Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОЙНАТА КРАВА АЕЦ БЕЛЕНЕ

САМО ПРЕЗ 2004 Г. НЕК ЩЕ ИЗХАРЧИ 42 МЛН. ЛВ. ЗА ВТОРАТА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛАСъвсем естествен е огромният интерес към енергетиката. Според статистическите данни тя е един от основните стълбове на националната икономика и мястото, където се въртят най-много пари. По официални данни само през 2003 г. паричният оборот в тази сфера е бил 11.7 млрд. лв. (при 13.3 млрд. лв. приходна част на държавния бюджет), предприятията от отрасъла са внесли в хазната 1.7 млрд. лв., а инвестициите в бранша, по думите на министър Милко Ковачев, ще надхвърлят до 2007 г. 6 млрд. евро. Сред тях е и най-мащабният национален проект за последните три десетилетия - втората българска атомна централа. Изграждането й, смята Ковачев, ще струва около 2.5 млрд. евро. Но за да намажат от АЕЦ Белене, управниците много бързо трябва да започнат реализацията на проекта и да сключат всички основни договори, свързани с него през оставащите девет месеца до изтичането на мандата им. Необходимо е също така той да бъде разбит на по-малки парчета, чиято реализация да се поеме от отделни изпълнители. Колкото повече са те и всевъзможните посредници: под формата на консултанти, наблюдатели и контрольори, толкова повече ще са и договорите, сключени с всеки един от тях. Разбира се, властта ще си запази пълния контрол върху строителството, което включва не само възможността да определя стойността на всеки от контрактите, но и самите изпълнители. Роля, която висшите държавни служители с удоволствие ще прегърнат, особено когато на тезгяха са сложени над 2.5 млрд. евро.Такава, според експертите в бранша, е ситуацията около АЕЦ Белене след обявените през последните две седмици конкурси за финансов консултант и инженер-архитект по проекта. Наистина твърдите суми в техните договори едва ли ще впечатлят някого, макар че заслужава внимание таксата за успех (т.нар. success fee), определяна обикновено като процент от парите за цялото начинание. Най-важното в случая ще са правата им еднолично да посочат технологията, по която ще се изгражда новата ядрена централа, изпълнителите на отделните етапи и стойността на техните договори. Процедурата за избор на изпълнител за АЕЦ Белене не е достатъчно прозрачна и честназаяви в понеделник (6 септември) в София доктор Ала Ализаде, регионален вицепрезидент за Европа на канадската компания AECL. Канадците, в консорциум с италианската Ансалдо (Ansaldo Nuclear) американската Бехтел (Behtel) и японската Хитачи (Hitachi Corp) са един от тримата кандидати за втората българска ядрена централа. Консорциумът предвижда тя да бъде изградена с тежководни реактори тип КАНДУ, всеки с мощност 730 мегавата. Другите двама претенденти са консорциумът между руската компания Атомстройекспорт, френската Фраматом (Framatome) и немската Сименс (Siemens) и обединението между чешката компания Шкода (Skoda), италианската банка УниКредито (UniCredito), Ситибанк (Citibank) и чешката Комерчна банка. Те предлагат да завършат започнатия преди 1990 г. първи блок в Белене, но с модифициран вариант на реактора. Опциите им за втория блок са две: пак за руски реактори тип ВВЕР, но с мощност от 1000 или от 640 мегавата. За модернизацията на морално остарелите руски реактори и двата консорциума ще разчитат на базираната в САЩ Уестингхауз (Westinghouse Electric Co), която е част от държавната британска компания BNFL. Няма да участваме, само за да създадем впечатление, че състезанието има честен характер, предупреди Ала Ализаде. Неговото становище е, че включването на канадската компания в надпреварата по-скоро осигурява на правителството нещо като алиби за обявения международен конкурс. Ако правилата не бъдат променени и процедурата не стане прозрачна и равнопоставена, от AECL ще се откажат от участие. Канадците са на мнение, че трябва да има общ договор, който да определя крайната стойност на централата, датата за пускането й в експлоатация и стойността на всеки произведен киловатчас. Необходимо е още да има един конкретен юридически субект, с който българското правителство да сключи контракт с точно фиксирани параметри - обща цена, срок, гаранции за безопасност, доставка и съхранение на отработено гориво, себестойност на генериран киловатчас, нуждата от държавни гаранции. Това е и единственият начин, смятат представителите на AECL, да се гарантира, че проектът ще бъде завършен за определеното време и на фиксираната цена. Инак изпълнителят ще дължи неустойки, съизмерими с общата цена на градежа, каквито би могла да поеме само мощна енергийна компания с опит и капитали, значително надхвърлящи предварително определената стойност на нашето съоръжение.Българското енергийно министерство обаче очевидно е избрало другия вариант - т.нар. островен принцип, при който строителството се води от инженер-архитект. Условието в обявения неотдавна конкурс е това да е консултантска компания с годишни приходи от 20 млн. евро, твърдят канадците. И според тях е абсурдно да се приеме, че подобна фирма ще е в състояние да носи отговорност по изпълнението на проект за над 2.5 млрд. евро. Нейната задача ще е само да предлага на кабинета избраните изпълнители, а цялата отговорност ще си я носи той. Въпросът е, че през 2009 г., когато трябва да заработи първият реактор на новата атомна централа, един Господ знае кой ще е на власт. Но данъкоплатците ще са налице - и за сумите на държавната гаранция, и като консуматори на ток, цените на който у нас и сега са на средни европейски нива и по-високи от тези в съседните страни.