Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДО 2007-А МИТАТА ЩЕ ПАДНАТ ДРАСТИЧНО

Анелия Ангелова, директор на дирекция Тарифна политика в Агенция Митници и ръководител на работната група за преговорите с ЕС по глава Митнически съюз, пред в. БАНКЕРЪПреговорите между България и Европейската комисия по глава 25 Митнически съюз може би отстъпват по драматизъм само на тези при разделите Енергетика и Правосъдие и вътрешни работи. Началото им бе поставено преди близо четири години. Страната ни представи своята позиция пред Брюксел още през 2000 г., а съгласуването й започна в средата на 2001-ва. Очакваше се главата за митниците да бъде затворена още по време на испанското председателство, което приключи в края юни 2002 година. Но неяснотите около подписания от Министерството на финансите през ноември 2001-а договор за консултантска помощ с английската компания Краун Ейджънтс доведе до известно забавяне. Споразумението с агентите на короната бе сключено зад гърба на Еврокомисията и депозирано в щабквартирата й постфактум. Всичко това наложи проверка за евентуално припокриване на предвидените в договора мерки с митническите проекти по програма ФАР. Така България изпусна европейско финансиране в размер на около 4 млн. евро. След като спорните моменти бяха изчистени, в края на юли 2002 г., главата Митнически съюз бе затворена.Г-жо Ангелова, макар и временно, България е затворила главата Митнически съюз. По-важното обаче е кога митата по вноса у нас ще бъдат уеднаквени с тези в Европейския съюз?- Това е резонен въпрос, тъй като самото понятие Митнически съюз подсказва, че България трябва да хармонизира ставките по импортните си мита с европейските, когато станем част от ЕС, т.е. през 2007 година. Тогава ще се облага само вносът в общността от т. нар. трети страни - такива, с които Евросъюзът няма подписани споразумения за свободна търговия. Към момента има голяма разлика в ставките на митата, които се прилагат от България и от ЕС. Нашите превишават европейските средно с около три пъти и през следващите три години е необходимо стойностите да бъдат уеднаквени. Това на практика означава, че голяма част от фирмите, които сега ползват подкрепата на държавата при внос на стоки, произведени извън ЕС, ще трябва да се подготвят да работят в конкурентни условия.Бихте ли посочили някои от секторите, които ще бъдат засегнати от новите по-ниски мита?- Най-засегнати ще бъдат промишлените предприятия - торовите заводи и производителите на кари. Ще се намалят чувствително митата и за текстила и нефтопродуктите. Един от възможните варианти е изравняването с европейските ставки да стане еднократно в края на 2006 г., малко преди присъединяването ни. Това обаче би предизвикало шок сред българските компании. Ето защо в края на 2003-а, в рамките на Комитета по интегрираната тарифа към финансовото министерство, в който освен представители на митниците има експерти и от министерствата на земеделието, икономиката, транспорта и околната среда, бе взето решение за разработването на подробен график. В него ще бъде описано как ще се променят митата в периода 2005-2006-а, което ще осигури на бизнеса възможност да се подготви за новите търговски условия.А как стоят нещата със селскостопанските продукти?- Смея да твърдя, че след 2007 г. ще имаме по-добра тарифна защита за тях, поне срещу вноса от страни извън Европейския съюз. Тогава импортът на месо, зърнени култури, захар и др. ще се облага със специфични мита, при които вземанията ще се определят като фиксирана сума, а не като процент от декларираната митническа стойност. Освен това България ще е част от общата селскостопанска политика и ще ползва експортни субсидии. Друг е въпросът, че в рамките на съюза ще имаме свободно движение на стоки и нашите фермери трябва да бъдат конкурентоспособни на останалите.През 2007 г. се предвижда да въведем системата на входни цени за плодовете и зеленчуците...- Входните цени са нещо като принцип, по който се определят вносните мита за плодовете и зеленчуците. Схемата е такава, че когато при импорта декларираната продукция е на по-високи стойности, ставките за облагане са по-ниски, и обратно. Така се постига едно ценово изравняване на пазара и решаващо при покупката се оказва само качеството.Излиза, че чрез специфичните мита и входните цени се обезсмислят измамите по митниците с вписването на по-ниски стойности. Защо тези мерки не се въведат още сега?