Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕПУТАТИТЕ БЪРЗАТ С КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

Интригата около новия проект за Кодекс за застраховането продължава. Той бе приет по спешност на първо четене от народните представители в пленарна зала на 20 октомври 2005 година. Само ден и половина по-рано - на 18 октомври 2005 г., бе гласуван на заседание на парламентарната икономическа комисия, която е водеща за представянето и разглеждането му в законодателната институция. От бързане парламентарната Комисия по европейска интеграция, която също носи отговорност за проектозакона, не успя да го обсъди преди гласуването му в пленарната зала, защото заседанието й е било насрочено за същия ден (20 октомври 2005 г.), но следобед. Тя е обсъждала проекта постфактум - още един от серията прецеденти в практиката на Народното събрание. Ръководството на подминатата комисия съобщи за в.БАНКЕРЪ, че въпреки това тя ще депозира становището си. Председателят й Атанас Папаризов обясни пред икономическата комисия, че регламентираната в проектокодекса необжалваемост на актовете на Комисията за финансов надзор (КФН), с които се дава или отнема лиценз на застраховател, не е съобразена с директивите на Евросъюза, срещу което ръководената от него парламентарна комисия ще протестира.
За бързината, с която продължават да се развиват събитията около застрахователния проектокодекс, е показателен и фактът, че при приемането му в пленарна зала е присъствал само председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов. Ралица Агайн, заместник-председател на КФН и шеф на застрахователния надзор, изготвила и внесла в Министерски съвет законопроекта, явно не е била предупредена за пожарната ситуация, защото същия ден е отпътувала в командировка.
Според предварителната програма на Народното събрание Кодексът за застраховането е бил на ред през следващата седмица. Мотивите, наложили изтеглянето му по-рано, като при това се игнорира и становището на втората, отговорна за кодекса парламентарна комисия, трудно могат да бъдат дешифрирани от страничен наблюдател. В сферата на предположенията е обяснението, че депутатите бързат да спазят сроковете на Брюксел, тъй като приемането му е един от приоритетите, които Европейската комисия определя за България.
Междувременно застрахователният бизнес и легитимният му представител - Асоциацията на българските застрахователи, също спешно събра на 18 октомври 2005 г. водещите мениджъри на компаниите от бранша, за да съгласува с тях общо становище по нормите в кодекса, което вече е депозирано в Народното събрание.
Според неафиширана, но вече традиционна за българския парламент практика периодът между първо и второ четене в пленарната зала се използва за
интензивни совалки на различните лобита
които обикновено постигат съществени изменения в текстовете на разглежданите законопроекти. Очакванията са, че това ще се случи и с проектокодекса за застраховането. Въпросът е дали ще бъдат намерени консенсусни решения между застрахователния надзор, бизнеса и депутатите, без съществени отклонения от европейските директиви и без да се подлага на риск предстоящото на 1 януари 2007 г. приемане на страната ни в Европейския съюз.
След заседанието на АБЗ застрахователи обясняват, че АБЗ ще пледира законопроектът за застраховането да влезе сила с отлагателно вето - не от 1 януари 2006 г., а година по-късно - от 1 януари 2007 година. Бизнесът се аргументира с нуждата от едногодишен преходен период, през който да приведе дейността си в изискваните параметри. Както каза и Даниела Конова, председател на УС на АБЗ по време на дебатите в икономическата парламентарна комисия, браншовата асоциация на застрахователите ще продължи да настоява за обжалваемост на актовете на КФН, включително и на принудителните административни мерки, тъй като това би било в съзвучие с демократизма на европейските директиви. Ралица Агайн, шеф на застрахователния държавен надзор, също се съгласи, че предвидената в проектокодекса необжалваемост всъщност противоречи на евродирективите и на европейската практика в застраховането, но обясни, че и сега засегнатите могат да търсят по съдебен път обезщетение от КФН за нанесени вреди и пропуснати ползи.
Проблемът за необжалваемостта
не е единственият препъникамък при съгласуването на текстовете от Кодекса за застраховането, който има претенцията да е най-модерният български законопроект. Според някои юристи, в него има и други несъответствия, които не отговорят на българските условия, включително и мъртвородени правни текстове, за които априорно се знае, че са неизползваеми в практиката. Застрахователите се обединяват около мнението, че за някои от разпоредбите в кодекса трябва да се пледира за отлагателен период, през който компаниите ще се подготвят, за да бъдат адекватни на европейските изисквания и стандарти.
Няма спор, коментират в застрахователните среди, че кодексът създава една съвсем нова регламентация в дейността на дружествата и много по-ясни правила за развитие на застрахователния пазар. Защитата на интересите на клиента е основната философия на норматива, с която трябва да се съобразяват всички участници на пазара. Застрахователи и посредници признават, че по време на едногодишната подготовка на документа работните групи на АБЗ и КФН са сближили позициите си по редица спорни въпроси и са съгласували повечето от предложенията си. В същото време обаче високите изисквания, регламентирани в кодекса, трябва да бъдат съобразени и с реалната икономическа обстановка в страната, с финансовите възможности на крайните потребители, както и с готовността на застрахователните дружества, на брокерите и агентите да работят по новите правила. Иначе законът, колкото и съвършен да е като правна материя - ако не се спазва и не е съобразен с възможностите на субектите, които трябва да работят по правилата му, няма да е полезен никому.
