Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОГОВОРЪТ ЗА ЕС: СТАР РОМАН В БЪЛГАРО-РУМЪНСКИ ВАРИАНТ

Времето на полуизречените истини, догадки и спекулации около съдържанието на договора за присъединяването на България към Европейския съюз изтече. След близо петгодишни недотам прозрачни преговори между Европейската комисия и нашите власти проектът на съдбоносното за страната ни споразумение вече е на страницата на правителството в ИНТЕРНЕТ. Друг е въпросът, че това се случи само месец преди тържествената церемония на 25 април в Люксембург по парафирането на контракта ни с 25 държави членки. Време, което съвсем не е достатъчно близо 1000 страници сложен юридически текст да бъде осъзнат и анализиран. Така или иначе, в малкото оставащи дни управляващи и опозиция би следвало да организират така необходимата информационна кампания около документа. Улисани в предизборна треска обаче, на политиците съвсем не им е до детайлите на евроинтеграцията. А както се знае, дяволът понякога се крие именно там. Тези, които очакват сензации от присъединителния договор, ще останат малко или много разочаровани. Просто защото при подготовката му юристите на Брюксел са спазвали (с малки изключения) същите принципи, които важеха и за десетте страни от държави от Централна и Източна Европа, влезли в общността през май 2004-а. Наистина, част от представителите на бизнеса могат да останат неприятно изненадани от някои залегнали в споразумението квоти, срокове или изисквания. Но обективността изисква да се каже, че до този момент браншовите организации отдавна трябваше да са поели своя дял в осветляването на процеса.Новото за България, и то с отрицателен знак в сравнение с държавите, участващи в петото разширяване на ЕС, е т. нар. специална предпазна клауза. Както е известно от многото дискусии около нея, тя позволява отлагане на членството ни с една година. Всъщност в чл.39 от договора ще бъде записано, че въпросната клауза може да се задейства, ако въз основа на мониторинговите доклади на Европейската комисия се прецени, че съществува сериозен риск България или Румъния да са очевидно неподготвени. Под това определение би трябвало да се разбира непреодолимо изоставане при въвеждането на европейското законодателство или неспособност на администрацията да го прилага. Според министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, колкото и да изглежда страховит този текст, в него се съдържа и положителен елемент. Кунева е на мнение, чеединственото, което може да ни остави извън борда за период от дванадесет месеца, е реформата на досъдебната фаза по наказателни дела. Но дори и да се стигне до подобен неблагоприятен развой, предпазната клауза трудно ще бъде приложена. Не само заради необходимото пълно единодушие сред правителствата на 25-те, а и по чисто юридически причини. В рамките на Европейския съюз например няма единно законодателство в областта на наказателното право. Освен за съдебната реформа северните ни съседи ще треперят до последно и каква оценка ще получат от еврокомисарите за опазването на околната среда и гарантирането на свободната конкуренция. На румънците ще им се наложи доста да се потрудят и около изпълнението на тяхното споразумение за асоцииране, което ще действа до края на 2006-а. Меглена Кунева сподели пред репортер на БАНКЕРЪ, че ако България не бе приключила технически преговорите с ЕС още през юни миналата година (т.е при мандата на предишната Европейска комисия), то и за нас най-вероятно щеше да има допълнителни изисквания.Наред със специална предпазна клауза в проектодоговора са намерили място и още три по-общи. Те могат да бъдат приложени в Евросъюза в периода 2007-2009-а. И са свързани с нормалното функциониране на икономиката ни, прилагането на принципите на единния вътрешен пазар и съблюдаването на европейските принципи в... наказателното право. На практика това са стандартни юридически текстове, които важат и за присъединилите се преди нас десет държави.