- Същият въпрос досега е повдиган многократно както от ръководството на Агенция Митници, така и от браншовите организации у нас. Проблемът е, че България има поети ангажименти към Световната търговска организация (СТО), които не ни позволяват да въведем специфичните мита и входните цени преди 2007 година. Да ви разбирам ли, че дотогава държавата ще бъде безсилна да се справи с нелегалния внос?- Не бих казала. Няма пречки още сега да бъде възприета европейската практика за последващ контрол и ние работим в тази насока. Тук включвам не само извършването на одит на счетоводствата на фирмите вносителки, но и много по-тясно сътрудничество с данъчните власти и банките, през които стават разплащанията по вноса. Тези усилия обаче ще останат напразни без усъвършенстване на търговското законодателство. Ако една компания в страна от Евросъюза бъде уличена в митническа измама, тя не може да се регистрира на следващия ден под друго име, но със същите съдружници или акционери и да запази предмета си на дейност, както се случва в България. Другото, върху което може да се помисли, е евентуалното получаване на декларациите по електронен път - преди още стоките да са достигнали границата. Така митниците ще имат възможност своевременно да анализират информацията. Тази практика вече се налага в повечето европейски държави. Как митниците ще контролират качеството на стоките, които влизат в ЕС, след като страната ни стане негова външна граница?- Те ще са нещо като помощник на органите, които следят дали предлаганата в магазините продукция отговаря на изискванията. Агенция Митници вече има подписани споразумения с Комитета по метрология и стандартизация, с Главния санитарен инспектор и с Комисията за защита на потребителите, предвиждащи взаимен обмен на информация и данни. Когато ние открием, че дадена фирма внася неизправни електрически крушки, например, ще сезираме съответните ведомства и те ще могат да реагират. Обратно, когато, те се натъкнат във вътрешността на страната на некачествени вносни стоки, ще ни информират и на базата на направените анализи ще спираме доставките за компанията нарушител още на границата. Мисля, че това е бъдещето. Сега действа т. нар. превантивен контрол по документи, който не е много ефективен. В позицията ни по главата Митнически съюз е записано, че през 2006-а ще се присъединим към Конвенцията за общия транзит и към тази за Единния административен документ. Това ще даде ли някакви улеснения на търговците?- Да, определено. След като тези два документа бъдат ратифицирани от парламента, на практика ще действат формуляри, които ще важат както у нас, така и пред митниците в ЕС. Освен това ще се ползва единна гаранция и вносителите няма да са длъжни да представят обезпечения на всяка граница, която преминават. Специално присъединяването ни към конвенцията по транзита ще позволи по-добре да се следят транзитно преминаващите през България товари и ще се сведат до минимум случаите на изчезнали товари.Доста шум се вдигна около определянето на новите коефициенти, по които се определя митническата стойност при внос на стари автомобили. Каква е практиката в Европейския съюз?- Страните от Евросъюза не залагат много на приходите от мита и ДДС при импорт на стари коли. Причината за това е, че по-големите държави имат свое собствено производство, а и движението на промишлени стоки в рамките на съюза е свободно. Ето защо, за да стимулират покупките на нови возила, страните членки разчитат много повече не екостандартите, отколкото на данъчните инструменти. Но у нас положението е малко по-различно. Стойността на коефициентите, по които се умножава мощността на внасяните автомобили, бе определена преди близо десетина години, и то в щатски долари. Настъпилото значително поевтиняване на американската валута обаче наложи промяната на методиката за изчисляване. Освен това рязко се бе променило съотношението между цените на новите и старите коли. Всичко това направи възможно пазарът у нас да се наводни с мощни автомобили от марките БМВ и Мерцедес на възраст между две и пет години, които се освобождават от митниците като стари. Неколкократно се увеличи и вносът на возила, произведени преди 10-15 години. Така се стигна до ситуацията около 52% от общия внос на моторни превозни средства през 2003-а да е именно на такива коли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във