Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДИСКРЕТНИЯТ ЦВЯТ НА ЕВРОПАРИТЕ

Интересът на българските депутати към даден законопроект по правило се определя от това, доколко той е свързан с разпределяне на пари. По ирония на съдбата обаче закони, предизвикали яростни спорове в парламента, остават встрани от общественото внимание заради липса на достатъчна финансова информация в медиите. Тъкмо това се случи със Закона за регионалното развитие, който в четвъртък (5 февруари) окончателно бе гласуван на второ четене в Народното събрание. Обществото така и не разбра какво се крие зад сухата формулировка на новия регламент. Депутатите обаче отдавна бяха разбрали, че в действителност става въпрос за много пари - предимно чуждестранни, и по тази причина пътят на законопроекта във времето се проточи цяла година.Формално погледнато, основната идея на този закон е да хармонизира планирането на регионите в България с европейското законодателство. Но всъщност истинската му цел е да регламентира условията и начините за разпределение на средствата от структурните фондове на Европейския съюз и отчасти субсидиите от държавния бюджет за отделните региони. И понеже наистина става дума за много пари, още в самото начало народни представители, кметове и областни управители се изпокараха чий град да стане център на област, регион, щат, кантон, губерния, префектура, вилает или окръг, без да разбират, че целта на закона не е да въведе нова териториална кройка на държавата. В резултат да смесването на районите за планиране с административно-териториалното деление на страната доведе до смехотворни искания, зад които стояха групи депутати от различни цветове, което пък е доказателство, че европарите нямат цвят. Законотворци от различни парламентарни групи настояваха градовете, от които са избрани, да станат центрове на райони на планиране. Най-просто казано, за подобно прекрояване на държавата е необходимо политическо решение. А такова, поне засега, няма. Законът за регионалното развитие не въвежда, поне сега, т.нар. второ ниво на самоуправление, препоръчвано от Съвета на Европа.До известна степен в основата на този нормативен акт е заложена идеята за финансова децентрализация. За да се стигне обаче до нея, е необходимо да се определят точните функции, правомощия и начини за формиране на бюджетите на т.нар. регионални парламенти, казва шефът на дирекция Стратегическо планиране в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Атанас Атанасов. От своя страна това пък е свързано с промени в десетки други закони и, разбира се, отново с много пари. В крайна сметка след много спорове депутатите решиха в България да бъдат обособени шест района за планиране.Въпреки протестите на опозицията столиците, т.е. центровете им, ще се определят от правителството, а не от парламента. Районите ще се формират на основата на области в зависимост от тяхното географско разположение, икономическото развитие, брутния вътрешен продукт на глава от населението, безработицата, състоянието на инфраструктурата и т.н. В Северозападния район влизат областите Видин, Враца и Монтана, в Северния централен район - Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч, в Североизточния - областите Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич. Югоизточният район за планиране обхваща областите Бургас, Сливен и Ямбол, Южният централен район - Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора, в Югозападния район попадат София, Софийска област, Кюстендил, Благоевград и Перник. В хода на дискусиите се стигна до решението Столична община да се обособи като самостоятелен район за целенасочено въздействие. Особена финансова тръпка предизвиква възприетата терминология в Закона за класификация на териториите. В границите на районите за планиране например се обособяват т.нар. райони за целенасочено въздействие, което, ни повече, ни по-малко, означава целенасочено вкарване на европари. Районите се разделят още на район за икономически растеж, район в индустриален упадък, изостанал граничен район, изостанал селски район, изостанал планински район, Столична община. Показателите за обособяване на видовете райони за целенасочено въздействие ще се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Депутатите приеха, че приоритетите на регионалната политика ще се определят в Национална стратегия за регионално развитие, а приоритетите за развитие на областите - в областна стратегия. За районите за планиране ще се разработват регионални планове. Законът допуска територията на една община да бъде включена в повече от един район за целенасочено въздействие, в случай че отговаря едновременно на критериите и показателите за тях. Има неясноти при определяне на някои райони - например в планински области, според норматива, попадат териториите с надморска височина над 600 метра. Но по този показател в тях би трябвало да влиза над 40 на сто от територията на страната. От което следва, че близо половин България следва да получава европари. Това, разбира се, е невъзможно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във