Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕСЕТ ГОДИНИ ПОД ДЕВИЗА: НЯМА НИЩО СТРАШНО!

Производството и търговията с оръжия, а по-общо - и с технологии и стоки с възможна двойна употреба, остават сред най-важните дейности за всяка една страна, загрижена за своето съхраняване, модернизиране и просперитет.
Създаването и развитието на отбранителната индустрия носи на държавата различни преки и непреки ползи, привилегии и блага: 1) Тя (държавата) опазва в голяма степен независимостта си и свободата от външно манипулиране чрез завъртане на кранчето, с каквото могат да я шантажират по време на криза или конфликт тези, от които тя иначе би купувала своите въоръжения; 2) Тя може да манипулира - пак при криза или конфликт - страните, купуващи оръжия от нея; 3) Тя разполага с отлични постъпления за своя бюджет, защото ВПК, както е известно, играе най-ефективно ролята на кокошката, снасяща златни яйца; 4) Тя е в състояние по твърде ползотворен начин, в духа на най-новите научни и практически достижения, да осъвременява цялата си промишленост, поради прекрасно известния факт, че навсякъде и почти безотказно военното производство се намира на острието на технологичния прогрес: то тегли мощно напред обществото буквално във всички стопански отрасли, стимулира науката и дава поле за творческата мисъл, отглежда поколения класни специалисти.
Едва ли е потребно да се привеждат купища доказателства за приведените изводи. Достатъчно е да видим анализите на западни издания, специализирани в областта на ВПК; да проследим връзката между сътресенията, изживявани от Русия, и агонията на нейния доскоро мощен ВПК; да вникнем в размишленията на хората у нас, свързали живота си с отбранителната ни индустрия и успели навремето да създадат наистина уникален сектор на българската икономика, носил огромни за мащабите на страната печалби, допринесъл за превръщането й (за цели сектори от световния оръжеен пазар) в конкурент от европейска величина. Най-успешните износители на основните въоръжения (танкове, бронирани машини, артилерийски системи, самолети, вертолети, кораби, ракети и ракетни системи) за 1995-1999 г. по данни на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) без конкуренция са САЩ (виж Табл. 1). Те държат 48% от глобалния пазар на оръжия. Но огромно разстояние след тях с едва 13% е Русия, а трета е Франция - с около 10.5 процента. В челната петица са още Великобритания - с 6.5%, и Германия - с 5.5 процента. Логично - великите сили диктуват правилата на геополитическата игра и държат над 11/13 от оръжейния пазар.
Най-странното е, че България изобщо се мярка в подобни класации. Разбира се, 23-ото й място е скромно, но още по-скромни са сумите, стоящи срещу нейното име (в немалка степен положението тук спасяват данните за 1999 г., а СИПРИ не обяснява техния малко странен произход - съществува подозрение, че те са резултат главно от приблизителна калкулация за цената на танковете, които България всъщност подари на Македония). Все пак да отбележим, че нищожните числа, особено за 1995-1997 г., са от това, че в таблицата не са включени въоръжения и муниции (например леко стрелково оръжие и боеприпаси), с продажбата на които страната събира шепа трохици от преразпределената след края на Студената война апетитна баница.
При падането на Берлинската стена през 1989 г. съотношението на пазарните дялове на СССР:САЩ бе съвсем друго - 37:30%, за да стигне до 6:56% през 1998 година. Това е подкана към размисъл над екзистенциалните въпроси за смисъла и съдържанието на последните дванадесет години, за целите, същината и последствията от бурния край на Студената война.
В глобалната експанзия на САЩ значимо място заема техният ВПК. Ако в световен мащаб продажбите на основните типове оръжия падат от 124 млрд. за периода 1987-1989 г. на 70 млрд. долара за периода 1997-1999 г., или с 43%, то продажбите на САЩ спадат за същите периоди от 37 млрд. на 35 млрд. долара, или едва с 6%, т.е. практически запазват същото ниво.
САЩ са основен доставчик на оръжия за нашите две южни съседки, като за 1995-1999 г. те са продали на Гърция оръжия за 2.491 млрд. долара, а на Турция - за 3.533 млрд. долара. Другият основен доставчик за тези държави е Германия - с продажби съответно за 1.722 и 1.815 млрд. долара. Тези данни ни позволяват да преминем към Табл. 2 - на страните, основни купувачи на въоръжения.
В периода 1995-1999 г. Турция е на 3-о място в света, а Гърция - на 8-о по закупени основни видове оръжия (виж. Табл.2). През последните години спускането на България надолу продължава шеметно: тя изпадна от третата, после от четвъртата, петата, шестата десетка, за да заеме 63-о място. При това със символични суми за въоръжения, като в тях навярно влизат разходите за печално известните вертолети Бел, обявени уж за бойни, но набедени от компетентни в бранша специалисти като ставащи единствено за обстрел на дивеч по време на въздушно сафари.
Отделна тема за коментар е, че първите пет страни в класацията от Табл. 5 са все първостепенни клиенти на САЩ, и то от ранга на пивотните държави, т.е държавите, които са водещи проводници на американските интереси в съответния регион.
Колосалните средства, заделяни от Гърция и Турция за оръжия, са ясно напомняне, че трудните дни на Балканите не са отминали.
Всяка разсъдлива и предпазлива (за да не влезе в спиралата на т.нар. самосбъдващо се предсказание) държава в региона прави всичко, което е по силите й, че дори и много повече, за да поддържа системата си за национална сигурност в състояние да действа в автономен режим. Точно затова Гърция и Турция продължават своята надпревара във въоръжаването и модернизират армиите си, макар че са под чадъра на сигурността на НАТО. Очевидно техните стратегически центрове включват в прогнозите възможност за бъдещ мащабен военен конфликт в региона и се подготвят за него, без да изчисляват дали тази възможност е с голяма, с малка или с нищожна степен на вероятност.
В същото време ние все така сме немарливи към своята армия. И оставаме престъпно безотговорни към своя ВПК: с години влачихме проблемите на фирмите с непомерната задлъжнялост по кредити, ползвани за създаване на мобилизационни мощности; тресяхме, меняхме и назначавахме по политическа принадлежност техните управители, давахме и отнемахме по субективна воля и външен натиск лицензите им; допускахме неизгодни за държавата сделки и нелоялна конкуренция между нашите износители в чужбина. При управлението на БСП нещата се влошиха прекалено, но правителството на ОДС довърши комплекса - така че днес за него може да се говори или само хубаво, или нищо.
Изминалото десетилетие за националната ни сигурност мина под девиза: Няма нищо страшно!. Време е да се опомним като общество с общи цели, ценности и интереси и да осъзнаем, че подобен девиз е възможно най-лошата гаранция за съхранимостта, защитимостта и безопасността на България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във