Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДЕНЯТ, ЗА КОЙТО ПОЛИТИЦИТЕ НЕ ИЗЛЪГАХА

Както изглежда, едно от малкото неща, за които българските политици не са опитали да излъжат нацията, е станалото мирно сдаване на властта от БСП на СДС преди пет години. Това личи от разсекретената и публикувана стенограма от станалото историческо заседанието на Консулатативния съвет за национална сигурност при президента на републиката Петър Стоянов на 4 февруари 1997 година. Освен че конкретизира репликите на отделните участници, текстът не внесе съществени корекции в представите на общественото мнение за това, което се случи тогава. Или поне така изглежда от пръв прочит. Макар да има нюанси - както в поведението на отделните играчи, така и в целите, които те преследват през онзи ден. Стенографският протокол на тричасовите дебати между лидерите на представените в 37-ото Народно събрание партии оставя у читателя впечатлението, че нещата са били в голяма степен предрешени още преди срещата при президента. И че папката със състава на второто социалистическо правителство, която носи номинирания за министър-председател Николай Добрев, не се е предвиждало да бъде употребена. Даже вариантът за широко коалиционно правителство, който първоначално предлага като изход от кризата Георги Първанов, отпада с удивителна лекота пред предложения от лидера на СДС Иван Костов - връщане на мандата на левицата, разпускане на парламента и назначаване на служебно правителство. Макар в прав текст това никъде и от никого да не е казано, трудните решения са взети с лекота, която предполага наличието на предварителни договорености. Включително по текста на декларацията, която позволява на социалистите да се оттеглят от власта, запазвайки някакво достойнство. Явно само един човек от участващите в заседанието не е бил наясно ако не с положението, то с бъдещето и това е премиерът в оставка Жан Виденов. Впрочем, оттеглянето му по средата на заседанието изглежда единствено сполучливият за него ход. Останалата част от присъстващите проявяват неподозирана близост в разсъжденията и сходство в целите. На места разговорите заприличват на представление, в което всеки произнася репликите, които изисква ролята му.В текста на една стенограма не е толкова лесно да се съхрани драматизмът на положението, вътрешното напрежение на актьорите, няма го даже тембъра на гласовете, паузите, движенията или неподвижността на телата, които правят от текста - спектакъл. Но българите помнят какво всъщност ставаше по улиците и площадите в онези дни. В тоя смисъл публикуваната стенограма е обнадеждаващо доказателство, че българските политици могат да мислят и действат хем рационално, хем национално полезно. А по-сетнешната история просто показва колко бързо личните и партийните интереси заличават тази им способност. Ала това вече е от друга опера... Колкото до несъстоялата се сензация, остава открит въпросът защо новият президент Георги Първанов разсекрети тази стенограма? И защо не го направи предшественикът му Петър Стоянов? Дали само заради уважението на всеки историк към документалния извор, или пък за да покаже, че всъщност той, а не друг е първият радетел на идеята да се наложи един нов модел на политически взаимоотношения. Ако е това, Първанов частично успява. Както успява да заличи горчивия привкус от едно поражение, до което не той доведе партията си, но за което плати. Както, впрочем, плати, и то много по-висока цена тогавашният му съекипник Николай Добрев.А може да се предполага, че това е малко злорадо сбогуване с опонентите му в партията: един вид - аз изсърбах кашата, надробена от вас, вие пет години ми трихте сол на главата. Е, имал ли съм друг ход.Дали е така Първанов няма да каже. Но ходът със стенограмата може и да е едно елегантно сбогуване на президента с издигналата го партия. А защо не и ясен знак, че е време за сбогуване с тоя тип политика, който води до драми като тази на 4 февруари 1997 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във