Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕПУТАТИТЕ ИЗДЪНИХА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕД МИСИЯТА НА ФОНДА

Пирита Сорса, постоянен представител на МВФ за България, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Сорса, спази ли правителството ангажиментите към МВФ, които се ангажира да изпълни до края на март?- Мисията на Фонда, която пристигна в България, има точно тази задача - да провери как се изпълнява двегодишното стенд-бай споразумение. Освен това тя трябва да направи оценка на икономическата ситуация в страната и да обсъди с правителството мерките, които трябва да се предприемат до края на годината.Членовете на мисията първо ще проверят напредъка по изпълнението на ангажиментите от програмата, чийто срок бе краят на март и краят на април. След това те ще оценят и икономическата ситуация в България.В момента експертите на Фонда се запознават с данните за изпълнението на набелязаните мерки, като за някои от тях все още нямаме пълна информация. Очевидно е обаче, че не бе изпълнен ангажиментът парламентът да приеме закона за банковата несъстоятелност. Не бе спазено и изискването за увеличаване на енергийните цени. Правителството трябваше да се справи с шест политически условия и четири количествени - размерите на бюджетния дефицит, на натрупания нов дълг, на фискалния резерв и на фонд работна заплата в губещите държавни предприятия. Политическите ангажименти засягаха новите детски надбавки, одобряването на приватизационната стратегия на Банка ДСК, откриването на новата приватизационна процедура за ДЗИ, увеличаването на цените на електроенергията за домакинствата и изготвянето на плана за преквалифициране в образователната система.Справя ли се правителството с изпълнението на бюджета?- Министерството на финансите обяви някои предварителни резултати, които, изглежда, са в рамките на предвидените. Според мен, бюджетният дефицит е близък до прогнозирания.Отчетената инфлация в началото на годината бе по-висока от прогнозираната. Ще направи ли Фондът корекции в прогнозите си за годишния й размер?- Средната годишна инфлация вероятно ще бъде по-голяма от тази, която бе записаната в програмата. Нашите предварителни анализи показват, че повишението на цените се дължи най-вече на еднократни фактори като увеличението на някои данъци и поскъпването на хранителните стоки - което беше по-голямо от очакваното, заради суровата зима през първите два месеца на година. Но през следващите няколко месеца тези фактори не би трябвало да имат влияние и цените могат да се понижат. Въпреки това остава рискът от повишение на цените на петрола. Така че едно от нещата, с които мисията ще се занимава, е да преоцени прогнозите за инфлацията.Не ви ли притеснява фактът, че от началото на годината досега в България няма нито една голяма чуждестранна инвестиция?- Следим ситуацията много отблизо, защото за първите два месеца чуждестранните инвестиции са едва 56 млн. щ. долара. През последните четири години обаче размерът на чуждестранните инвестиции в България беше добър и смятам, че тази тенденция може да продължи. В известен смисъл инвестиционните условия дори може би ще се подобрят, стига да се запази икономическата стабилност и да има напредък в структурната реформа. Сегашната влошена обстановка може би отразява и някои циклични фактори - намаляването на икономическия ръст в Европа през миналата година вероятно е накарало някои инвеститори да изчакат с вложенията си, докато търсенето на европейските пазари започне да се повишава. Разбира се, ако приватизацията успее да привлече чуждестранни капитали, с тях би трябвало да дойдат и допълнителни инвестиции в икономиката.Смятате ли, че ще се наложи да промените прогнозата си за 900 млн. щ. долара инвестиции у нас през 2002 година?- Ще изчакаме да видим какви перспективи ще се очертаят, след като мисията се запознае отблизо с всички данни. Но засега очакванията ни са, че до края на годината ще бъдат привлечени 600 млн. щ. долара от инвестиции на зелено и още 300 млн. щ. долара от приватизация. Ние имаме резултатите само от първите два месеца и би трябвало поне външните условия да се подобрят до края на годината.Според вас какво още трябва да направи правителството, за да се подобри инвестиционният климат?- Мисля, че е важно да се запази макроикономическата стабилност и да продължи структурната реформа, а нерентабилните компании да бъдат преструктурирани.