Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕПУТАТИ И МИНИСТЪР ОТНОВО СЕ ЧУДЯТ ЗА ЗДРАВНИТЕ ВНОСКИ

Три проекта за промени в Закона за здравното осигуряване бяха внесени в парламента, за да коригират недомислията около разсроченото издължаване на неплатените здравни вноски. Оказа се, че като всяка бърза работа и тази е била свършена на сляпо от депутатите. Промените, приети на извънредно заседание на Народното събрание непосредствено преди Коледа, предвидиха, че невнесените здравни осигуровки могат да се платят разсрочено до края на 2004-а, но не уредиха докога ще се приемат молбите за това. Два от сегашните проекти запълват именно този пропуск. Правителството предлага молбите да се подават до 30 април, а депутатът от Коалиция за България Кръстьо Петков - до 31 декември (когато всъщност изтича срокът на разсрочването). По време на обсъждането на тези промени в здравната комисия на 9 март стана ясно, че има и друго предложение за този срок - 30 юни. Третият проект за изменения в закона е на депутата от НДСВ Недялко Калъчев и засяга някои облекчения за здравноосигурените лица. Най-радикалната промяна, залегнала в него, е осигурителните права да се губят, ако в рамките на пет години не са плащани осигуровки за шест месеца (според сега действащия закон, правото на безплатна помощ се губи при невнесени здравни вноски за три месеца, при това без значение през коя година).Ще припомним, че право да подадат молби в Националния осигурителен институт имат само тези граждани, които са натрупали дългове за здраве за повече от 50 лева. Освен това през периода на разсрочването върху неплатената сума се начислява лихва от 1% месечно. В замяна, подалите молби запазват правото си на безплатна медицинска помощ. Но, ако през годината, когато ползват тази привилегия, не платят текущите си вноски за три месеца, те отново ще влязат в черния списък.Житейската практика сочи, че досегашните облекчения не доведоха до кой знае какъв резултат. Вече са подадени над 30 хил. молби за разсрочване, а броят на хората с прекъснати здравноосигурителни права е 700 хиляди. От тях 300 хил. души изобщо не са плащали здравни вноски и което е още по-тревожно, нямат такава възможност. На специално организирана дискусия през февруари от Министерството на здравеопазването обявиха, че подготвят по-сериозна промяна в реда за здравното осигуряване, която да реши проблема с хората, тотално бойкотирали реформата до момента. Става дума за четири категории граждани, отбелязва тогава министър Славчо Богоев. Първата група са трайно безработните. При получаването на обезщетение за безработица техните вноски се плащат от държавния бюджет - за период от четири до дванайсет месеца. След изтичането на този срок те трябва да започнат сами да се осигуряват върху минималната сума за самоосигуряващите се, която за тази година е 200 лева. Само че те рядко го правят. Струва си да се уточни, че в тази група попадат и млади хора, които не са работили никога и поради тази причина нямат право на обезщетение за безработица. Подобен е и проблемът със земеделските стопани, които също трябва да правят здравните си осигуровки върху минималния осигурителен доход. Оказва се обаче, че вноската от 12 лв. месечно върху задължителните 200 лв. е непосилна за много от фермерите. Заради това се предлага те, както и трайно безработните, да плащат само половината. Точно такова становище е застъпено и в проекта на Калъчев, който бе обсъден през седмицата от здравната комисия. (Освен него, в момента се разглеждат още две мнения за промяна на здравните вноски, които отлежават още от 2003-а. Сини депутати предлагат трайно безработните да се осигуряват върху реалния доход на член от семейството им, а хората, които не подлежат на друго осигуряване, да плащат 6 лв. месечно, вместо 12 лева.)Третата група неосигурени са бездомните, които изобщо не фигурират в списъците на здравната каса. Повечето от тях нямат лични карти, така че какво остава за личен лекар. Някои депутати смятат, че те изобщо трябва да бъдат извадени от здравната система, след като така или иначе не ползват услугите й. Четвъртата група неосигурени предизвика най-много коментари - това са хората, които работят или учат в чужбина. Не бе изненада, че и част от сегашните министри, които до 2001-ва живееха в чужбина, не са се осигурявали редовно. Едно от предложенията за решаването на този проблем дойде от Националния осигурителен институт, който лансира идеята да се уреди възможността за прекъсване и възобновяване на осигуряването. Здравната каса възрази срещу тази идея с аргумента, че по този начин ще се даде право на работещите в чужбина да ползват безплатни (и сравнително евтини) здравни услуги, като платят накуп пропуснатите вноски. А принципът на здравното осигуряване е подобен на застраховането - не може да чакаш да ти откраднат колата и тогава със задна дата да си платиш застраховката, която винаги е доста по-евтина от причинените щети. Ето защо най-вероятно ще се реши емигрантите да не издължават пропуснатите вноски накуп, а да придобиват наново правото на безплатна медицинска помощ у нас, след като се завърнат и започнат да си плащат редовно. Обсъжданите в НОИ варианти са два - чужденците да получават това право, след като са се осигурявали или шест, или дванайсет месеца. Който и от тях обаче да се приеме, е необходимо преференцията, дадена на емигрантите, да съответства на облекченията, предвидени за длъжниците, живеещи в България. Иначе застрахователният принцип, гарантиращ съпричастност на всички българи към здравната система, отива на кино.

Facebook logo
Бъдете с нас и във