Особено внимание заслужават клаузите, регламентиращи финансовите ни взаимоотношения с Европейския съюз след присъединяването. Както БАНКЕРЪ вече писа, вноската ни в капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще възлиза на 14.800 млн. евро. Тази сума ще бъде преведена на осем равни вноски, като първото плащане е с падеж 31 май 2007 г., а последното - 30 ноември 2011-а. Нашият дял в резервите и провизиите на ЕИБ ще е 0.181 процента. София и Букурещ ще дължат вноски и по бюджета на Изследователския фонд за въглища и стомана. Определената за нас сума е 11.95 млн. евро, а за румънците - 29.88 млн. евро.Все пак доста по-големи ще са паричните потоци в обратната посока - от единния европейски бюджет към двете новоприети страни. Така само по новата програма на Евросъюза Външни граници България ще получи от 2007 до 2009 г. 239. 5 млн. евро. Предвидената за Румъния сума е 559.8 млн. евро. За структурни действия (т.е за проекти по Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС) до 2009-а ще ни бъдат отпуснати 2.3 млрд. евро. А помощта за Румъния по същото перо ще е 5.9 млрд. евро. За подпомагане на селските райони двете балкански държави ще си разделят 3.014 млрд. евро. В общата ни сметка трябва да сложим и 210 млн. евро като компенсация за предсрочното затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. В проектодоговора е записано, че тази сума може да бъде изплатена както в кеш, така и под формата на вноски в Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на реакторите (от едно до четири) на атомната ни централа. Той се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие. През първата година от членството си София и Букурещ ще могат да разчитат и на още 82 млн. евро за подобряване на административния си капацитет.В споразумението са фиксирани също така редът на излъчване на представителите ни в общите институциикакто и техният брой. Предвижда се България да има свой комисар от началото на 2007 година. Преди това е необходимо да получи одобрението на Съвета на министрите и на Европейския парламент. След влизането в сила на договора (от 1 януари 2007 г.) страната ще има право на 18 депутати в Европарламента. Те ще бъдат излъчени чрез преки избори най-късно до края на 2006-а. Първите ни избраници ще останат в Страсбург до 2009-а, когато изтича мандатът на сегашния парламент. При следващите избори ще гласуваме за един представител по-малко, т.е за седемнайсет. При гласуванията в Съвета на министрите ще разполагаме с 10 гласа. България ще излъчи и двама съдии, които ще работят в Съда на Европейските общности в Люксембург. Тринадесет наши сънародници пък ще участват в заседанията на Икономическия и социален комитет на ЕС . Същата е и квотата ни за Комитета по регионите. Една от специфичните особености на българския договор с Евросъюза е, че към него има няколко документа, които липсваха при присъединилите се през май 2004-а държави. Такъв е Протоколът за Европейската конституция. Той ще се прилага в случай че подписаната на 29 октомври миналата година в Рим нова конституция на ЕС влезе в сила в края на 2006-а. Преди това тя трябва да бъде ратифицирана от парламентите на сегашните 25 страни. Ако конституцията бъде отхвърлена от гражданите на общността, то след 2007 г. за България ще важи сегашното първично законодателство. То включва Римските договори, тези от Маастрихт, Амстердам, Ница, както и всички споразумения за приемането на нови страни в съюза.Неразделна част от нашия договор ще и Декларацията за кирилицата. С нея на практика българската писменост се признава за третата в рамките на общността (след латинската и гръцката). Българският език ще стане и един от 22-та официални, на които ще се издават всички документи на Европейския съюз.Страна Вноска в капитала на ЕИБ (в евро) Дял в резервите, %България 14 800 000 0.181Румъния 42 300 000 0.517Финансиране по програма Външни граници (в млн. евро)Страна 2007 г. 2008 г. 2009 г.България 121.8 59.1 58.6Румъния 297.2 131.8 130.8Средства от единния европейски бюджет за структурни действия (в млн. евро) ( по цени за 2004 г.)Страна 2007 г. 2008 г. 2009 г.България 539 759 1 002Румъния 1 399 1 972 2 603

Facebook logo
Бъдете с нас и във