Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДИЛИНГОВА ФИНАНСОВА КОМПАНИЯ ПРЕВЗЕМА СТРОИТЕЛНИЯ ОТРАСЪЛ

Дилингова финансова компания (ДФКо) работи като финансово-брокерска къща още от средата на 1993 година. Докато получава лиценз за инвестиционен посредник през 1997 г., фирмата осъществява оборот на паричния пазар за над 170 млн. щ. долара. Тя е една от малкото финансови къщи, която няма чейнджбюро. В средите на капиталовия пазар ДФКо е по-известна с факта, че нейните шефове са били членове на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). Става дума за собственика на компанията Веселин Ралчев и члена на съвета на директорите й Чавдар Драгиев, които решаваха проблемите на капиталовия пазар у нас в ДКЦК, когато тя се наричаше Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) през 1996-1997 г., а неин председател бе Християн Танушев. И сега двамата са активни участници при обсъждането на промените в нормативното устройство на пазара. Няколко месеца преди Ралчев и Драгиев да напуснат надзираващия орган, комисията издаде лиценз на ДФКо. Не е ясно обаче дали това бе печеливш ход от тяхна страна, тъй като в периода 1998-1999 г. оборотите на посредника намаляха до 18 млн. лв., а за първите девет месеца на тази година се стопиха на 7 млн. лева. Финансовата къща е недолюбвана от голяма част от инвеститорите заради високите комисиони, с които работи. Стандартната й такса при борсови операции е 3% и само при по-големи сделки спада до 1 процент. Причината за скъпите услуги е по-високата сигурност на операциите, която, според Борислав Ралчев, предлага ДФКо. Той държи парите, с които клиентът му иска да купи дадени ценни книжа, да са в сметката на посредника преди извършване на сделката. Ралчев твърди, че мнозинството брокери не го правят, за да привлекат повече клиенти. Собствениците на ДФКо смятат, че отложеното плащане, макар да не е незаконно, увеличава значително риска транзакциите да не се изпълнят. Ралчев признава, че с наложения консервативен стил компанията му губи голяма част от клиентите си, но затова пък и операциите, и приходите й са сигурни. Акционери в ДФКо са общо 12 физически лица, като Борислав Ралчев е собственик на около 57.7% от капитала. Той е на 43 години, а преди да основе финансовата къща, е работил в министерствата на финансите и на икономиката и планирането, както и в данъчната администрация. Напуска посредника само докато работи в КЦКФБ. Чавдар Драгиев, другият бивш член на КЦКФБ, и Камелия Ковачева са другите двама акционери на дружеството, които влизат в съвета на директорите. Драгиев е завършил инженерно образование в Москва, бил е и председател на клона на Българската търговско-промишлена палата във Видин. Ковачева е работила като главен счетоводител в няколко дружества от енергетиката. В периода, когато Ралчев и Драгиев са в КЦКФБ, именно тя поема управлението на ДФКо. Основните клиенти на компанията са фирми от строителната индустрия. Най-впечатляващите сделки, извършвани от посредника, са окрупняването на пакетите на швейцарската Холсим (бившата Холдербанк) в Белоизворски цимент и на гръцката Титан в Плевенски цимент. Става въпрос за изкупуване на акции на работници от двата завода, както и на книжа от масовата приватизация. След осъществените от ДФКо операции двамата чуждестранни инвеститори придобиха по над 90% от акциите в споменатите циментови заводи. Посредникът участва и в учредяването на холдинговата структура Обединени кариери. В нея влизат Доверие обединен холдинг чрез мажоритарните му пакети в три предприятия (Кариерни материали - София, и пловдивските Кариери, Комарс) и Холсим. Впоследствие швейцарците са изкупили по-голямата част от дяловете на бившия приватизационен фонд. Съществувала е и идея за създаването на пенсионен фонд, в който да се включат работещите в строителния бранш. Холсим обаче не одобрили идеята, защото по принцип не се занимават с нищо друго освен с производство на цимент, поясни Рачев. Сред чуждестранните инвеститори, работещи с ДФКо, са и компании от други браншове на индустрията. Посредникът извършва транзакции по поръчки на шведската фирма Суидиш мач (Swedish Match), собственик на кибритената фабрика в Костенец, на австрийската Кнауф (Knauf), която държи видинското предприятие Кнауф-Гипсфазер, и на притежателя на пловдивския стъкларски завод Дружба - кипърската компания Барек овърсийс. ДФКо е посредник и на пет бивши приватизационни фонда - Холдингово дружество Дунав, Холдинг Сигурност, Пълдин холдинг, Възраждане 26 холдинг и Армейски холдинг. Техните транзакции се осъществяваха главно през 1997 г., когато фондовете прехвърляха един на друг придобитите от тях пакети от масовата приватизация. Според Ралчев, сътрудничеството с тези холдинги е изненадало мнозина, които са очаквали, че заради дейността на мажоритарния собственик на ДФКо и на Чавдар Драгиев в тогавашната Комисия по ценните книжа, то не било възможно. Точно през 1996-1997 г., когато се основаваха фондовете, КЦКФБ им налагаше сериозни санкции по различни поводи. Засега Дилингова финансова компания не е кандидатствала за лиценз за сключване на сделки с чуждестранни ценни книжа. Причината е, че клиентите на посредника не са изявявали такова желание, обяснява Ралчев. От няколко месеца той обмисля нестандартната за българските условия идея - да се емитират ценни книжа като замяна на дълг срещу собственост. Става въпрос за облигации, които може да издаде например Булгаргаз срещу вземанията си от заводите, потребяващи природен газ. Книжата ще се купуват срещу известна отбивка от номиналната стойност на задълженията. По този начин Булгаргаз или друга компания ще получи веднага финансиране за например 70% от размера на признатите си вземания и по този начин ще изчисти счетоводния си баланс от неликвидни активи. Инвеститорите пък ще спечелят от разликата между цената на придобиване на облигациите и номинала им. Ако дружеството длъжник изпадне в тежко финансово състояние, собствениците на дълговите книжа ще могат евентуално да придобият от неговите акции. Самите фирми, чиито задължения са сложени на тезгяха, ще имат възможност при този вариант да изкупят обратно борчовете си под номинал. Според Ралчев, подобна емисия ще има положително въздействие върху цялата икономика, тъй като ще се намали значително голямата междуфирмена задлъжнялост. За да се реализира тази идея, е необходима политическа воля, облечена в законови норми. Защото иначе някои общественици могат да обвинят Булгаргаз или НЕК, че продават евтино вземанията си, допълва Рачев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във