Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОКТОРИТЕ МАСОВО ИЗУЧАВАТ ХАРИ ПОТЪР

ФИНКОВ СЕ ДОГОВОРИ С ДИРЕКТОРИТЕ НА БОЛНИЦИТЕ ПО ПРИНЦИПА НА ОСТАП БЕНДЕР: ОТ НАС ИДЕИТЕ, ОТ ВАС БЕНЗИНЪТС 509 лв. средно на човек ще трябва да излекува пациентите си Националната кардиологична болница тази година. Само една протеза за сърдечна клапа струва 1500 щ. долара. Обикновено чудо всъщност се очаква не само от нея, но и от останалите университетски, национални и от областните болници - всички финансирани от Министерството на здравеопазването. Сключването на договорите между министър Божидар Финков и техните директори за средствата, които им дава хазната за 2002 г., завърши през тази седмица. Въпреки недоволството си и слабите опити за съпротива, дори и несъгласните шефове подписаха офертите, защото иначе няма да получат и толкова. Като търговски дружества болниците нямат право на субсидия от държавния бюджет. Между 67 лечебни заведения, признати за гръбнака на здравната ни система, бяха разпределени 233.2 млн. лева. С тези пари ние им осигуряваме екзистенц-минимума - а това са заплатите и основните разходи по издръжката, заяви пред БАНКЕРЪ заместник здравният министър по финансовите въпроси Славчо Богоев. Само 83.7 млн. лв. ще имат най-мощните и водещи болници в страната за медикаменти, храна и да излекуват пациентите си, които през 2001-ра са били 627 000 души. За заплати на докторите бюджетът дава 149.5 млн. лева. В сумата от 233.2 млн. лв. не са предвидени пари за капиталови разходи, ремонти и нова апаратура. Така болниците са поставени в уникални условия - хем да лекуват хората (същия или дори по-голям брой от миналата година), хем да вършат тази си основна дейност с възможно най-малко разходи. В същото време те трябва да погасят натрупаните си задължения, като не правят нови дългове. За това ги задължава последното циркулярно писмо от ведомството на Финков, което тази седмица разбуни болничните директори. С цел подобряване на финансовата дисциплина и намаляване задлъжнялостта министърът нарежда на търговските дружества да не се правят заявки за доставки по вече сключени договори и да не се сключват нови договори с доставчици, към които има неуредени просрочени задължения. Болниците не трябва да извършват и разходи и да поемат задължения, които не са осигурени със средства за финансиране. Поетите пък за изплащане задължения в рамките на тази финансова година е необходимо да бъдат приключени до 31 декември 2002-ра.Тези изисквания са несъстоятелни и неизпълними - коментира пред БАНКЕРЪ Наташа Светозарова, икономически зам.-директор на Националната кардиологична болница. - Ние имаме големи задължения и според писмото трябва да спрем работа. Как няма да правим заявки, след като имаме сключени договори? И към кого тогава да ги правим - към фирма, с която нямаме договор ли? Или трябва да обявим нови конкурси, на които да се явят тези, към които още не сме заборчлели? А и как да погасим задълженията с този бюджет, с който по никакъв начин не можем да работим? Пред същите дилеми са изправени и много от другите болници в листата на здравното министерство. Екипът на Финков изтъква като своя заслуга, че на практика парите за финансираните от ведомството лечебници са повече, макар и само с 1.7%, отколкото през 2001-ра, когато сумата бе 229 млн. лева. Още повече че предишните две години бюджетът им все намаляваше. Най-жестокото орязване бе точно за 2001 г., когато от най-големите болници - Националната кардиологична, Пирогов, Александровска, бяха отхапани 30-40 на сто. Но като се сметне инфлацията, увеличението на заплатите, по-високите разходи за лекарства заради ДДС, сумата пак е намаляла, призна заместник-министърът Богоев.