Винаги когато говоря с инвеститори, те се оплакват, че има твърде много бюрокрация, твърде много лицензионни и разрешителни режими. Следователно тяхното намаляване би трябвало да окаже положително въздействие за привличането на инвеститори и стимулиране на предприемачеството. В по-дългосрочен аспект влияние ще окаже реформата в съдебната система, чрез която трябва да се въведе по-добра правна защита на договорните отношения в България. Това, според инвеститорите, са двете най-важни сфери, които се нуждаят от промени, но правителството вече работи върху тях.Кои са най-трудните теми в сегашните разговори на МВФ с правителството?- Трудно е да се каже, но една от най-важните теми е изпълнението на бюджета. А той зависи от осъществяването на редица структурни реформи като тези в здравния и образователния сектор, в железопътния транспорт и в енергетиката. Те ще се обсъждат много подробно, както и отражението им върху бюджета.Виждате ли рискове за макроикономическата стабилност у нас?- При Валутен борд важни рискови фактори са изпълнението на бюджета и големият размер на външния дълг. Необходимо е също така много внимателно да се следят текущата сметка на платежния баланс и външноикономическите фактори. Важно е да се види как ще се отрази икономическото възстановяване в Европа на българския износ. От гледна точка на вноса е от значение движението на цената на петрола. Но мисля, че доброто развитие на туризма ще продължи, което ще се отрази положително на текущата сметка през лятото.Трябва да се обръща внимание и на социалната цена на реформата, да се защитят най-ниските доходи, да не страдат още повече от промените. В противен случай може да се стигне до негативен ефект върху цялата реформа.Какви са препоръките на Фонда по отношение на социалните плащания и политиката в тази област?- Една от препоръките е, в рамките на съществуващите програми за субсидиране, по-точно да се определят най-нуждаещите се от подпомагане групи от населението. Това засяга например детските надбавки, защото общият размер на помощите е ограничен и следователно те трябва да отидат при най-бедните. При увеличението на цените на енергията например се планира най-бедните да не плащат по-високите цени. Това е друг начин да се намали социалната цена на структурната реформа. Има например някои планове да се освободят най-нуждаещите се потребители от увеличение на цените на елекроенергията през следващите десет години.Много от социалните плащания - като пенсиите например, зависят от приходите от социални осигуровки, а, изглежда, че има голям резерв за подобряване на тяхната събираемост. В този смисъл много важна роля ще играе Единната агенция по приходите, за създаването на която в момента работят съвместно финансовото министерство и Националният осигурителен институт, или трябва да се положат други усилия за подобряване на събираемостта.Не се ли опасявате, че ефектът от увеличението на цените на електро- и топлоенергията ще бъде минимален, тъй като по-голямата част от населението е доста бедна и нуждата от субсидии ще е голяма?- Доколкото знам, вече има помощи за най-бедните домакинства, с които те могат да покрият някои от разходите си за консумираната енергия. Има планове за това, тези, които консумират минимални количества, да не плащат по-високата цена, или тези, които потребяват повече, да плащат по-високите цени. Ние ще трябва да видим конкретни предложения в тази област.В социалната политика има и още една област, която, според мен, би била от значение. Това са програмите за създаване на активен трудов пазар. Става дума най-вече за уязвими групи като продължително безработните, младите хора или пък инвалидите.Какви ще са новите условия, които правителството трябва да изпълни през следващото тримесечие по програмата си с МВФ?- Вече има някои изисквания за края на юни, които поставихме още през септември и декември 2001 година.Едно от тях е да приключи пълната акредитация на болниците. Друго изискване е да бъде приет законът за създаването на Единната агенция по приходите. Министерският съвет трябва да одобри окончателния проект за новия Закон за енергетиката, а новата схема за цените на електроенергията трябва да се приложи изцяло на практика. Освен това има план за промени в митническата тарифа за вносните стоки, където изискванията са до януари 2006 г. ставките да бъдат намалени до съответните им нива в Европейския съюз. Разбира се, има и количествени ангажименти - бюджетният дефицит в края на юни трябва да е -241 млн. лв., а фискалният резерв не бива да е под 1.9 млрд. лева, освен това има и ангажименти относно новия дълг и фонд работна заплата в губещите държавни предприятия.* Заглавието е на редакцият

Facebook logo
Бъдете с нас и във