Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОГОВОРИТЕ ЗА ЕРП - ПОВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ПО-МАЛКО ПРАВА

И ЧЕХИТЕ ОТ CEZ ПАРАФИРАХА ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ЕНЕРГОДРУЖЕСТВАТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯОбещанията на управляващите до края на октомври да приключат преговорите за приватизация на трите електроразпределителни региона и съответните договори да са подписани най-вероятно ще бъдат преизпълнени. Това стана ясно още във вторник (14 септември), когато АП съобщи, че са парафирани всички приватизационни книжа и с втория спечелил конкурса кандидат - чешката държавна компания CEZ. Чехите взимат най-атрактивния пакет - Западна България. За 67 на сто от акциите на енергодружествата в столицата, в София-област и в Плевен те ще платят 281.5 млн. евро. Преди седмица (на 9 септември) бяха парафирани договорите и с немската компания Е.ON за ЕРП във Варна и Горна Оряховица, включени в пул Североизточна България. Цената на тази сделка е 140.7 млн. евро. Преговорите с австрийската EVN, класирана на първо място за пул Югоизток (ЕРП - Стара Загора и ЕРП - Пловдив) с цена от 271 млн. евро, все още продължават, и то много интензивно. Договаряните клаузи обаче не се различават от условията, фиксирани в парафираните приватизационни книжа на другите кандидати, съобщи за в. БАНКЕРЪ участник в разговорите от българска страна. Според него най-вероятно договорите с австрийците ще бъдат подписани още този месец.Двустранно парафираните книжа с тримата кандидат-купувачи трябва да бъдат одобрени от надзорния съвет на АП, сетне договорите ще бъдат внесени в Министерския съвет. Преди да се произнесат министрите обаче, Комисията за защита на конкуренцията трябва да даде разрешение за концентрация за всяка от сделките. Приватизационното ведомство вече е поискало становището на антимонополната комисия за пакетите Североизток и Запад. Документите за Югозападния електроразпределителен регион ще бъдат изпратени в КЗК след парафирането им.За 67 на сто от акциите на ЕРП правителството ще получи 693.2 млн. евро, което е три пъти повече от цената, на която бе продадена БТК (за националния телеком правителството получи 230 млн. евро). Въпреки че са в различни сфери, двете национални комунални структури (т.нар. ютилити) са напълно сравними: и двете предоставят жизненонеобходими услуги на територията на цялата страна, броят на абонатите им е приблизително еднакъв, а цените на телефоните и на тока са на средноевропейски нива. Разликите са главно две - в състоянието на изградената инфраструктура и в лицензите на двата комунални мастодонта.По отношение на инфраструктурата предимствата на БТК са много и са съвсем безспорни. Преносната мрежа на телекома бе модернизирана още преди приватизацията. Всички централи в големите градове бяха подменени с цифрови, което пък осигури на новите собственици свободен капацитет за обслужване на нови абонати и възможност за предоставяне на съвременни услуги. Картината в електроразпределителните дружества е коренно различна. Тук основната част от съоръженията и жиците са на повече от 50-60 години, немалко селищни трафопостове са в действие от зората на българската електрификация. Това предопределя и качеството на предлаганата услуга. В някои периферни зони на големите градове например падащото напрежение нерядко изключва чувствителни електронни уреди (телевизори, радиотелефони и персонални компютри).Допълнителен минус за ЕРП е и липсата на свободен капацитет. Особено драстична е ситуацията в големите градове и в разрастващите се курорти. Липсата на свободни разпределителни мощности там изправя на нокти не само инвеститорите, но и редовните абонати на енергото. Сред най-потърпевшите са хората от столичния квартал Лозенец, подложени на неконтролируем токов режим. Мрежата там е доста претоварена, през последните няколко години абонатите в квартала и потребностите им от електроенергия нараснаха над три пъти, обясниха от столичното енерго. Нерядко прекъсването се дължи и на скъсан захранващ кабел - покрай новите строежи в квартала непрекъснато се копае, оправдаха се хората от държавното ЕРП. И докато остарялата и ограничена мрежа притесняват по-скоро абонатите, загубите на ток ще са един от основните проблеми пред бъдещите частни собственици на енергодружествата. В момента средните загуби са около 20%, но на места липсите надхвърлят 40 процента. Става дума обаче не толкова за чисто технологични загуби, колкото за кражби на ток. За да се решат тези проблеми, в разпределителните мощности на столицата, както и на територията на цялата страна трябва да бъдат вложени значителни средства, с каквито държавните до момента ЕРП не разполагаха. След продажбата им тези проблеми ще се решават от собствениците на вече частните дружества, които спешно трябва да инвестират не само в модернизация и разширение на електромрежата, в подмяната на електромерите и в изнасянето им на границата на собствеността, но и в предлагането на самата услуга. Такива са и задълженията на приватизиращите се дружества, описани в лицензите им за електроразпределение, които са част от пакета по продажбата.Именно тези лицензи и главно заради монополната позиция ЕРП бяха спазарени три пъти по-скъпо от националния телеком. Високата предложена цена се предопределя и от още един фактор: възможността за вертикално разрастване на енергодружествата. Затова според експерти бъдещите собственици на електроразпределителните предприятия у нас са и най-вероятните кандидати за трите въглищни ТЕЦ в Бобовдол, Варна и Русе, конкурсите за които ще бъдат обявени още през тази година.Освен по плановете си за бъдещо разрастване на българска почва, позициите на немците от Е.ON, на чехите от CEZ и на австрийците от EVN са сходни и по задълженията, които ще изпълняват според приватизационните договори. Според тях бъдещите собственици на ЕРП се задължават до 31 декември 2008 г. да не прехвърлят правото на собственост върху придобитите акции, а до края на 2006 г. не могат да намаляват размера на годишните разходи за труд на дружествата под този, изплатен за цялата 2003 година. Основното им задължение обаче е да предоставят сигурно, надеждно и качествено електрозахранване на всички редовни абонати в съответния регион - без скокове в параметрите, неконтролируеми прекъсвания и изключвания. Инак рискуват не само да платят неустойки, но и да бъдат санкционирани от Държавната комисия за енергийно регулиране за неизпълнение на задълженията по монополния лиценз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във