Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕПУТАТИ ИЗТУПВАТ ПРАХТА ОТ БЕЗМИТНИТЕ ЗОНИ

Депутати от различни политически формации са се нагърбили с нелеката задача да съживят изпадналите в почти пълно забвение свободни безмитни зони у нас, научи БАНКЕРЪ. През седмицата в деловодството на парламента дори бе депозиран проектозакон за тях. Ако бъде гласуван в пленарната зала, нормативният документ ще замени архаичния вече Указ 2242 на някогашния Държавен съвет от 1987 година. Колкото и да е странно, точно този указ все още регламентира дейността на зоните, вносът в които не се облага с мита, акциз, ДДС и такси. Първите две свободни територии бяха създадени през 1988-а в Русе и Видин. Малко след това бяха открити и тези в Бургас, Пловдив, Свиленград и Драгоман. В началото на 90-те години те осигуряваха немалко постъпления във валута от чуждестранни клиенти. Тогава бяха построени и използваните до ден днешен 60 000 кв. м складови и производствени площи. Трудните времена за зоните започнаха, след като кабинетът Беров ги лиши от данъчните преференции. Дотогава работещите там компании бяха освободени от данък върху печалбата за пет години, а след този гратисен период плащаха само 30% от дължимия налог. През 1998 г. пък правителството на ОДС наложи забрана в зоните да се съхраняват акцизни стоки. Всичко това принуди по-големите клиенти, сред които и някои реномирани западни компании, да си вземат шапките и да се изтеглят към Румъния и Турция.Днес едва ли някой си спомня, че едно от предизборните обещания, с които НДСВ дойде на власт през 2001 г., бе за развитието на високотехнологични паркове на базата именно на свободните безмитни зони. Но вече трета година кабинетът на новото време остава глух за искането на асоциацията, обединяваща шестте дружества, управляващи тези територии, да се разработи закон, който да съживи дейността им. Директорът на Свободна безмитна зона-Бургас АД Василий Скрипка сподели пред БАНКЕРЪ, че на него и колегите му им е омръзнало да се борят с безразличието на властта и затова са наели екип от юристи, който да подготви внесения през тази седмица законопроект. Текстовете му обаче навеждат на мисълта, че трудно ще получат одобрението на парламента. Без съмнение страстите ще се разгорят още в бюджетната комисия и в Комисията по европейска интеграция на Народното събрание. Поне що се отнася до предложението свободните зони да се облагат с данък печалба в размер на 50 на сто от действащите в страната ставки за период от десет години. Твърде смела изглежда и идеята инвестициите над 1 млн. лв. под формата на покупка на дълготрайни материални активи да се освобождават от данък за три години, а гратисният период за вложенията над 3 млн. лв. да е цели пет години. В проекта е залегнало също дружествата, управляващи свободните зони, да имат право да намаляват облагаемата си печалба с размера на инвестираните от тях средства или погасителните вноски по банкови кредити. Очевидно цитираните предложения по никакъв начин не се връзват с инструкциите на МВФ за прилагането на рестриктивна фискална политика, както и с предупрежденията на Евросъюза за по-голяма прозрачност при предоставянето на държавни преференции. От друга страна пък, ако ги няма, за какви свободни зони можем да говорим?Съпротива срещу законопроекта очаква и Василий Скрипка. Той обаче изтъква, че зоните са утвърдена световна практика за привличането на чуждестранни инвеститори: Надяваме се икономистите в парламента да осъзнаят нуждата от въвеждането на подобни стимули и в България. Освен това шефът на бургаската свободна зона е убеден, че внесеният проект допълва одобрения вече от Министерския съвет текст за насърчаване на инвестициите. По думите му правителственият вариант е насочен към големите вложители, а този за зоните дава предимство на малките и средните предприятия. Достойнство на законопроекта е, че в него изчерпателно са изброени търговските и промишлените дейности, които евентуално ще се ползват от данъчни облекчения. Сред тях са производството, преработката и продажбата на стоки, складирането и съхранението на продукция, обработката на товари, банковите услуги, сключването на застраховки, ремонтните и възстановителните работи и др. Регламентиран е и редът, по който ще се създават нови свободни зони - с акт на Министерския съвет по искане на финансовия министър. Разумна изглежда и идеята достъп до зоните занапред да получат и регистрираните в България компании. Сега с подобно право се ползват само чуждестранни фирми или юридически лица със смесено участие. Едва ли обаче ще се размине без спорове искането да се отмени забраната за складирането на акцизни стоки в свободните зони. Василий Скрипка не приема тезата, че по този начин ще бъдат отворени нови канали за контрабанда на алкохол и цигари, каквито опасения изказаха някои експерти. Той недоумява защо безмитната зона в Бургас е подложена на непрестанни проверки от НСБОП, митнически и данъчни инспектори за нелегален внос на стоки, а никой не си прави труда да забележи влизащите безконтролно през митническия пункт на бургаското пристанище контейнери.Добър или лош, проектозаконът повдига за пореден път въпроса за бъдещето на свободните зони. Мотивите на вносителите му са съвсем благонамерени - привличането на преки чуждестранни инвестиции в икономиката ни и повишаването на конкурентоспособността й чрез въвеждането на високи технологии... Лошото е, че подобни заклинания се съдържат в почти всички нормативни актове, приети от парламента в последното десетилетие, но очакваните чудотворни резултати така и не идват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във