Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕПУТАТИТЕ И ПЪРВАНОВ КОЗИРУВАТ ПРЕД КАНДИДАТИТЕ ЗА БТК

Пишат на коляно нов закон за далекосъобщенията. Вицепремиерът Николай Василев и транспортният министър Пламен Петров (в качеството си на шефове на работната група за приватизация на БТК) в края на миналата седмица са разпоредили до 22 юли новият закон да е готов. Бързането е в резултат на натиска на кандидат-купувачите на телекома, чието окончателно предложение пряко зависи от приемането на новия закон. Шефът на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов уточни през седмицата, че купувачът настоява не само да види законовата среда, но и да я промени, както той иска.Вестник БАНКЕРЪ от месеци алармира, че липсата на нормативна регламентация в телекомуникациите след отпадане на монопола в началото на 2003 г. може да се окаже онзи препъникамък, който заплашва да провали сделката за БТК. Нещо повече, в броя си от 8 юни предупредихме, че купувачът на БТК ще настоява да бъде удължен монополът й. Тогава подробно анализирахме последиците, които подобни претенции ще наложат не само върху телекомуникационния ни пазар, но и върху бита на всеки българин. Просто защото неговият домашен телефон и днес, а и през близките поне пет-шест години ще зависи главно от БТК. Впрочем проточилите се във времето неясноти отблъснаха и последните авторитетни чуждестранни компании, традиционно проявяващи интерес към сектора. Така сред прогонените се оказаха унгарците от Матав и мажоритарният им собственик Дойче Телеком, както и руски и израелски телекомуникационни компании. Което не снема отговорността на министър Петров, пред когото техни представители нееднократно са настоявали за повече яснота около бъдещата регулаторна рамка, твърдят запознати. Всички обяснения обаче, давани досега, се въртят около матрицата, договорена с Евросъюза още през 2001 г. от предишното правителство при затварянето на глава Телекомуникации. Но тогава еврочиновниците направиха значителни компромиси и не само че удължиха срока за цифровизация на националната фиксирана телефонна мрежа до края на 2006 г., но и се съгласиха телекомуникационният ни пазар да се отваря постепенно, като отделните етапи ще зависят от модернизацията на националната телефонна инфраструктура. Сиреч през следващите няколко години в българския далекосъобщителен сектор ще господства т. нар. развързан монополДе юре в новия закон, чрез който ще се управлява секторът след 1 януари 2003 г., БТК вече няма да има никакви особени права. Де факто обаче отместените във времето ангажименти на телекома ни ще продължат монополните му права. Тяхното разписване в законови текстове е задачата, с която малцината останали на държавна служба експерти от ресорното министерство и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да се справят за седмица време. До петък (19 юли) създадените междуведомствени работни групи подготвиха текстовете на отделните раздели. А сглобяването и изчистването на евентуалните противоречия помежду им е задача за уикенда. Но в реално време то ще отнеме седмици. Особено ако правителството се съобрази с исканията на кандидатите за БТК. Едни от най-сериозните проблеми са около взаимното свързване на мрежите на отделните оператори и задълженията на телекома ни по обикновената телефонна услуга, записани в лицензията му. Но точно задълженията са тези, които могат да създадат твърде много препятствия не само пред сделката за БТК, а и пред целия телекомуникационен пазар, и то за години наред. Проблемни са и районите, в които прокарването и поддържането на фиксиран телефон е икономически неизгодно. Затова кандидат-купувачите на БТК настояват за ясен механизъм за компенсации. Впрочем подобни проблеми съществуваха при раздържавяването на почти всички телекоми в Западна и Централна Европа. Но в повечето от страните на Стария континент те бяха решени от самите телекомуникационни компании, които се отказаха от възможни компенсации. Причината, според експерти, са огромните разходи, които компаниите трябва да направят, за да докажат колко точно ще са тези загуби. Случаят с БТК обаче е доста по-различен. Компанията задължително трябва да получава телефонни компенсации Инак отдалечените и слабо населени селища на страната ще останат без телефон. През седмицата експертите обсъждаха три възможности за изплащане на необходимите компенсации. Първата - парите да са от държавния бюджет, бе категорично отхвърлена (поради ограниченията на Валутния борд и твърде ниските приходи в хазната). Втората е да се обособи специална бюджетна сметка, парите в която да се натрупват от лицензионни и контролни такси. Възраженията тук отново са от финансисти, а аргументите им са свързани с Валутният борд и бюджетните ограничения, поставени от МВФ. Третата възможност е всички обществени далекосъобщителни оператори (включително и обикновените кабеларки) да бъдат обложени с допълнителна