Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЯДО МАКСИМ ПОКАНИ ПРОКУРАТУРАТА В ХРАМА

Случи се онова, което трябваше да стане още преди десетина-дванайсет години: Върховна касационна прокуратура образува първото предварително производство срещу длъжностни лица от алтернативния синод на митрополит Инокентий за престъпления по служба. Сензационната новина изтече от държавното обвинение на 1 юли, но освен че делото е заведено срещу неизвестен извършител по повод на спор за църковен имот, други подробности не бяха съобщени. Последният щурм на патриарх Максим срещу отцепниците започна преди десетина дни, когато главата на Българската православна църква (БПЦ) изпрати до дядо Инокентий и до хората му в страната нотариални покани да върнат заграбеното от тях в законоустановения едномесечен срок. В противен случай Светият синод ще даде всеки, който не е изпълнил поканата, на съд и ще прати съдия-изпълнител.Подготвя се безпрецедентна намеса на държавните институции във вътрешните дела на Българската православна църква, за която ще уведомим всички посланици на страните членки на Европейския съюз в България, както и посланика на САЩ - Негово превъзходителство Джеймс Пардю, възроптаха хората на дядо Инокентий, които в момента владеят 100 храма и поне още толкова имота, което според познавачи на темата си е чиста капка в морето на църковното имане. По информация на Светия синод и на правителствената Дирекция по вероизповеданията, публикувана в БАНКЕРЪ още преди две години, преди 9 септември 1944 г. БПЦ е притежавала 329 436 дка ниви, лозя, ливади, градини и гори на обща стойност 800 млн. сегашни лева. Само манастирите, чийто брой днес никой не знае със сигурност, са владеели 191 000 дка земя, от които 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. До момента държавата е върнала на църквата не повече от 25-30% от заграбените й имоти, което разпалва още по-силно амбициите и апетитите за духовно бащинство. На специална пресконференция, организирана на 28 юни, хората на дядо Инокентий изрично препоръчаха на главния прокурор Никола Филчев да не се намесва в спора между враждуващите, тъй като само съдът има право да решава имотни спорове. По принцип разколниците може и да са прави, но в случая дълбоко грешат. В Закона за вероизповеданията съществува разпоредба, за която никой досега не е рекъл, че е полицейска или пък осигурява възможност на държавата да се бърка в Божиите работи. Става дума за чл. 38, гласящ следното: За нарушение на разпоредбите на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, виновното лице се наказва с глоба от 100 до 300 лева.Може и богохулно да звучи, но откровените стопански, че и криминални престъпления, извършени в лоното на Българската православна църква от началото на т. нар. разкол през 1992 г., са стотици. Като се започне от бизнеса с безмитен внос на петрол, алкохол и цигари през 1990-1993 г., осъществяван от религиозните фондации, мине се през превръщането на някои по-закътани манастири в борчески бази и сервизи за разфасоване на крадени автомобили и се стигне до крупните далавери с недвижими имоти и търговията с църковна утвар и икони. В началото на 90-те години на миналия век едно от най-популярните мутренски свърталища е Клисурският манастир край гр. Вършец, област Монтана. През 1994 г. там намира сигурен подслон 44-годишният (тогава) Йордан Йорданов от Радомир, по-известен като Данчо Змията. В началото на май същата година той изчезнал от Бобовдолския затвор и е обявен за общодържавно издирване. По онова време Йорданов е имал зад гърба си седем присъди и е смятан за един от най-опасните рецидивисти в страната. Според тогавашни публикации в печата, отсядането на Данчо Змията в Клисурския манастир е уредено от висш полицейски служител в тогавашната Дирекция на националната полиция (ДНП). Той бил с чин полковник, ръководел сектора за оперативно издирване в ДНП и дори уредил Данчо Змията със задграничен паспорт. През 1995 г. врачанският митрополит Калиник (едно от главните действащи лица в разкола на БПЦ) отдаде Градешкия манастир под аренда на бившата ВИС - 2, с което предизвика гнева на техните конкуренти от бившата СИК. В разгорелия се спор коя от борческите структури да сложи ръка на обителта, един от тарторите на висажиите във Враца - Юлиян Кисьов, беше разстрелян. За да потуши напрежението сред паството си, дядо Калиник даде манастира под аренда на Петър Бояджиев (кандидат за министър-председател от БСП през размирната зима на 1993 г.) срещу 100 долара месечно. През април 1998 г. несполучилият мераклия за премиер бе спипан от ДВСК-Враца да произвежда сирене без сертификат, но никой не си мръдна пръста да закрие незаконната мандра. На 23 юли 1998 г. врачанският владика Калиник отново стана медийна звезда, защото няколко банки поискаха от Врачанския окръжен съд да конфискува митрополитския дом в областния град и да им го даде. Оказа се, че през 1990 г. Калиник е станал гарант на частната фирма Тропик по няколко банкови кредита на обща стойност 200 хил. долара, като за целта е ипотекирал владишкия дом. Далаверата е легитимирана като договор между митрополит Калиник и президента на фирмата за реставрация на Черепишкия манастир. Осем години по-късно станало ясно, че кредитите не са обслужвани, фирмата Тропик е заличена от регистрите, а реставрация в Черепишкия манастир изобщо не е започвала... На пресконференцията в понеделник (28 юни), за която стана дума по-горе, опонентите на патриарх Максим на висок глас заявиха, че намесата на държавни служители само ще задълбочи проблема и припомниха, че при идентична ситуация се стигна до убийството на отец Стефан Камберов в гр. Банско преди години.Това твърдение също не отговаря на истината, защото убийството на 76-годишния отец Стефан Камберов стана възможно именно заради бездействието на полицията и прокуратурата в спора кой от двата синода да стопанисва манастирчето Свети Панталеймон до с. Обидим и 360-те му декара имот. Божият служител бе пребит до смърт на 22 юли 2002 г. от клисаря Борис Еринин и свещеника Малин Сакарев от синода на Максим, които се вдъхновили за героичната постъпка по време на еднодневен запой. Така че главният прокурор хич да не се вслушва в препоръките, които му дават от единия или от другия синод, а да изпълни задълженията си по конституция и закон. В тях никъде не пише, че божиите служители не подлежат на наказателно преследване и е крайно време българинът да се убеди с очите си, че това е така.

Facebook logo
Бъдете с нас и във