Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕСЕТТЕ НОВИ ЧЛЕНКИ НА ЕС ПОМПАТ МУСКУЛИ

СВЕТОВНАТА БАНКА АНАЛИЗИРА ПОЛЗИТЕ ОТ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА ОСЕМ ДЪРЖАВИ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА КЪМ ОБЩНОСТТАСтане ли въпрос за петото разширяване на Евросъюза на Изток, веднага се появяват скептици, които са готови на всичко само за да докажат колко пагубно е то за новите страни членки. Но едногодишният дебют на десетте новоприсъединили се държави през май 2004 г. на единния вътрешен пазар се оказа успешен. Въпреки мрачните прогнози, че приобщаването на Полша и другите страни към голямото европейско семейство ще доведе едва ли не до колапс на икономиките на страните от региона, до фалит на дребните фермери и до масово изтичане на мозъци на Запад, нищо подобно не се случи. До такъв извод достигат и анализаторите на Световната банка, които в средата на юли публикуваха своята оценка за напредъка на осем от десетте нови членки на ЕС - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Литва, Латвия и Словения (без Кипър и Малта). Реалният ръст на БВП в тези държави през 2004 г. е бил почти 6 процента. Бързите темпове на развитие на производството са съпроводени с постепенно преодоляване на съществуващата преди това пропаст между равнището на доходите в страните от стара и нова Европа. Така например заплащането на човек от населението в Чехия и в трите балтийски републики възлиза на 46.8% от средния за ЕС. Все пак прогнозата на Световната банка е, че за евентуално изравняване на заплатите може да се говори едва след около 20 години.В доклада си международната финансова институция посочва, че едногодишното участие на държавите от Централна и Източна Европа в единния вътрешен пазар на общността е опровергало почти всички песимистични прогнози в периода преди май 2004 година. Експертите на банката цитират данни от социологическо изследване сред собственици на малки и средни предприятия в Полша. Над 50 на сто от анкетираните предприемачи признават, че са спечелили от присъединяването на страната им към Евросъюза. Междувременно едва 20 на сто от полските бизнесмени твърдят, че са претърпели загуби от участието си в рамките на единия пазар. Анализаторите на Световната банка са категорични, че нарочените за твърде крехки икономики на страните от Централна и Източна Европа са показали мускули, устоявайки на конкурентния натиск на общия пазар. Впрочем това се вижда и с просто око, като се има предвид, че прогнозираната от много анализатори вълна от фалити на компании в новоприсъединилите се държави просто ги е отминала. Но трябва да се има предвид, че дружествата от региона все още не са премерили сили със сериозната конкуренция (както се очакваше преди май 2004 г.) от навлизането на пазарите им на западноевропейските мултинационални компании. Първоначалният скок на инфлацията в новите страни членки, предизвикан от уеднаквяването на акцизните ставки с тези в ЕС, впоследствие бе овладян благодарение на провежданата от техните правителства стриктна монетарна политика. Всичко това е довело до увеличаване на подкрепата за присъединяването към общността: от 46-48% през 2003 г. до 53 на сто в края на миналата. Нещо повече, близо 70 на сто от известните със своята евроскептицизъм полски фермери вече приемат благосклонно процеса на разширяване. Според експертите на Световната банка една най-големите ползи за наблюдаваните осем икономики е премахването на всички търговски ограничения в търговията с ЕС и преминаването на практика от зона за свободна търговия към митнически съюз. Само за няколко месеца - от май до края на декември миналата година - делът на общността в стокооборота на новоприсъединилите се членки се е увеличил до 70 на сто. Интересното в случая е, че износът от осемте към ЕС нараства по-бързо (с 19%), отколкото вносът на общността в тях (който нараства със 17 на сто). По данни на Световната банка държавите, които са се възползвали най-много от либерализацията на търговския режим, са Чехия и Унгария. Сред положителните ефекти от разширяването на ЕС е и своеобразната вълна от преки чуждестранни инвестиции в региона на Централна и Източна Европа. След като притокът на капитали в региона спадна през 2003 г. (общо привлечените инвестиции бяха 9 млрд. евро), миналата година се оказа рекордна с постъпилите близо 15 млрд. евро. Най-атрактивни за чуждестранните инвеститори са били Полша, Естония, Чехия и Унгария. От Световната банка обясняват този процес най-вече с нарасналото доверие към стопанствата на новите страни членки. Друго интересно заключение в доклада на финансовата институция е, че не са се сбъднали и прогнозите за масова миграция на работна ръка от източната част на Стария континент към по-заможните му западни краища. Данните на банката сочат, че едва 2-3% от гражданите на новите членки работят в някоя от учредителките на ЕС. Донякъде възпиращи за по-масова миграция са преходните периоди, през които действат ограничения за свободно движение на работна ръка от новите към старите държави членки на ЕС. Въпреки това хората от Световната банка са убедени, че високите разходи, които трябва да заплатят гражданите, решили да си търсят работа на Запад, ще се окажат сериозна пречка пред евентуалния прилив на евтина работна ръка. Показателна бе нашумялата напоследък реклама с полския водопроводчик (станал синоним на заплахата от евтина работна ръка за страните от Западна Европа), който отказва да емигрира и кани чужденците да посетят страната му.Като цяло осемте нови членки са се възползвали в максимална степен и от достъпа си до средствата от Структурните фондове на ЕС. Унгария е единствената от осемте наблюдавани страни от Световната банка, която е внесла повече средства в общия бюджет на ЕС, отколкото е получила. Най-много пари са получили фермерите в новите членки, и то при положение, че предвидените за тях плащания през 2004 г. са 25% от средствата, изплащани на земеделците във Франция и Германия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във