Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДИАМАНТ СТИГНА ДО ЛОГИЧЕН ФИНАЛ

Най-големият производител на стъкло у нас - завод Диамант бе обявен в несъстоятелност на 5 септември от Разградския окръжен съд. Това изглежда напълно логичен край за предприятието, чиито пещи не работят от август 2001 година. Тогава Булгаргаз му спря кранчето заради натрупан дълг от над 10 млн. лева. Според газовата компания, той вече е нараснал на 11.5 млн. лв. и разградското предприятие днес е сред десетте й най-големи длъжници.С решението на Разградския окръжен съд за обявяване в несъстоятелност се нарежда да започне и осребряване на активите на дружеството, както и разпределението на получените средства между кредиторите. Освен Булгаргаз сред тях фигурират още осем юридически и 74 физически лица - главно работници на предприятието. Съществува все пак възможност това да не е краят на Диамант, тъй като акционерите му обжалват решението от 5 септември пред Върховния касационен съд (след промените в Търговския закон от юни тази година производството по несъстоятелност минава само през две съдебни инстанции). Пътят на разградския завод към фалита започна на 18 януари 2002 година. За негови синдици Разградският окръжен съд назначи Боян Минев и Горчо Тодоров. Това решение също бе обжалвано от акционерите пред Варненския апелативен съд. През юли миналата година той отмени решението на разградските съдии. Булгаргаз обаче отнесе въпроса до върховните магистрати и те върнаха делото за производството по несъстоятелност на Разградския окръжен съд. Мотивите на акционерите, с които сега се обжалва фалитът, са, че активите на Диамант надвишават значително задълженията му. Те оспорват също така приетите от синдиците вземания на Булгаргаз. Според адвоката на предприятието Веселин Запрянов, държавната компания е начислила лихви върху лихви през 1997 г. и така е увеличила неоправдано задължението с 2 млн. лева. Запрянов твърди, че реалните вземания на монополиста са около 8 млн. лева.Съдейки по баланса на дружеството за първите шест месеца на тази година, в неговите активи влизат земи на стойност 374 хил. лв., сгради за 3.8 млн. лв., както и машини и оборудване за близо 4 млн. лева. Общата балансова стойност на всичките му активи е близо 13 млн. лева. Въпреки че е прекратил основната си дейност, Диамант не е замрял напълно. По думите на бившия изпълнителен директор Емил Гюров, през първото тримесечие е продадена залежала в складовете продукция, а едно от помещенията е отдадено под наем. Предприятието е приключило миналата година със загуба от 1.5 млн. лв., която все пак е по-малка в сравнение с 2001 г., когато бе на червено с 2.2 млн. лева. Реално погледнато проблемите са още в приватизацията. В началото на 1997 г. 67% от него бяха предложени за раздържавяване по линия на масовата приватизация. Акциите тогава бяха поделени между три холдинга (бивши приватизационни фондове) - Българска холдингова компания, Орел Инвест Холдинг и ТК-Холд. Работническо-мениджърското дружество Диамант Прима пък купи на 30 декември 1997 г. от Агенцията за приватизация 26.4% от капитала срещу 632.5 млн. стари лева. Плащането на 90% от цената е разсрочено за 5 години, а единственото условие, поставено пред купувача, е да плати 70% от нея в държавни дългосрочни облигации. Според представители на Агенцията за следприватизационен контрол, цялата цена е платена още през 2001 г., като 315 млн. лв. са били издължени в компенсаторни инструменти. В момента партидата реституционни книжа, с които е платена сделката, се разследва от Разградската следствена служба. Има подозрения, че те спадат към т. нар. проблемни компенсаторки. Диамант се свързва и с други скандали. Прокурорски проверки преследват неговите изпълнителни директори, стояли начело на компанията от 1992-ра до 2001 година. Повечето съмнения са за безстопанственост и престъпления по служба. Един от разследваните шефове на Диамант е и бившият син, а днес независим, депутат Никола Николов, ръководил дружеството в периода 1992-1995 година. Стигна се дори до сформирането през януари 2003-а на временна комисия, която да провери основанията на искането на Главна прокуратура за снемане на неговия имунитет. Председател на комисията бе депутатът от НДСВ Борислав Ралчев, но проверката приключи със становището, че няма данни за извършено престъпление от страна на Николов. Друг проверяван изпълнителен директор на Диамант, срещу когото бе заведено дело за безстопанственост, е Емил Гюров. Той е управлявал стъкларския завод от 1997 г. до обявяването му в несъстоятелност през 2001 година. Гюров също бе оправдан от съда. Турската компания Шишеджам е проучвала възможността да създаде свой завод за стъкло на мястото на фалиралия Диамант. Проучването обаче явно не е дало исканите резултати и турското дружество насочи вниманието си към Русе. Намеренията му бяха да построи предприятие за плоско стъкло за 100 млн. щ. долара в крайдунавския град. Българското правителство пък пое задължението да изгради прилежащата към него инфраструктура. В крайна сметка Шишеджам реши да вложи парите си в община с нулев данък печалба около Русе. Късметът ще е на страната на една от общините Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Самуил или Цар Калоян.

Facebook logo
Бъдете с нас и във