Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОКОГА ТУРЦИТЕ ЩЕ СЕ ГРЕЯТ НА ФАКСА?

Сигурният изход от кризата с износа на българска електроенергия за Турция е смъкването на договорените цени на тока за южната ни съседка, заяви отлично информиран източник. Междувременно български и турски медии подеха изнесената в бр.16 на в. БАНКЕРЪ информация за сделката на века. За общия обем от 33.7 милиарда киловатчаса в контракта между НЕК и турската държавна компания ТЕТАШ. За рекордните в момента цени от близо 3.6 цента за киловатчас. За неустойката в размер на 45% от стойността на договора, дължима при едностранно преустановяване на износа. Повторено бе и че българската страна изрядно изпълнява всичките си ангажименти по дългосрочния междуфирмен търговски договор. Включително и с изграждането на втория 400-киловолтов далекопровод за Турция, струващ на НЕК над 50 млн. лева. Почти изрядна е и турската страна, която до края на февруари внасяше електроенергия дори и над предвидените количества и коректно плащаше за нея. Наистина, договореният дублиращ далекопровод на турска територия не бе достроен - не му достигат над 100 км, за да стигне до Истанбул. Но така или иначе, всяко едностранно прекратяване на контракта - с факс или без факс, днес прави незабавно изискуеми неустойки в размер на 366 млн. щ. долара. Не така обаче стоят нещата с междуправителственото споразумение за износ на ток срещу участие в инфраструктурни проекти, където нарушенията са и на двете страни. Анкара е уязвима, защото вече години наред предлага една-единствена фирма в незавидно финансово състояние - фалиралия Джейлан холдинг. А проблемите конкретно в каскадата Горна Арда са по-скоро финансови, обусловени от скъпия хидроенергиен проект. В него НЕК досега е вложила близо 21 млн. лева. А пропорционално финансиране от Джейлан холдинг, притежаващ 30.1% от акциите в ХЕК Горна Арда, дори не се очаква. Това стана ясно и на годишното общо събрание на смесеното дружество през седмицата, което този път не произведе скандални новини. Слабото място на София е участъкът Оризово - Капитан Андреево от магистрала Марица, указан директно в междуправителствената спогодба. Според документа той трябва да бъде изграждан от смесено дружество с участието на турски фирми. Но ексшефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки отиде доста по-далеч и еднолично обеща още през 1999 г. пътят да се строи с приходите от изнесената електроенергия. Този ангажимент по-късно даде основание споразумението от 1998 г. да се определи като бартер - строителство срещу износ на ток. Именно този бартер сега стои в основата на турските претенции.Очевидно е, че действията на ТЕТАШ са само предварителна артилерийска подготовка за предстоящите дебати, на която турските медии трябваше да придадат необходимата доза сериозност. Водещ бе турският в. Стар, от чиито страници енергийният министър на Анкара Хилми Гюлер нееднократно предупреждаваше София, че ще спре доставките на българска електроенергия. През седмицата Стар аргументира спрения внос със свръхпроизводство на турските ТЕЦ-ове. Заради българските доставки били изключени пет електропроизводствени централи в Турция - Сома, Тунчилек, Орханели, Ятаган и Йеникьой. Последните две дори били изправени пред реалната опасност от окончателно затваряне. А след закриването им без работа щели да останат 3500 души, предупредиха синдикати от южната ни съседка. Турските медии съобщиха също, че работниците от ТЕЦ Ятаган възнамерявали да заведат дело за обезщетение срещу министрите на енергетиката от Отечествената партия, при които е сключено споразумението за внос на електроенергия от България.Така проблемът отново бе отнесен там, където всъщност му е мястото - на най-високо междуправителствено ниво. Срещата между ресорните министри обаче бе отложена за началото на май. Премиерът Сакскобургготски се опита да понижи градуса на напрежението, позовавайки се на разговори с турския посланик в София. Хората на Доган запазиха многозначително мълчание. Коментарите им се изчерпаха с уверението на Рамадан Аталай за предстоящ положителен резултат, базирано на добрата комуникация между работните групи на двете страни. Но кога и при какви условия ще се постигне този положителен резултат, изглежда, знае някой друг.У нас, след преустановяването на доставките на ток за Турция, натоварването на мощностите на ТЕЦ Марица-изток 3 е намалено наполовина. В ТЕЦ Марица Изток 2 пък, където са инсталирани 1440 мегавата, работят само 570 мегавата (т.е. два от големите и един от малките блокове). Това засега не се е отразило на подаваното на въглища от Мини Марица-изток.Заместник енергийният министър Ангел Минев, който е и шеф на борда на НЕК, обясни, че спирането на блокове в маришките централи е свързано и с приключването на отоплителния сезон. Поради отпадналия износ и намалената вътрешна консумация диспечерите на електрокомпанията започнали да изключват най-скъпите блокове. Едно от задълженията на НЕК е да регулира системата при минимални разходи, уточни Ангел Минев.Такова задължение обаче имат не само българските, но и турските електродиспечери. Още повече че с покачването на температурите консумацията в Турция е спаднала. Паралелно с това в региона се появи и свръхпредлагане на електроенергия. Причината е не само в края на отоплителния сезон, но и в обилните валежи през последните месеци и в излишъка на водни ресурси. Поради тях ВЕЦ-овете в съседните държави работят с пълна мощност. Освен Румъния и Черна гора с оферти на регионалния пазар излезе дори и Албания. Цените на едро паднаха под 3 цента за киловатчас, а последните предложения за износ на албански ток са под 2.8 цента, като се очаква да стигнат и границата от 2.5 цента за киловатчас, обясниха от Централното диспечерско управление на НЕК. Офертите са за краткосрочни доставки, и то в момента. Никое от евтините предложения не се ангажира с горещите летни месеци, когато водните ресурси в Албания и Хърватска чувствително ще намалеят, а потреблението на електроенергия не само в Гърция и Турция, но и в нашата страна значително ще нарасне. Така само след месеци в регионалния енергиен пазар отново ще се появи дефицит и ТЕТАШ ще е принудена да търси външни доставки. Още по-актуална ще стане българската електроенергия в началото на следващия отоплителен сезон, когато се очаква дефицитът в региона рязко да се повиши. Потенциални вносители тогава ще са не само Турция и Гърция, но и Македония, Сърбия и Албания. Развитието на регионалните електропреносни мрежи и приемането на страната ни в UCTE (Западноевропейската енергийна система) пък ще отвори съвсем скоро пред българските електропроизводители и пазарите на Южна Италия и Австрия.Всичко това е добре известно и на експертите от НЕК, и на тези от ТЕТАШ. Знае се и от държавните чиновници в енергийните министерства и на двете страни, които ще подготвят обявените за началото на май разговори на високо ниво. Ето защо е интересно доколко и какви отстъпки ще бъдат направени в името на износа на българска електроенергия до 2008 година. И дали, докато експертите се замерят с киловати и центове, политиците ни няма набързо да развържат възела, приемайки не само строително-енергийния бартер, но и този за телекома.

Facebook logo
Бъдете с нас и във