Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДИРЕКТОР И СОБСТВЕНИК СЕ ИЗПОКАРАХА В КЮСТЕНДИЛСКИЯ КОНИС

ДИРЕКТОР И СОБСТВЕНИК СЕ ИЗПОКАРАХА В КЮСТЕНДИЛСКИЯ КОНИССтранен конфликт между собственици и мениджъри на кюстендилския завод за производство на кондензатори Конис АД се заплете, след като на 15 март мажоритарният пакет от акции на дружеството смени притежателя си на фондовата борса. Засега е ясно, че от промените не печели изпълнителният директор Захари Захариев. По неговите думи, той въобще не е запознат с операцията по прехвърляне на книжата, извършена чрез три отделни сделки на фондовата борса. Явно това е поредният ход на германеца Бернд Келпе, който досега контролираше пряко и чрез свързания с него Конис холдинг, регистриран в Швейцария, общо над 62% от капитала на завода. Вече повече от година злите езици говорят, че основната мисъл на 61-годишния чужденец била да осребри срещу възможно най-добра цена кюстендилските си акции. Защото бил достатъчно възрастен да чака Конис да му върне инвестицията. В самия край на февруари Софийският апелативен съд (САС) отхвърли молбата на ОББ за обявяване на дружеството в несъстоятелност (Кюстендилския окръжен съд бе постановил обратното). Искът на банката се основава на неизпълнението на договор за кредит за 1.7 млн. щ. долара, отпуснат през 1993 г., за закупуване на суровини и материали. Страните по сделката са уговорили погасителен план, с краен срок на издължаване до средата на 1995 година. Впоследствие, между 1994 и 1996 г. са направени три анекса към договора за удължаване на срока на изплащане на заема, в които Конис признава задължението си. От 4 август 1998 г. обаче кюстендилската фирма спира плащанията. Нейният директор Захариев дори претендира, че заемът е надплатен. Спорът идва от това, че през 1993 г. ОББ плаща над 42 млн. стари лв. (около 1.6 млн. долара по тогавашния курс) задължения на Конис към действащите по онова време ТБ Кюстендил и Земеделска и кредитна банка. Преводите са направени на основание на писмо от Захариев, в което той моли обединената банка да погаси задълженията на Конис със средства от договорения вече валутен кредит за суровини и материали. По-късно, когато започват делата за несъстоятелността обаче изпълнителният директор Захариев изненадващо започва да твърди, че писмото (написано на ръка) всъщност не е писано от него. По този казус в Софийския апелативен съд е изслушана като свидетел служителка на банката, която съобщава, че Захариев е писал документа пред нея, но не знаел точните суми и сметки, поради което тя ги дописала по-късно. Апелативните съдии заключават, че авторството на въпросното писмо не е автентично и затова изключват документа от доказателствата по делото. Накратко - по-нататък съдът решава, че отпуснатите от ОББ над 42 млн. стари лв. (които през 1993 г. са били равностойни на около 1.6 млн. щ. долара) не са част от договорения доларов кредит за покупка на суровини и материали, а са отделна сделка между банката и Конис. Захариев твърди, че плащанията по нея са в левове, защото борчовете на кюстендилската фирма за 42 млн. стари лева се водят в българска валута. Именно тези негови тънки сметки му дават коз да спре плащанията през 1998 г. с мотива, че отношенията му с ОББ са уредени и тя дори трябва да връща пари на Конис. Всички помнят как по време на хиперинфлацията през 1996-1997 г. длъжниците в левове си оправиха живота за сметка на кредиторите си. Но тази хватка очевидно е останала тайна единствено за Софийския апелативен съд, който пет години по-късно решава, че валутният кредит на дружеството е само 117 хил. щ. долара, използвани за закупуване на суровини и материали.Логично е, че за предприятие като Конис не е проблем да погаси дълга си от 117 хил. долара и 42 хил. нови лева (друг е въпросът дали има желание). Може би затова и Апелативният съд отменя решението на Кюстендилския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Столичните магистрати всъщност не обявяват, че Конис не дължи нищо на ОББ, а само че задължението му не е безспорно, както и че няма основания за обявяването му в несъстоятелност. По-любопитното е друго - кюстендилското предприятие неведнъж е признавало, че задълженията му към ОББ са валутни. Това се доказва от подписаните анекси, справки и писма до кредитора. Така че банката има всички шансове да си върне сумата от 2.3 млн. щ. долара, на колкото е набъбнал борчът на Конис, заедно с лихвите и неустойките за