Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОВЕРИЕТО СЕ КРЕПИ ВЪРХУ ПРОЗРАЧНОСТТА

Ралица Агайн, народен представител от НДСВ и председател на парламентарната подкомисия по капиталови пазари и инвестиции, пред в. БАНКЕРЪГ-це Агайн, на какво, според вас, се дължи кредитната експанзия на банките у нас?- На няколко фактора. На първо място, на успешната приватизация в банковия сектор. На второ място - на общото подобряване на икономическата среда и макроикономическата стабилност. Хората вече се чувстват по-спокойни, когато теглят кредити, и са сигурни, че могат да ги изплатят. Това се отнася и за банките, които с преценката си дават знак, че имат доверие в способностите на бизнеса и на хората, вземащи заеми. В същото време и след прословутите 800 дни България остава на едно от последните места в Европа по доходи...- Повишаването на доходите на хората е голямата ни цел и основен критерий за напредъка на една икономика. Към момента има известно повишение на доходите, но, разбира се, то не е достатъчно. Все пак не мога да не отбележа, че по паритет на покупателната способност България вече не е в дъното на класацията на кандидатките за Европейския съюз и е пред страни като Латвия и Естония. Близо 90 на сто от американската икономика се крепи на малкия и средния бизнес. У нас за 14 години преход тя не беше създадена, не я създадохте и вие. - България има потенциал да генерира малки и средни предприятия, които да развиват високотехнологичен бизнес. Това е бъдещето, в което вярвам. Усилията ни трябва да бъдат насочени главно към подпомагането на този бизнес. Абсолютно наложително е да се приеме държавна програма в подкрепа на дългосрочното финансиране на такива малки и средни фирми с висок потенциал за растеж. Това се опитахме да направим в закона за насърчаване на инвестициите в малките и средни предприятия. В почти всички европейски страни има програми, които стимулират притока на капитали към тези фирми. В някои от тях държавата пряко инвестира във фондове, в други правителството намалява риска за инвеститорите, като поема част от евентуалните загуби. Ние не залагаме на риска, а на това инвеститорите да получат сравнително по-евтин ресурс от пазара чрез държавна гаранция до определен размер. И най-добрите разпоредби не струват нищо повече от хартията, на която са написани, ако не се изпълняват. Кога парламентът ще приеме пакет от закони, ориентирани към малкия и средния бизнес?- В дългосрочен план мисля, че най-късно до пролетта ще бъде приет закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия. В момента той се обсъжда в Народното събрание. Законът за дружествата със специална инвестиционна цел вече е приет и е влязъл в сила. През следващите седмици ще бъдат обсъждани и приети изменения в данъчните закони, които да елиминират двойното данъчно облагане на инвестиции, направени чрез такива дружества. Очаквам това значително да подобри инвестиционния климат у нас.Не смятате ли, че корпоративният бизнес у нас се развива по свои правила, различни от тези за малкия бизнес? Кога българският едър и дребен бизнес ще станат партньори?- И у нас, както и във всички западни икономики малките и средните предприятия са най-големият работодател. Навсякъде по света те имат проблеми, свързани с партньорството им с големите корпорации, най-вече с набирането на финансов ресурс. Приехме и вече действа Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. С него се утвърдиха принципите на мълчаливо съгласие тогава, когато администрацията бави вземането на решения. От него е ясно също така, че лицензионни режими не могат да съществуват, ако не са наложени със закон. Навсякъде, където един или друг лицензионен режим е наложен от общината и не е съгласуван със закона, може да се обжалва във Върховния административен съд и следва да се отмени. Възможно ли е една данъчна амнистия да подобри инвестиционния климат в страната?