Според застрахователи, пожелали анонимност, в частта
Застрахователни премии
например се поставя изискването финансовото състояние на застрахователите и платежоспособността им да бъдат прогнозирани само въз основа на премиите, без да се вземат предвид и приходите от инвестиции, особено в сегмента на животозастраховането. Изискването да се правят едногодишни и двугодишни прогнози, които трябва да бъдат депозирани в КФН, предполага да се обхванат всички приходни компоненти, убедени са представителите на бизнеса. В предвидения регламент за видовете активи, които покриват техническите резерви на дружествата, се казва, че не се признават за покритие инвестициите в контролирано дружество или в дружество, с което застрахователят е свързано лице. Ако бъде приета тази норма, тя би предизвикала сериозно движение на инвестиционния пазар, тъй като голяма част от дружествата са част от банкови групи или са съакционери в банки, в които инвестират резервите си. След като не могат да ги вложат в своята банка, най-вероятно ще последват серия от договорености между кредитните институции за прехвърляне на резервите. Не е ясно обаче дали при тези финансови операции ще спечелят и застрахователите. В кодекса е предвиден текст, който ограничава застрахователите да държат до 50%от резервите си като депозити - но не повече от 25% от тях, в една банка. Регламентирано е и изискването за обезпечение на брутния размер на образуваните технически резерви, без в тях да бъдат включен делът на презастрахователя. В това, според застрахователите, няма логика, защото ако резервите например са сто единици, а 30 от тях са прехвърлени на презастрахователите, дружествата не биха могли да се задължават с целия размер на резервите.
В раздела за задължителната Гражданска отговорност като елемент на обезщетенията са включени и пропуснатите ползи, като пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихвите, които пострадалото лице трябва да получи, ако застрахователите се забавят при изплащането на обезщетението. Според тях това би предизвикало верижно увеличение на цената на застраховката, ще повлияе върху развитието на риска и квотата на щетимост и в крайна сметка ще се отрази върху финансовото здраве на дружеството. Тъй като компаниите ще са задължени да увеличат уставния си капитал с още 2-3 млн. лв., (до 6 млн. лв.) - и това трябва да стане до 1 януари 2007 г., а безналичните им акции - до шест месеца от влизане в сила на кодекса, някои мениджъри предлагат двата срока да се изравнят.
Повече време, отколкото е предвидено в кодекса, е необходимо и за изграждането на специализираните служби за вътрешен контрол, особено като се има предвид, че на пазара на труда хората с такава специфична специализация не са в изобилие. От прецизиране, според експертите, се нуждаят и клаузите по силата на които дружествата трябва да покрият изискванията на Националното бюро за Зелена карта. Заплахата е, че ако не го сторят в определения срок, ще бъдат санкционирани с отнемане на лиценза за Гражданска отговорност, тъй като двете застраховки всъщност се сливат. Някои застрахователи предлагат срокът за това да бъде отложен до началото на 2007 г. и да се регламентират как се постъпва в случаите, когато дружествата не покрият изискванията за Зелена карта или нямат интерес да станат членове на Националното бюро. Ако не се запазят минималните рискови премии, регламентирани в сегашната Наредба 18, това може да доведе до сътресения на пазара, които ще засегнат преди всичко интересите на потребителите, обясняват те.
Изпълнението на изискванията към застрахователните брокери и агенти, също има нужда от по-дълъг срок. Задължителната застраховка за професионална отговорност, с която ще бъдат натоварени посредниците, е твърде висока - с лимити на отговорност за 2 млн. лв. при едно събитие и за 3 млн. лв. - за всички застрахователни събития, при което дължимата годишна премия ще бъде вероятно около 1000 до 2000 лева. Няма начин тези високи суми да не се отразят върху размера на комисионите или да не редуцират мрежата от застрахователни агенти, което като цяло ще има отрицателен ефект. Разумно би било да се предвиди един по-дълъг гратисен период за прилагането на тези изисквания, за да не се трупат социални негативи в обществото, тъй като броят на застрахователните посредници е значителен и не е за подценяване, обясняват експерти.
Работната група за подготовката на Кодекса за застраховането към АБЗ вероятно е взела предвид и обобщила част от претенциите на лицензираните застрахователи. Ще успее ли обаче да ги депозира в парламента тепърва ще стане ясно. Застрахователните мениджъри са убедени, че е важно те да бъдат взети предвид при преработката на законодателните текстове между двете четения в пленарната зала, за да отговаря новият законопроект на реалните условия, при които се организира и осъществява застрахователното дело в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във