Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДОБРЕ СЕ ПЕЧЕЛИ ОТ ХАОСА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Съдейки от заложените в бюджета числа, тази година за здравеопазване ще отидат 1.63 млрд лева. Изследване на Американската агенция за развитие на демокрацията пък показва, че годишно за същата дейност доплащаме кеш още около 1.7 млрд лева. С други думи, почти 8.7% от брутния вътрешен продукт обществото плаща за здраве. След като обаче сме масово недоволни от здравното обслужване, очевидно тези пари, които съвсем не са малко, не се използват рационално. В развития свят днес никой не е луд и толкова богат да плаща кеш за здравни услуги, споделя шефът на здравната комисия в парламента доц. Атанас Щерев. Там са изчислили, че благодарение на здравните осигуровки и застраховането тези разходи са значително по-малки. Специално в САЩ разликата например стига до три пъти. Затова хората се ориентират към различни по вид и калибър осигурителни и застрахователни компании, които преговарят от тяхно име с болничните и лекарските организации. Постигнатите по този начин цени за различните услуги са чувствително по-изгодни за пациентите. Нашият, макар и не толкова дългогодишен и богат опит, също потвърждава тази констатация. Лошото е, че ние установяваме колко сме били недалновидни едва когато неволята се стовари върху главата ни и, щем-не щем, трябва да бръкнем дълбоко в джоба си. Същевременно, ако парите, които така и така нерегламентирано плащаме за здраве, минат през различни осигурителни или застрахователни фондове - доброволни и допълнителни - те биха могли да са с една трета по-малко Казано с други думи, след като и без друго си плащаме, поне да го правим като белите хора. Отделна тема е, че поради определени интереси (става въпрос за няколкостотин милиона лева) при плащането в болниците, което става по два, че дори и по три канала - от Националната здравноосигурителна каса за клиничните пътеки, от здравното министерство за различни от пътеките групи диагнози и директно от пациенти, фондации и др. съвсем съзнателно се поддържа хаос. Освен че ни излиза твърде скъпо, тази матрица не позволява постъпващите средства да се използват ефективно за качественото развитие на здравната система. Няма и никакви гаранции, че повечето от средствата отиват при по-добрите лекари и болници. На всичко отгоре се създават условия за корупция, което ощетява пациентите, а удря и по престижа на българския лекар. Всичко това би могло да се преодолее, ако възможно по-скоро се въведе единен механизъм за заплащане в болниците - само чрез здравната каса. Между другото при 414.16 легла на 100 хил. човека в Евросъюза и 435 у нас хоспитализираните през 2003 г. на 100 човека са били 18.72 в общността и 15.1 в България. Което означава, че европейците използват близо 1.3 пъти по-интензивно леглата в болниците си.Законова база за разгръщане на частните здравни фондове в страната съществува от 2003 г., но те така и не могат да се наложат, защото все още не е прокарана ясната граница между тях и НЗОК. Чрез касата би трябвало да се плаща за един основен пакет от здравни дейности, а останалите да се прехвърлят на доброволното осигуряване и да се поемат от частните фондове. В интерес на истината наредба за този основен пакет има, само че той практически покрива целия периметър от здравна помощ и при това положение финансовото му обезпечаване е далеч над възможностите на НЗОК. Удар върху матрицата ще е и предоставянето на управлението на болниците в частни ръце. Дали ще се пристъпи към приватизацията им, или ще се мине първоначално през отдаването на концесия, е въпрос на политически избор. Законопроекти в това отношение, включително и от опозицията, които сходно третират проблема, не липсват. Вторият етап на здравната реформа изисква да се ускори и работата по финансирането чрез т. нар. диагностично свързани групи. В почти всички членки на ЕС клиничните случаи се класифицират и групират, а заплащането става адекватно на разходите за определената дейност. В парламентарната здравна комисия са убедени, че от следващата година заплащане по споменатите групи може да се приложи пилотно в някои болници у нас, а от 2006-а - и в останалите. В крайна сметка така ще се създадат и предпоставки за подобряване на качеството на медицинските услуги. Лостове за това биха могли да са и медицинските стандарти, контролирани от здравното ведомство, правилата за добра медицинска практика, условията на конкуренция, при които ще заработят болничните заведения, и др.Разбира се, системата би действала, ако в пълна сила сработи основополагащия я принцип на солидарността Смисълът му е в тази сфера да инвестират здравите, младите и богатите, за да могат да я ползват, когато са болни и стари. Когато сме в първата група обаче, на нас парите ни се свидят, а минем ли във втората - искаме всички екстри. Това се потвърждава и от онези 1.4 млн. души, които поради разсейване или някакви други причини нямат внесени всички здравни вноски.Всичко дотук като че ли е абсолютно ясно, ако не беше един много съществен въпрос - къде е обещаваното качество в доболничната помощ, след като реформата там действа от близо пет години? Само за шест месеца събраните оплаквания от общопрактикуващи лекари надхвърлят 12 хиляди. А тяхното заплащане скочи 4-5 пъти и те по българските стандарти вече са заможни хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във