Проблемите в обявената процедура за АЕЦ Белене, казва Ала Ализаде, са не само в размитата отговорност и липсата на прозрачност, а и че избраният метод е класически пример за конфликт на интереси Назначеният от правителството инженер-архитект ще определи кой от трите кандидатстващи консорциума ще изгради АЕЦ Белене, като включи в собственото си възнаграждение сума за напасване на отделните етапи по процеса. Канадската компания обаче предлага проект под ключ. При него строителството на централата не е разбито на отделни етапи, а офертната сума включва и стойността на общото стиковане на всички елементи (т. е. и това, за което ще получи пари архитект-консултантът). Същевременно в предложенията на останалите кандидати, изтъкват канадците, е посочена само стойността на отделните елементи и дейности и не е включено възнаграждението на този, който трябва да превърне мозайката от различни парчета в безопасно работеща ядрена централа. Така крайната стойност на сборния проект ще надхвърли цената на този под ключ, като горницата ще е равна или ще надхвърля възнаграждението на архитект-консултанта. Това, на свой ред, отбелязват от канадската компания, предопределя и избора на инженер-архитект - във всички случаи предпочитанията му ще са за варианта, при който той ще получи по-високо възнаграждение. За представителите на AECL отсега е ясно, че правителството е избрало централата в Белене да бъде построена с руски реактор, и задачата на консултанта ще е само да разпредели как кандидатите да се вместят в предварително начертаната схема. В нея канадските реактори КАНДУ изобщо липсват.Обявените процедури за избор на финансов консултант и за инженер са прозрачни и осигуряват равнопоставеност на всички участници заявиха официално от енергийното министерство. По думите на заместник-министър Ангел Минев, чрез този избор ведомството си осигурява по-голям контрол върху изпълнението на целия проект. Сключвайки договор само с една фирма, която става и главен изпълнител, и доставчик, и производител на оборудването, държавата губи контрола върху процеса, каза Минев, допълвайки, че търгът за изграждането на втората АЕЦ още не е обявен и всякакви медийни престрелки в момента са повече от неуместни. Според експерти от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) отсега едва ли може да се фиксира точно стойността на сборната централа и окончателното й завършване най-вероятно ще надхвърли значително предварително обявената цена. Причините за това са чисто обективни - оскъпяването ще дойде както от реставрацията на ядреното оборудване, отлежаващо в Белене отпреди 1990 г., така и от неговата модернизация. Впрочем днес не е ясно и каква част от него ще може да се използва. Съдейки от едно становище на МААЕ от 2000 г., складираните в Белене елементи на руския реактор ВВЕР 1000 трябва да бъдат разпродадени като резервни части, а не да се използват за завършване на замразения енергоблок. По-голямата част от изградената инфраструктура също не отговаря на съвременните изисквания за ядрена безопасност, се посочва в тогавашната експертиза на агенцията. Съвсем друг е въпросът, че някои от бетонните фундаменти на площадката са с такива пукнатини, че в тях спокойно може и човек да пропадне, както установи проверка на БАНКЕРЪ през пролетта на 2004 година.От МААЕ припомниха и експертизата си за чешката АЕЦ Темелин, чиито два блока са изградени с руски реактори ВВЕР 1000 (какъвто предлагат двама от кандидатите за АЕЦ Белене). За строежа на първия енергоблок чешкото правителство е платило 2.5 млрд. щ. долара и пускането му в експлоатация е закъсняло с над две години (през всяка от тях страната е губила поне по 100 млн. щ. долара от непроизведена електроенергия). Закъснението при втория реактор е било по-малко, както и стойността му - 1.25 млрд. щ. долара. Но основната част от споменатите 3.75 млрд. евро са останали в страната - в Чешките машиностроителни заводи. В техния състав е и компанията Шкода, производител на реактора и един от кандидатите за строеж на втората българска ядрена централа.За разлика от АЕЦ Темелин, при нашия проект цялото оборудване ще бъде доставено от чужбина. За българските фирми ще останат грубите строителни дейности и сумите за консултантски услуги. За мащабите ни и те не са малки.Само през 2004 г. за втората ядрена централа в бюджета на НЕК са заложени 42 млн. лева Това е огромна сума, сравнена с разходите за Белене през изминалите години, които по правило не надхвърляха 4-5 млн. лв., споделят специалисти. До момента по това перо са изхарчени малко над 16 млн. лева. От тях 8.2 млн. лв. са платени на американската компания Парсънс и на българския й подизпълнител Риск инженеринг за доклада за въздействие върху околната среда (ОВОС) и технико-икономическия анализ за строежа на централата. Двете фирми подготвиха и процедурата и критериите за избор на инвеститор за АЕЦ-а.Вестник БАНКЕРЪ научи, че много скоро два клона на НЕК доста ще се разраснат. Единият е в столичната централа и е ангажиран с проекта за АЕЦ Белене, а другият е на площадката в крайдунавския град. До края на годината там щу бъдат назначени над хиляда нови служители, а до март 2005 г. броят им ще нарасне на 6 хиляди. Инж. Красимир Николов, шеф на софийската група, потвърди пред в. БАНКЕРЪ тази информация, но отказа да назове точната бройка на планираните назначения. Според някои коментари ходът по-скоро е чисто политически. Преди изборите кабинетът ще даде работа на няколко хиляди души. Сред тях наистина ще има и специалисти, но повечето ще са безработни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във