- Не знам доколко това би имало ефект у нас. Някои статистически данни създават впечатление, че бизнесът успява под различни форми да намери начини да върне изнесени от страната капитали, така че едва ли можем да очакваме силен ефект върху икономиката. И в момента, тези, които искат да инвестират изнесени пари в чужбина, могат да го направят, без някой да им попречи. Защо продължаваме да изоставаме по външни инвестиции? - Досега преките чуждестранни инвестиции на зелено в България са на най-високо равнище. Разбира се, това е малка сума в сравнение с общия им размер в източноевропейския регион и по никакъв начин не е задоволителна като обем. Най-важните причини са общото състояние на бизнессредата и състоянието на съдебната система, в която по преценка и на чуждестранните инвеститори все още има съществени пропуски. Първите стъпки към решаването на тези проблеми бяха направени с промените в конституцията, отнасящи се до съдебната власт. Това е голямата първа крачка, но многото по-малки стъпки все още предстоят.Не намирате ли противоречие между слабата съдебна система и финансовата децентрализация, която се сочи от НДСВ като фактор за инвестиционната активност на общинско равнище? - Финансовата децентрализация е необратим процес. Тя предполага и много отговорности за общините, както е във всички европейски държави. Колкото до разходването на общински средства, най-важен фактор са самият общински съвет и одобрените от него правила. Общинските съветници заемат изборни длъжности, което гарантира ефективен граждански контрол върху решенията му. Мислите ли, че на практика става така? Ако се пренесем в парламентарни води, необходим ли е закон за лобизма?- Законът за лобизма често се схваща по един превратен начин, вероятно заради асоциациите, които поражда. Той всъщност означава простия факт, че тези медиатори или посредници, които в момента, а и в бъдеще ще се опитват да влияят по един или друг начин за вземането на определено решение от парламента, ще трябва да се регистрират, да отчитат как разходват средствата и по какъв начин са ги получили. Така ще се въведе строг контрол върху мненията и влиянията, а също и върху конфликта на интереси, който може да възникне. В страна като България такава модерна промяна би имала ползотворно влияние не само върху работата на Народното събрание, но и върху рейтинга на институцията като цяло. Доверието се крепи върху прозрачността. В САЩ такъв закон се прилага от десетки години. Доколкото знам, внесеният в парламента законопроект се основава именно на него. Там контролът е изключително силен. Фирмите и организациите, решили да се регистрират като лобистки, могат да изразходват средства, получени от донори, единствено за проучвания, които да докажат ефективността на една или друга мярка. Те по никакъв начин не могат да отчетат пари за подаръци, още по-малко ако са за политици или за представители на държавни институции.Няма ли опасност такъв закон, прилаган в български условия, да узаконява средства на неидентифицирани икономически субекти?- Точно тази опасност ще бъде изцяло елиминирана, ако се възприеме практиката на регистриране на организациите, които ще се нарекат лобистки. По този начин ще излязат на светло всички онези, които искат да влияят върху законопроектите, и свързаните с тях мнения в парламента. Нормално е една лобистка организация да бъде подложена на най-строг контрол по отношение на получаваните от нея средства и начина, по който ги харчи. Неспазването на тези изисквания би означавало не просто отнемане на лиценз, а и строги санкции. Законът за лобизма трябва да върви ръка за ръка и с един етичен кодекс на народните представители, какъвто вече сме внесли. Той съдържа в себе си изисквания и ограничения към тях. Част от него третира детайлната регистрация на всички дарения и разходи, които получава и извършва един депутат. Английските депутати например отчитат в този регистър дори и какви билети за футбол са получили, къде са пътували със семейството си, къде са имали по-скъп обяд, да не говорим за подаръците. Етичният кодекс поставя по-високи изисквания към депутатите за поведението им извън парламента. Един народен представител, който се занимава с правни услуги, не би следвало да представлява трети страни пред държавата.Нормално ли бе да се политизира до такава степен дискусията в парламента около избора на нов управител на БНБ?- Нормално е да има политически дебат при избора на една толкова висока длъжност. Не може да има напълно еднозначни мнения. Важното е, че Иван Искров беше избран с убедително мнозинство от 140 гласа от различни парламентарни групи, което доказва, че професионализмът му е оценен не само от НДСВ и коалиционния му партньор ДПС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във