такса. Но те едва ли ще посрещнат възторжено такова изискване. Проблемът е чисто политически, така че решението е в ръцете на управницитеПак те ще определят и механизма, по който БТК ще получава съответните компенсации. През следващите дни управляващите трябва да вземат решения по оставените отворени въпроси. Окончателният текст ще бъде представен на кандидат-купувачите. Най-късно до края на август техните юридически съветници ще трябва да остойностят предвижданата регулаторна рамка. И цената, която ще дадат за нея, ще има основната тежест в офертата на кандидатите, поясниха за в. БАНКЕРЪ експертите. Инак стойността на компанията е повече от спорнаПричина за това е както големият й брой абонати (над 2.8 милиона), така и крайно остарялата й мрежа (при степен на цифровизация около 13% БТК се нарежда на последното място в Европа - след Румъния, Сърбия и Албания).Предложената цена за БТК в окончателните оферти ще е един от трите важни компонента, по които ще наддават кандидатите. При това тя ще има приоритет, поясни Апостол Апостолов. Другите критерии ще са предложените инвестиции и начините за преструктуриране на персонала. Необходимите инвестиции, според шеф-приватизатора Апостолов, се определят от ангажиментите, поети от страната ни пред Европейския съюз. Според тях през периода януари 2003 г. - декември 2005 г. (когато БТК ще трябва да стане 100% частна), в цифровизацията на фиксираната й мрежа трябва да бъдат инвестирани не по-малко от 450 млн. евро.Бъдещият собственик на телекома трябва да даде безусловно съгласие, че ще предвиди инвестиция от 50 млн. евро в капитала му още в първоначалната си оферта. И че сумата ще бъде преведена директно на БТК най-късно месец след приключване на сделката. Емисионната стойност на всяка от записаните акции трябва да бъде равна на стойността на една ценна книга, платена според договора за продажба на телекома. Капиталовата инжекция обаче няма да донесе допълнителен пакет от акции на купувача. Той ще придобие точно 65% от капитала на БТК след увеличението му. И ще трябва да плати допълнително към 54 млн. лева за лиценза на третия GSM-оператор, уточни Апостол Апостолов. Цитираната от шеф-приватизатора стойност е изчислена съгласно тарифата за таксите, събирани от Комисията за регулиране на съобщенията, и включва както първоначалната цена на лиценза, така и парите за заплащане на отдадения честотен ресурс. В сумата обаче не се включва цената на пазарната ниша, която управниците ни явно просто ще подарят на бъдещия собственик на БТК, обясниха запознати. Може би след приключването на сделката 20% от БТК ще бъдат пуснати на борсата срещу компенсаторни записи, каза още Апостолов и уточни, че за целта компанията трябва да стане публично дружество. Според шеф-приватизатора, АП ще обяви конкурс за инвестиционен посредник, който ще може да търгува акциите на телекома на Българската фондова борса (БФБ) срещу съответна комисиона. Целият този процес обаче трябва предварително да бъде одобрен от купувача на компанията и да бъде подробно описан в договора за продажбата й. Защото инак изборът на посредник, както и самото качване на БТК на борсата ще зависят само от мажоритарния й собственик.До 9 август кандидатите за БТК могат да направят своите коментари както по предложената нормативна рамка, така и по клаузите на приватизационния договор. Преговорите с всеки от тях ще продължат минимум по три дни, обясни Апостолов. И обеща окончателните проекти на документите (включително и този на новата нормативна рамка) да са готови в началото на септември. Въз основа на този пакет кандидатите щели да направят окончателните си оферти. Офертите за цената на БТКще бъдат публично огласени на 10 септември, каза Апостол Апостолов. Сиреч още в деня на подаването им. Според шефа на АП, крайният срок за приключване на сделката, и то при най-благоприятното й развитие, е средата на октомври.При това положение - дори и да няма усложнения в приватизационната процедура, е повече от ясно, че новият собственик на БТК ще влезе в компанията едновременно с падането на монопола й. И то при условие, че управляващите прескочат всички препъникамъни и успеят да завършат сделката. Не е ясно обаче как ще бъде изпълнена препоръката на Апостол Апостолов държавата да бъде много деликатна, много внимателна и дипломатична, за да наложи законова среда, която да защитава националния интерес и същевременно да привлече инвеститора. И как правителството ще даде исканите от кандидатите гаранции, че представеният им проектозакон ще бъде одобрен от парламента, без каквито и да са промени в текстовете? И как президентът на сляпо ще подпише указ за обнародването му? Тук пропускаме реакцията на всички останали участници на телекомуникационния ни пазар, на които ще им остане единствено възможността да козируват пред новата регулаторна рамка. И пред бъдещия собственик на БТК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във