Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ ПРЕДПРИЯТИЯ ОСТАВАТ ДЪРЖАВНИ И СЛЕД 2005-А

СВЕТОВНАТА БАНКА ДАВА ПРИЕОРИТЕТ НА БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА И СЪДЕБНИТЕ РЕФОРМИ Правителството си осигури минимума от външно финансиране на 21 февруари 2003-а, когато с много много медиен шум и в присъствието на почти всички министри, лично директорът на Световната банка за България Андрю Воркинг подписа първият Програмен заем за преструктуриране (Program adjustment loan), който е по известен с английската си абревиетура PAL 1 ( ПАЛ 1). Веднага след като парламента ни го ратифицира, правителството ще получи 150 млн. щ. долара, които ще влязат директно в бюджета. Заемът е част от разработената от банката и правителството Стратегия за национално развитие 2002 - 2005. В нея на повече от 240 страници подробно са описани реформите, които трябва да проведе кабинетът. В резюмето на стратегията, върху петдесетина страници са описани и ангажиментите, които Министерския съвет трябва да изпълни през 2003-а, за да получи нови 150 млн. щ. долара от Световната банка от друг заем - ПАЛ-2. В стратегията са посочени пет основни направления, по които правителството е поело конкретни ангажименти. Специално място в програма е отделено на подобряването на управлението на държавния секторИзискванията към него са да се реформират публичната администрация и съдебната система, както и да се засили местното управление. Модернизирането на администрацията, устойчивостта на пазарните институции, борбата с корупцията и реформите в съдебната система са от изключително важно значение за приближаването на страната (бел. ред. - България) към ЕС, изрично се подчертават експертите на банката. Те изрично отбелязват, че правителството е приело Национална антикорупционна стратегия. За изпълнението й вече е създадена специална междуведомствена комисия, която според изискванията трябва да разполага със свой секретариат. Неин ръководител е правосъдният министър Антон Станков. А само преди седмици премиерът порица дейността й за липсата на ефективност. Световната банка очаква парламентът да гласува закони за лобизма и за финансирането на политическите партии. Цял раздел в стратегията е посветен нареформата в съдебната система и борбата с корупцията в нея. Това е една от болните теми за страната ни, на която от две години насам са посветени десетки доклади на различни международни институции, а изводите им са почти еднотипно негативни: съдебната система в България е неефективна и корумпирана. В тригодишната Национална стратегия за подпомагане (изготвена от Световната банка) е записано, че едно от изискванията за отпускането на втория Програмен заем за преструктуриране ПАЛ 2 е да се въведе задължително обучение на магистратите в областта на стопанското право и на законите на ЕС. Освен това в Закона за съдебната власт е задължително да се приемат поправки, които да регламентират единни критерии за избора на магистрати, за оценка на тяхната работа и за повишението и респективно за понижението им. Точно този ангажимент ще бъде най-труден за изпълнение, като се има предвид, че през декември 2002-а Конституционният съд обезсили гласуваните от Народното събрание промени в закона за съдебната власт, част които предвиждаха атестирането на магистратите и въвеждането на мандатност за председателите на окръжните и апелативните съдилища. Реформите в тази област ще бъдат проведени най-трудно, тъй като обществена тайна е, че за немалка част от магистратите правораздаването се е превърнало в източник на странични и недекларирани пред данъчните доходи. Проблемът с промените в съдебната система е и друг, че в крайна сметка одобрението им опира отново до група магистрати - тези от Конституционния съд. А както е казал народът: Гарван гарвану око не вади.Основно внимание, както във всички свои програми, Световната банка обръща на преструктурирането на производствения секторОтбелязано е, че сегашната приватизационна програма е фокусирана върху инфраструктурните държавни предприятия. Изрично е посочено, че от 1995 до края на 2002 г. България е продала над 90% от активите в предприятия, които не са от областта на комуналните услуги, телекомуникациите, енергийната система и пътищата. Останалите 10% трябва да бъдат продадени до края на 2004 година.Правителството продължава да държи мажоритарния пакет акции в 440 фирми. Има още 1800 приватизирани предприятия, в които държавата притежава миноритарен дял и той също ще бъде намален или продаден. За да бъде сключен договорът ПАЛ 2, до края на 2003-а трябва да бъдат приватизирани или ликвидирани - Булгартабак (за нея на 6 март бе обявена нова (втора по ред) процедура), Банка ДСК, Българско речно плаване, Български морски флот и двадесет от общо тридесет и петте водноелектрически централи. През 2004-а в ход ще бъде подготовката за ПАЛ 3, по който България очаква още 150 млн. щ. долара. Същевременно през този период са планирани продажбите на седем електроразпределителни компании и пет топлофикационни дружества. Крайната цел е до 2005 г. делът на частния сектор в брутния вътрешен продукт на страната да достигне 70-75 процента. В тригодишната стратегия на Световната банка са записани онези предприятия - 99 на бройкоито ще останат държавни и след 2005 година. Между тях са атомната електроцентрала Козлодуй ЕАД, Булгаргаз ЕАД, Екоинжинеринг ЕООД, Ел Би Булгарикум ЕАД, Еко Елешница ЕООД, Есо Медет ЕООД, Българска агенция за експортно застраховане АД, свободните безмитни зони, Транзитна търговска зона ЕАД - Варна, Информационно обслужване АД, Формпринт ЕАД, Насърчителна банка АД, Българска фондова борса АД, Централен депозитар АД, Банкова консолидационна компания АД, общинските фирми за водоснабдяване и канализация, Националният център за регионално развитие, летищата, пристанищата, Терем ЕАД, Триармстройинвест ЕООД, ПРОНО ЕООД, Агролеспроект ЕООД, Напоителни Системи ЕАД,, Хидромелиорации ЕАД - Севлиево, Агрогеометър ЕАД и Водпроект ЕАД. В тригодишната програма е констатирано, че инфраструктурата в страната е в плачевно състояниеа това от своя страна влошава драстично инвестиционния климат. Такова е мнението и на собствениците на предприятия и управленски кадри в България в проучване, изготвено за Световната банка. Отговорите, както посочват експертите на банката, са повече от тревожни. В превод от дипломатичния им език това означава, че положението е катастрофално. Според проучването 78% от българските предприемачи смятат, че пътната мрежа в България е в лошо състояние, 15% са на мнение, че телефонните услуги са в окаяно положение, 19% са отговорили, че електроенергийните услуги са на отчайващо ниско равнище, а 18% са отговорили, че водоснабдяването е в отвратително състояние. В Чехия, Унгария, Полша и Словакия около 6% от бизнесмените не са доволни от телефонните услуги, между 3 и 6% критикуват електроенергийните услуги, а между 3 и 4% оценяват водоснабдяването като лошо. Що се отнася до пътната мрежа - в Словакия състоянието й оценяват като отчайващо 21% от бизнесмените , а в Полша - 46 процента. Разликите, както всеки може да се убеди, са отчайващо големи. А христоматийно правило е, че заедно със законодателството и администрацията, инфраструктурата е едно от най-важните условия за привличане на чуждестранни капитали. И не е учудващо, че за разлика от другите източноевропейски държави, инвеститорите от Западна Европа не чакат на опашка на българската граница. Независимо какво твърдят някои министри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във