ни", твърди Асен Христов, според когото парите ще бъдат преведени веднага по сметките на "ЧЕЗ Груп", след като регулаторите им дадат "зелена светлина".

Структурата на чехите у нас включва електроразпределителното дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД, фирмата за обществено снабдяване с електроенергия и лицензиран търговец "ЧЕЗ Електро България" АД, лицензирания търговец на електроенергия" ЧЕЗ Трейд България" ЕАД, фирмата за IT услуги "ЧЕЗ ИКТ България" ЕАД, фотоволтаичния парк "Фри Енерджи Проджект Орешец", дружеството за производство на електричество от биомаса "Бара Груп" и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и управлява дейността на всички изброени.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във