Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДИЛЕМАТА АЕЦ ОПЛЕТЕ УПРАВНИЦИТЕ

ПОДГОТВЕНОТО БЪЛГАРО-РУСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ НЕ БИЛО ПОДПИСАНО СЛЕД НАМЕСА НА СОЛОМОН ПАСИСкандалната ситуация около българо-руското споразумение за АЕЦ Белене, съпътстваща посещението на руския премиер Михаил Фрадков в страната ни през миналата седмица, започна да се прояснява. Подобно споразумение наистина е било подготвено от експертите на двете страни и е било планирано при височайшата визита то да бъде официално парафирано. Затова преди отпътуването си за София Михаил Фрадков е заявил пред руските медии, че един от основните документи при предстоящата му визита е споразумението за АЕЦ Белене. До подписване обаче така и не се е стигнало. Българското енергийно ведомство пък официално заяви, че постигнатите междуправителствени договорености не се отнасят за проекта в Белене. Наистина параф под текст за втора български АЕЦ няма, подготвеното и договорено споразумение обаче е факт, заяви за в. БАНКЕРЪ отлично осведомен източник. Според него документът не бил подписан заради решаващата намеса на външния министър Соломон Паси, който категорично се възпротивил срещу подобна договореност.Впрочем след провала на конкурса за инженер-архитект за строежа на АЕЦ Белене в началото на месеца (4 октомври) ядрените новини секнаха. Темата стана табу за служителите на енергийното ведомство и НЕК. Националната електрическа компания пък се ограничи с обещанието, че ще обяви нов публичен международен търг със същите условия като проваления. Но и подобна обява не се появи. Затова пък висшите държавни чиновници в енергетиката прегърнаха идеята вместо АЕЦ Белене да бъде построен нов 1000-мегаватов блок на площадката в Козлодуй. Предложението развълнува не само експертите в бранша. Неправителствени енергийни формации замислиха публичен диспут по темата. В споровете се намеси и бившият шеф на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Георги Касчиев, сега преподавател във Виенския университет. Според него новият вариант е по-изгоден от гледна точка както на икономиката, така и на безопасността на проекта. Площадката в Козлодуй притежава цялата инфраструктура, необходима за експлоатацията на около 4000 мегавата ядрени мощности. Така че там има място не за един, а за цели два нови ядрени блока, особено след спирането на реактори III и IV на централата, обясни Касчиев. Докато в Белене тепърва трябва да се правят разпределително устройство, минимум три електропровода за различни станции, установки за преработване и съхранение на радиоактивните отпадъци, временно хранилище за отработеното гориво, както и редица други обекти. Всичките те, според бившия шеф на АЯР, изисквали допълнителни вложения от порядъка на 600 млн. лева. Другият фактор, който досега никой не е отчел, е, че Белене е в селскостопански край и изграждането на ядрена централа там ще се отрази повече или по-малко неблагоприятно на екологията в района. Касчиев припомни още, че в страните с развита ядрена енергетика като Финландия, Франция и САЩ нови реактори се изграждат само на вече съществуващи площадки.Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски обаче идеята за VII блок в Козлодуй не е по-добра от тази за изграждането на два нови реактора в Белене. Просто защото разширяването на действащата централа не отговаря на множество от инженеринговите изисквания за пускане в действие на нов ядрен блок. През годините ние нееднократно сме разглеждали този вариант и всеки път го отхвърляхме, припомни Хиновски, който освен бивш изпълнителен директор на НЕК и член на съвета на директорите на АЕЦ Козлодуй бе и първият управител на Атоменергопроект. Един от аргументите, с които отхвърля въпросната идея, е, че възможните места за изграждане на VII блок в Козлодуй са много отдалечени от сегашната площадка на централата. Освен това в региона липсват инертни материали, а жилищният фонд в Козлодуй е недостатъчен за новия персонал. Огромен проблем ще срещне и националната електроенергийна система, която в една точка трябва да комутира три 1000-ватови мощности. Именно решение на този проблем не е намерено при всички предишни обсъждания на идеята за Козлодуй.Според Хиновски най-подходящото решение за изграждане на нова ядрена мощност е да се довърши замразеният през 1990 г. проект за Белене. В този случай блок I ще бъде стандартен, с реактор ВВЕР В 320 без модификации. Още повече че проектът за изграждането му вече има първоначален лиценз от Агенцията за ядрено регулиране. Възможно е в хода на реализацията реакторът да бъде модернизиран по програмата, изпълнявана в момента за блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй. Технологията за втория енергоблок в Белене пък трябва да бъде избрана на открит международен търг. Ако се приеме този вариант, но без никакви модификации и с осигурено финансиране чрез експортен кредит от страната доставчик, обявеното намерение на правителството блокът да бъде завършен през 2010 г. не изглежда абсурдно, смята Хиновски. Според него всички други варианти, свързани с промени в оригиналния проект, крият много неясноти и далеч ще надхвърлят всички предварителни финансови разчети и срокове за завършване. Съмненията си бившият шеф на НЕК подкрепя с примери от модернизацията на V и VI блок в АЕЦ Козлодуй, чиято реализация закъснява вече с четири години, въпреки перфектното планиране и осигуреното финансиране, и надхвърля предвидената финансова рамка.В крайна сметка не е ясно дали последният избор на управниците ще бъде АЕЦ Белене или Козлодуй 7.

Facebook logo
Бъдете с нас и във