просрочените плащания. Но засега всичко е в ръцете на Върховния касационен съд, пред който ОББ подаде жалба на 8 март. Според директора Захариев, бившият, а най-вероятно и сегашен собственик на Конис Бернд Келпе си е правил сметката да изкупи дълга на завода към ОББ на цена от 200-300 хил. лв. и след това да стане основен кредитор на дружеството (ако се вярва на твърденията, че борсовата сделка от 15 март е била между свързани лица). Пречка за осъществяването на тази схема обаче е фактът, че Конис не признава борча си към обединената банка. Тъкмо решението на софийските апелативни съдии, че вземането на ОББ не е безспорно, обяснява защо Келпе се е надявал да откупи вземането на банката на цена под 10% от номинала. А е повече от ясно, че веднъж придобил правата на ОББ върху дълга, германецът ще се откаже от обжалването на САС до касационния съд. И щеше да стане най-големият кредитор на собствения си завод. Особено като се знае, че останалите задължения на предприятието са за не повече от 700 хил. лв., от които 400 хил. лв. са към самия Келпе. През 2000 г. той заплати онова, което кюстендилската фирма дължеше на бюджета - въпросните 400 хил. лева. Тогава германецът придоби и акциите на бившия приватизационен фонд Кооперативен юг от завода. Срещу това той обеща да финансира новото производство - на диоди, и да повиши продажбите на кондензатори. Истинската борба между мениджъра Захариев и досегашния собственик Келпе е именно за това, какъв подход да се избере, когато се решава съдбата на завода, твърди изпълнителният директор. Виждането на германеца и на съпругата му Ханелоре, която го представлява на общите събрания, било имуществото да се продаде на конкурентни фирми. Например на италианската Аркотроникс, собственост на японската компания Нисий, която също произвежда кондензатори в съседна сграда в Кюстендил и проявява интерес към една от поточните технологични линии, закупена през 1988 г. за 3.5 млн. щ. долара. Възможно е оборудването да бъде продадено и на друга италианска фирма - Дукати. Междувременно на 6 декември 2001 г. Захариев се оплаква на министър-председателя Симеон Сакскобургготски с писмо, копие от което попадна и в редакцията на вестник БАНКЕРЪ, че делото по несъстоятелност, възбудено от ОББ, е попречило на Конис да сключи сделка за продажба на сграда с Аркотроникс (един от световните лидери в производството на кондензатори). Според Кюстендилския окръжен съд обаче се оказва, че въпросната сграда, за която имало предварителен договор за продажба на стойност 640 хил. щ. долара, е ипотекирана. Което, според Захариев, не е вярно. Страхуваме се - пише по-нататък директорът - че Келпе ще смени ръководството на предприятието, ще спре обжалването на делото за несъстоятелност чрез новия изпълнителен директор и ще закупи по-евтино обявеното от съда за недействително вземане на ОББ и предприятието ще бъде закрито и разпродадено, се казва в писмото до премиера. Неясно защо Захариев пише писмо и до Министерството на вътрешните работи. В него се споменава, че докато шефовете на дружеството са продали през миналата година кондензатори за 600 хил. щ. долара, Келпе не си е мръднал и пръста, с изключение на това, че е регистрирал в Швейцария Конис холдинг. Германецът не е направил никакви инвестиции, а е оставил завода да крета на собствените си фондове, категоричен бе пред в.БАНКЕРЪ Захариев. В писмото до МВР се казва още, че съществува организирана група от български и чуждестранни лица, които от година действат неприкрито за унищожаването на Конис. В нея освен Келпе влиза неговият представител у нас Найден Господинов и председателят на Кюстендилския окръжен съд Красимир Бамбов. Германецът, от своя страна, се жалва, че Конис е спрял да му погасява кредита за 400 хил. лева. Направено е само едно погашение по договорения план, а следващите преводи са прекратени заради делото по несъстоятелност. В и-мейл от 1 октомври 2001 г. Келпе се интересува от мнението на Захариев по запитването от страна на Аркотроникс и Дукати за покупка на машини. Директорът допуска, че нагласата на собственика е да организира нещо като търг между двете фирми. Междувременно хората с най-богат професионален опит напускат Конис и се насочват към завода на Аркотроникс, където им предлагат по-добро заплащане. Каква ще е развръзката след всички жалби, съдебни дела и прехвърляне на собственост - тепърва ще изясняват и магистрати, и журналисти!

Facebook logo
Бъдете с нас и във