Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДНЕС ГОЛИАТ С ЛЕКОТА ПОБЕЖДАВА ДАВИД

Допреди 15 години Великобритания бе най-големият производител на ябълки в света. Днес от три ябълки, продадени на Острова, две са внесени или от Чили, или от ЮАР. Същевременно английските ябълкови насаждения намаляха наполовина. Кой е главният виновник за това? Повечето англичани веднага ще посочат в отговор Теско - най-голямата в страната верига от супермаркети, която от догодина планира да стъпи и на българския пазар. Примерът с ябълките е взет от сектора, в който разрушителното въздействие на супермаркетите е най-очевидно - селското стопанство. Поради мащабите си глобалните търговски вериги автоматично изключват от състезанието дребните производители. Тяхното разрастване през последното десетилетие е оставило без поминък десетки милиони собственици и работници в малки стопанства. В друг сектор, примерно в рудодобива, подобен процес би довел до социални сътресения, протести, вероятно и до правителствена намеса. В земеделието обаче работната ръка е твърде разпръсната, за да се забележи веднага ефектът. На практика супермаркетите използват мощта си, за да принудят фермерите да влязат в пряка и ожесточена конкуренция помежду си. Ниските цени, които предлагат големите вериги, са за сметка не на самите вериги, а на производителя, който е принуден да намали разходите и надниците, за да бъде конкурентоспособен. Английският производител е принуден да продава ябълките на веригите по 55 пенса - тоест за по-малко пари, отколкото е похарчил за производството им. Той е в крайно неравностойна позиция спрямо колегата си от Чили, където работната ръка и другите консумативи са значително по-евтини. А търговските империи използват цялото си влияние и могъщество, за да запазят ниски цените на горивата и да окуражават строителството на летища и пристанища. По този начин за тях е по-изгодно да внесат моркови от 15 000 километра разстояние, отколкото да ги купят от съседния фермер. Едно парижко списание изчисли неотдавна, че средностатистическият обяд (тайландско пиле, фасул от Замбия, моркови от Испания, домати от Израел) е пропътувал 34 500 километра, преди да се озове на масата на французина. За всичко това плаща както производителят, така и крайният потребител. По калкулации на същото списание едва 26% от парите, които харчите в супермаркета, отиват директно за храна. С остатъка плащате за опаковки, транспорт, складиране, реклама... А лъвският пай, естествено, е печалбата на самата търговска верига. Споменатата Теско отчете за миналата година чиста печалба от 1.65 млрд. лири (2.95 млрд. долара). Същевременно производителят, върху чийто гръб са натрупани тези печалби, е станал само по-беден. От деветте евро, колкото струва средно из Европа килограм свинско, само едно евро отива у фермера, отгледал прасето. А от цената на килограм банани в Теско само една стотна е предназначена за техния производител. Колкото до по-дребните селски стопани, които не отговарят на мащабите на търговските вериги, те са напълно обречени, защото няма къде другаде да пласират продукцията си. Експанзията на хипермаркетите през последното десетилетие е ликвидирала близо 50% от малките магазини в Западна Европа (и 61 на сто във Великобритания), сочат данните на маркетинговата агенция Върдикт. Построяването на само един голям супермаркет води до закриването на 276 работни места и унищожава всички по-малки магазини в радиус от 13 километра, твърдят статистиците от Консюмър Уоч. Във Великобритания в момента четирите най-големи търговски вериги държат 75% от пазара на селскостопански продукти. Делът на кварталните пазари е паднал до 0.12 процента. В Германия той все още е 1.1 на сто, но продължава да пада. Освен с ниските изкупни цени големите вериги удрят доставчиците си и с партньорски такси - забележителен евфемизъм, защото в случая става дума за най-обикновено изнудване. Производителят, който иска стоката му да се разпространява, а не да гние по складовете, трябва да плати въпросната такса. По всичко личи, че тази практика вече се е утвърдила и у нас. Български производител на хранителни стоки призна пред БАНКЕРЪ, че плаща 25 000 лв. годишно за удоволствието да работи с една от нашите търговски вериги. Когато търговските вериги се зараждаха през 30-те години на миналия век, идеята бе те да са приятел на обикновения човек (рекламен лозунг на пионерите от американската Грейт Атлантик енд Пасифик) и по-скоро да разпределят, отколкото да концентрират благата. Днес дори само един поглед към класацията на Форбс за най-богатите хора на планетата ще ни убеди, че от тази идея не е останало нищо. Между десетимата водачи в списъка петима носят една и съща фамилия - Уолтън. Това са наследниците и съсобствениците на американската верига от супермаркети Уол-Март. Петимата общо струват над 100 млрд. щ. долара. Уол-Март е най-голямата компания на планетата, с годишен оборот над 245 милиарда. Какъв шанс би имал даден производител на сирене срещу подобна суперимперия? Един американски журналист отговори най-точно на този въпрос. Старият завет вече никак не е актуален - писа той. - Днес Голиат с лекота побеждава Давид.

Facebook logo
Бъдете с нас и във