Сред сравнително спокойно приемащите разпределението на бюджет 2002 е университетската болница Царица Йоанна (бивш ИСУЛ). Тя взема близо 6.1 млн. лв., или с около 900 000 лв. повече от миналата година. Въпреки ограниченията, за момента финансирането на държавната поръчка ни удовлетворява. Параметрите по условията са оптимални за двете страни, каза пред БАНКЕРЪ д-р Петко Салчев, прокурист на Царица Йоанна. Болницата обещава на възложителя по договора срещу тези пари да приеме около 14 000 - 14 100 болни, при 13 900 преминали през миналата година. Със 700 000 лв. по-висок е и бюджетът на Националната кардиологична болница. Тя ще разполага с 6 341 472 лв. при 5 657 623 лв. през миналата година. Но увеличението съвсем не решава проблемите й, защото разликата потъва в структурите на бившата Трета градска, която бе прехвърлена към кардиологията през 2001 година. С въпросните близо 700 000 лв. трябва да се осигури издръжката на три отделения - детско с интензивен сектор, нервно отделение с интензивен и хемодиализа, и ТЕЛК. Разходите на сърдечната болница само за медикаменти и консумативи за февруари са 700 000 лева. За заплати за януари Финков й е превел 340 000 лв., след като дори разчетените й нужди са за 400 000 лева. С това финансиране специализираната болница трябва да излекува пак толкова болни, колкото и миналата година - 8000 души. При новите цени и по-високите разходи за лекарства и ток това е невъзможно, твърди ръководството й. По план средният разход за един пациент при нея е 1152 лв., но сумата рязко пада до абсурдните 509 лв., ако болницата изпълни другите финансови изисквания и най-вече изплащането на натрупаните задължения. А те, според последното указание, няма как да не се изплатят. Лечебницата завърши 2001-ра с 2.4 млн. лв. борчове, които до края на февруари набъбнаха на 3 млн. лева. С писмо до здравния министър директорският й съвет възразява срещу крайно неизгодните финансови условия, но от ведомството засега няма никаква реакция.С това финансиране съкращенията на легла и лекари са неизбежни, смята Наташа Светозарова. В договора са сметнати 100 легла и 97 специалисти по-малко. Мярката се налага, защото заради недостига на пари за консумативи капацитетът на Националната кардиологочна болница не може да се използва напълно. Същевременно обаче на другия център за сърдечна хирургия - болница Света Екатерина, министерството дава с 1.5 млн. лв. по-висок бюджет от миналогодишния и там ще се разкрият още легла. Парадоксът в националната здравна система е обясним, тъй като директор на Света Екатерина е приближеният на жълтото мнозинство проф. Александър Чирков. Слухове за освобождаване на 300 лекари пък тресоха през седмицата най-голямата ни спешна болница Пирогов. Министерството предопределя средствата във фонда за работни заплати, но не и броя на хората - в договорите няма задължително изискване за съкращения. Болниците са търговски дружества и сами трябва да решат дали да ги направят, подчерта заместник-министър Славчо Богоев. Но от друга страна, заместник-министърът не отрече, че в договорите не е предвидено увеличавана през тази година на средствата за заплати и директорите имат финансов стимул да намаляват персонала.Не е възможно бюджетното финансиране да стимулира работещите по-добре болници и те да получат по-голямо увеличение на субсидията за сметка на по-слабите. Такава диференциация можеше да се получи, ако общата сума бе по-голяма - обясни технологията Богоев. - Ние имаме сума, под която не можем да паднем - екзистенц-минимума на всяка една болница, който й дава стабилност за функционирането, независимо от това как тя работи. И тази сума е много близка до парите, които разпределяме. С други думи, ние можем да варираме в един сравнително малък отсек от около 10 процента. С финансирането, което болниците получават от бюджета тази година, няма никакви изгледи да се намалят дълговете им, които и в момента нарастват, констатира също така заместникът на Финков. Според него, тази тенденция няма да бъде преодоляна, преди в тях да влязат парите от здравната каса. На нея лежат очакванията за повече приходи в лечебниците, защото според националния рамков договор тя ще им плати 100 млн. лв. за 40 вида заболявания. След бойкота на лекарския съюз и тазседмичните преговори се очаква договорът да влезе в сила от 1 април. Без новите параметри по него на месец сега губим по около 400 000 лв., каза прокуристът на Царица Йоанна Петко Салчев. От забавянето обаче вече се изгубиха около една трета от предвидените пари, изтъкват експерти. За оставащите месеци до края на годината болниците ще могат да оползотворят около 70 млн. лв., като 50 млн. лв. от тях най-вероятно ще отидат в университетските и областните лечебници, които ще покрият най-много клинични пътеки.В крайна сметка времето за промени в бюджетите на болниците може да дойде през юли и септември, предвижда държавният бюджет. Дотогава - просто не боледувайте.

Facebook logo
Бъдете с нас и във